Драгоево е село в Североизточна България. То се намира в община Велики Преслав, област Шумен.

География Селото е разположено на 7 км от старопрестолния град Велики Преслав в подножието на Драгоевската планина и на 18 км от град Смядово. В близост до селото са селата Златар, Мокреш и Миланово.

История Древност Теренно археологическо издирване, осъществено от Юрий Йоргов разкрива две селищни могили в землището на село Драгоево. Първата селищна могила, наречена Ялъмова, е населявана през халколита и е с диаметър 100 м и височина 4,5 м. Тя е разположена на 1,3 км югоизточно от селото, в местност Стария кладенец, на брега на река Каленик. На 50 м източно от нея се намира селище от същия период с площ 2 дка. Втората селищна могила, наричана Помпената станция, е с диаметър 80 м и височина около 2 м, разположена в местност Великов чеир, на 3,3 км северно от селото, на брега на приток на река Голяма Камчия, срещу разклона за село Мокреш

Античност В землището на Драгоево са открити находки от античния период, съдържащи тракийско въоръжение – връх на копие, датирано IV–III в пр. Хр.Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.

Османски период Според легендата селото е основано от дядо Драгой и неговите синове. Историята му се свързва с хайдутите, които обирали турската хазна, минавала по онези времена по най-прекия път през Балкана. Спасявайки хазната, дядо Драгой получил „огромни правомощия“ като награда за лоялността към султана.

В данъчен регистър на немюсюлманското население от 1623/1624 година Драгоево е отбелязано като село със 128 джизие ханета.Грозданова, Елена. Новоиздирени османотурски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 277.

През 1697 година унгарският пътешественик Янош Комароми отбелязва, че българското село Драгойкьой е разположено в полите на планината Новак и е прочуто с виното си.Маджарски пътеписи за Балканите XVI-XIX век, С. 1976, с. 41 Селото е отбелязано и в пътеписите на капитан Шад (1740)Йонов, Михаил. Описание на българските и някои съседни земи от капитан Шад (1740-1741 г.), Известия на държавните архиви, кн. 37, 1979, с. 96 - 97., Жан-Клод Флаша (средата на XVIII век), Руджер Йосип Бошкович (1762),Руджер Йосип Бошкович, „Дневник на едно пътуване“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1975, с. 48 Карстен Нибур (1767), граф д'Отрив (1785), полковник Лен (1793), поручик Веригин (1827), майор Кепъл (1829) и други.

През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел ТомасенФренски пътеписи за Балканите, XIX в. Съст. Бистра Цветкова (Наука и изкуство, София 1981) Той съобщава името му като Драгой и го определя като голямо село, разположено в подножието на висока планина и в началото на красива долина, чиито води образуват един от притоците на рекичката, вливаща се във Варненския залив. Според френският източник в началото на XIX век околностите на селото са плодородни и добре обработени, но през последната война между турци и руси Драгоево е крайният предел на проникването на руската армия.

По време на следващата Руско-турска война от 1828 – 1829 година селото е опожарено.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Население Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 860 100,00Българи 789 91,74Турци 4 0,46Цигани 5 0,58Други 6 0,69Не се самоопределят 5 0,58Неотговорили 61 7,09

Религии Населението е православно. Едно от малкото населени места в района, където не се изповядва друга религия и няма други етноси, освен българския.

Културни и природни забележителности Селото има: Основно училище „Свети свети Кирил и Методий“; Целодневна детска градина „Славейче“; Народно читалище „Васил Друмев“; Фолклорен състав „Дядо Драгой“, получил множество награди в страната и чужбина, а също така театрален самодеен състав „Георги Лунгов“ В Драгоево има възрожденска църква „Св. Параскева“ (Петка), построена през 1871 година, а над селото се намира язовир „Пануца“, до който са развалините от старобългарски манастир.

Жители и инфраструктура В селото живеят много млади хора, които имат възможността да се радват на доста развлечения: няколко заведения, нощен клуб, хранителни магазини и др. Няколко варненски семейства имат къщи тук. Разположено е на главен път и през него всекидневно минават доста хора по една или друга причина. Това също допринася за развитието на село Драгоево.

В Драгоево има завод за пластмасови изделия „Санитапласт“, кариера „Драгоево“, винарна „Слънчев замък“.

В селото живее и работи художника Петър Димов. Завършва Университета по изкуствата в Москва. Работи живопис, рисунка, графика, малка пластика и керамика. Редица художествени галерии и частни колекции в Германия, Норвегия, Дания, Франция, Япония, САЩ притежават негови творби. Участва в много национални и международни изложби, наред със самостоятелните.

Редовни събития Традиционен събор, който се празнува през последната неделя на месец октомври.

Личности Бойчо Иванов (р. 1905), български партизанин и политик от БКП Иван Иванов (р. 1965), народен представител в XLIV народно събрание

Литература Кръстев, Белчо. Село Драгоево, Шуменско (Материали и документи), Шумен 1998. Исторически материали по историята на село Драгоево – Георги Лунгов

Източници

Външни препратки

Категория:Села в област Шумен Категория:Населени места в община Велики Преслав