Ру̀ал Ѐнгелбрехт Гра̀внинг А̀мундсен (, Името понякога се среща и в транслитерираната форма Роалд Амундсен) е норвежки полярен изследовател.
Той е първият човек, достигнал до Южния полюс (14 декември 1911), и първият, заедно с Оскар Вистинг, бил и на двата полюса на планетата. Освен това, ръководената от него въздушна трансарктическа експедиция от 1926 година е първата, сред заявилите, че са достигнали Северния полюс, без това да се оспорва от никого. Амундсен е първият, извършил морски преход през Северозападния морски път около Северна Америка, а след това организира втората успешна експедиция през Североизточния морски път около Сибир, като по този начин става първият човек, извършил околосветско пътуване отвъд полярния кръг. Става и един от пионерите в използването на авиацията (хидроплани и дирижабли) в полярните изследвания.
Руал Амундсен загива през 1928 година при издирването на претърпялата катастрофа арктическа експедиция на Умберто Нобиле. Носител е на награди и отличия от много страни по света, сред които американския Златен медал на Конгреса, а името му носят множество географски и други обекти.
Биография Произход и младежки години
Произходът на рода Амундсен може да се проследи до XVII век – те са селяни от остров Асмальой в граничните води между Норвегия и Швеция. Прадядото на Руал купува земя на континента и се преселва край Шеберг. Бащата, Йенс Амундсен (1820 – 1886) е четвъртото от дванадесет деца. Заедно с братята си той се занимава с морска търговия, като семейството притежава общо имение в Борге, днес част от Фредрикста. През 80-те години на XIX век те притежават 20 ветрохода и 1 параход, както и собствена корабостроителница.
Йенс Амундсен забогатява по време на Кримската война, когато извършва доставки на зърно и сол за британските и френските войски, а по време на обсадата на Севастопол неговият платноход „Феникс“ се използва като жилище от британски офицери. През 1866 година Йенс Амундсен пътува от Китай до Куба, превозвайки 300 китайски работници кули за плантациите със захарна тръстика, като потушава техен кратък бунт на борда.
През 1863 година Йенс Амундсен се жени за Хане Хенрике Густав Салквист, дъщеря на митнически чиновник, и тримата имат четирима синове, най-малък сред които е Руал. Йенс Уле Антони е роден през 1866 година и се занимава с търговия, а също и с разработка на технологии за производство на маргарин и сухо мляко. Густав Салквист е роден през 1868 година и става офицер. Леон се ражда през 1870 година и става търговец на вино във Франция, който дълго време действа като пълномощник на Руал по време на пътуванията им, но след това двамата влизат в тежък конфликт.
Руал Амундсен е роден на 16 юли 1872 година в Борге. За първите му години не се знае много. Детството му преминава в горите около семейното имение в достигаща 40 души компания на братята му и съседски деца, сред които той е най-малкият. Братята му често участват в сбивания, а Руал от този период описват като „високомерно момче“, което лесно се ядосва. Сред приятелите му от този период е друг бъдещ полярен изследовател – Карстен Борхгревинк.
Децата в семейството на Йенс Амундсен се занимават със спорт от ранна възраст – в двора на имението е поставена успоредка, на която четиримата тренират, а ски Руал кара от най-ранна възраст. От петнадесетгодишен той спазва спартански режим – строга диета, физически упражнения, спане на чист въздух и през зимата, постоянни ски походи от ноември до април. По думите му, той не обича футбола, но редовно играе, „за да упражнява тялото си и да го приучава към издръжливост“. Той е изключително лош ученик, известен със своята упоритост и своеобразно чувство за справедливост. Успехът му е толкова лош, че директорът на училището не го допуска до финалните изпити и той трябва да се явява на тях отделно, като частен ученик. Така през юли 1890 година с големи трудности той все пак получава зрелостно свидетелство.
В своята автобиография самият Руал Амундсен сочи два основни фактора, повлияли на формирането му като личност. През 1886 година умира баща му, Йенс Амундсен. Майка му се стреми към интелектуална кариера за най-малкия си син, затова семейството се премества в столицата Кристиания, недалеч от кралския дворец. По нейно настояване Руал започва да следва медицина в Университета на Кристиания, но след нейната смърт на 9 септември 1893 година напуска медицинския факултет. Той така и не изучава същинската медицина, а само завършва с трудности подготвителния курс. По думите му: „С огромно облекчение напуснах... университета, за да се отдам изцяло на осъществяването на мечтата на живота си“. Другият фактор е запознаването му с историята за покоряването на Северозападния морски път и съдбата на контраадмирал Джон Франклин. Влияние върху него оказва и познанството му с известния полярен изследовател Ейвин Аструп, на чиито лекции присъства още в университета. На 24 юни 1893 година е сред тълпата, изпращаща експедицията към Северния полюс на Фритьоф Нансен.
В продължение на дълги години след смъртта на майка си Амундсен държи квартира под наем в Кристиания, за която се грижи Елизабет Густавсон, прислужница в семейството на родителите му от 1865 година, към която той, по собствените му думи, се отнася като към своя майка.
Първи плавания След като напуска университета, Амундсен участва в преход през платото Хардангервида. След това постъпва на китобойния кораб „Моргенен“, за да се подготвя практически за получаване на щурманско звание. След завръщането си през 1894 година пише доклад до вътрешното министерство, разглеждащ въпроса за получаването от Норвегия на права върху архипелага Шпицберген. По това време прави опит да се включи в арктическата експедиция на Фредерик Джордж Джаксън, но му е отказано. През пролетта на 1895 година Руал Амундсен издържа успешно изпита за щурман, след което участва в още едно китоловно плаване.
На 3 януари 1896 година Руал и брат му Леон, имитирайки поход в арктически условия, се опитват да пресекат от изток на запад платото Хардангервида. Те изгубват пътя и на четвъртия ден припасите им от храна се изчерпват. В своята автобиография Руал описва този случай като най-опасното произшествие в целия му живот – през нощта той е затрупан от навят сняг, а от умора получава схващане на мускулите, но брат му успява да го откопае и изведе на чист въздух.
На 7 август 1896 година Амундсен постъпва като матрос в белгийската антарктическа експедиция на кораба „Белгика“, която има международен екипаж, ръководен от Адриен дьо Жерлаш дьо Гомери. Това е единствената експедиция, в която той участва като подчинен. Нейната цел е да се достигне до Южния магнитен полюс, да се оставят в максимална близост до него четирима души с магнитометри, корабът да презимува в Рио де Жанейро и да ги прибере на следващото лято. Зимата на 1896 – 1897 година Амундсен прекарва в Антверпен, където учи френски и преминава курс по морска навигация. Той трябва да напусне града, заради любовна връзка с хазяйката си, завършила с нейното самоубийство на 24 март 1897 година.
При започването на експедицията Руал Амундсен получава звание щурман и е настанен в офицерска кабина, тъй като на кораба остават незаети места. „Белгика“ отплава на 16 август 1897 година и пристига в Антарктика на 30 януари 1898 година. В първия ден след пристигането Амундсен извършва поход на ски по брега на остров Ту Хъмък, според някои първия в историята на антарктическите изследвания. На 8 март придвижващият се на юг кораб засяда в ледовете и се налага непланирано да презимува в Антарктика. Дрейфът му продължава 13 месеца и преминава през части от морето Белингсхаузен, които дотогава не са посещавани от хора, заради крайно тежките условия. Тъй като първоначалният план не предвижда екипажът на кораба да зимува в Антарктика, на борда на кораба има само четири комплекта полярно облекло. По предложение на Амундсен се ушиват топли дрехи от наличните на кораба червени вълнени одеяла.
Отношенията на Амундсен с командира на експедицията Адриен дьо Жерлаш са напрегнати и в своята автобиография той нито веднъж не споменава името му, но често говори за своя по-старши колега, корабния лекар Фредерик Кук. След началото на полярната нощ в главен проблем за екипажа се превръща скорбутът, но Амундсен и Кук организират лов на тюлени и пингвини и не се ограничават в храната, като през май 1898 година Амундсен достига рекордните 87,5 килограма. Двамата провеждат и експерименти с екипировката, сравнявайки в практически условия спалните чували, разработени от Ейвин Аструп, Фритьоф Нансен и Робърт Пири. За Амундсен Кук става едновременно и учител, и съученик, но останалите членове на екипажа не проявяват особен ентусиазъм към техните експерименти.
На 5 юни 1898 година умира от скорбут и сърдечни усложнения магнитологът Данко, а малко по-късно морякът Толефсен изпада в нервна криза и се опитва да се прибере пеш в Норвегия. При засилващата се деморализация, Амундсен влиза в открит конфликт с Дьо Жерлаш и самоволно поема командването на експедицията. На 15 февруари 1899 г. ледът почва да се троши и Фредерик Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда, за да се освободи кораба. Корабът е изведен от ледовете едва на 14 март 1899 година и „Белгика“ успешно се завръща в Антверпен на 5 ноември.
За времето на завръщането на Амундсен има противоречиви сведения. Той слиза от кораба в Рио де Жанейро и продължава към Европа самостоятелно. Брат му Леон се надява той да го посети пътьом в Коняк, където живее по това време, но Руал предпочита да отиде в Брюксел, където получава първото си официално отличие – кавалерския кръст на орден „Леополд I“. Той отказва да пише и публикува каквото и да е за експедицията на Дьо Жерлаш, макар и да признава, че тя изиграва важна роля в живота му.
Според негови биографи, като Роланд Хънтфорд, най-важният извод, който Руал Амундсен си прави от експедицията на Дьо Жерлаш, е че трябва да прикрива авантюристичните си планове с научноизследователски цели. По собствените му думи, именно по време на експедицията той решава да свърже детската си мечта за откриване на Северозападния морски път с по-важната за науката цел да се установи местоположението на Северния магнитен полюс.
Северозападният морски път
Подготовка След завръщането си от Белгия Амундсен отбива военната си служба, а през септември, заедно с брат си Леон, пътува с велосипед от Кристиания до Коняк. Оттам той продължава сам с велосипед през Мадрид до Картахена, откъдето продължава с принадлежащата на семейството му барка „Оскар“ до Пенсакола в Съединените щати. Връща се в Европа през април 1900 година и, докато е в Англия, събира много литература, посветена на Северозападния морски път. В резултат на това плаване получава диплом за капитан от търговския флот.
През септември 1900 година Руал Амундсен отива в морската геофизическа обсерватория в Хамбург, където е приет от нейния директор Георг фон Ноймайер. Амундсен се заема активно с набиране на нужните за експедицията знания по геофизика, като според спомените му за прекараните в Хамбург 40 дни се занимава с това 250 часа. Фон Ноймайер го запознава с метеоролога Хенрик Мон, който от своя страна на Коледа го представя на Фритьоф Нансен. За отношенията между двамата биографите на Амундсен имат различни мнения – според някои те са хладни, според други – напротив. Според Лив Нансен-Хейер, най-голямата дъщеря на Фритьоф Нансен, Амундсен винаги е притеснен и неуверен в присъствието на баща ѝ.