Гявато () е село в община Битоля, Северна Македония.

География Селото е разположено в областта Гяваткол – малка котловина в прохода между планините Бигла от север и Баба от юг. Югозападно над селото е планинският превал Гявато на 1269 m надморска височина. От Битоля селото е отдалечено 20 km. Гявато има девет махали, разхвърляни на около три километра на височина от 830 до 910 m.

История В Османската империя

По време на Османското владичество Гявато е дервентджийско село, чиито жители са натоварени със задължението да охраняват Гяватския проход по пътя Битоля – Ресен. Въпреки това през XVII век селото е едно от хайдушките гнезда в района.История на България, т. 4 Българският народ под Османско владичество, София 1983, стр. 172.

Според преданието старото село е било разположено по на запад, близо до най-високата точка на Гяватския проход. След като бива опожарено жителите му слизат няколко километра на изток и се установяват на сегашното месторазположение.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Гюват с 60 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 181.

Гробищната селска църква „Света Богородица“ е разположена на километър югоизточно от Гявато, на границата със землищата на Кажани и Доленци, за да може да обслужва и малкото християни от тези предимно мюсюлмански села. Църква „Света Богородица“ е изградена и на превала Гявато. На 500 m западно над селото в местността Главище в Бигла е изградена манастирска църква, която също се казва „Света Богородица“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дявата (Diavata) е посочено като село в Ресенска каза с 220 домакинства и 610 жители българи.

В 1880 година според доклад на лорд Фицджералд селяните българи от Гявато били заплашени от гръцка чета да прогонят българския учител и да го заменят с гръцки.

Руският битолски вицеконсул Лука Няга изпраща това писмо до посланик Новиков в Цариград – в него капитаните Атанасиос Катарахия и Наум Коракас заповядват на жителите на селото да прогонят българския учител или самите те да заминат за България. В противен случай четата нямало да остави нито куче живо в селото.

Иконите в църквата в селото са дело на дебърските майстори Йосиф Мажовски и Яков Мажовски.

Според Васил Кънчов в 90-те години селото има 200 български християнски къщи с около 283 венчила. Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото е населявано от 1500 жители, всички българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гявато е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 240 къщи.

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гявато има 1800 българи екзархисти и функционира българско училище.

По време на Илинденското въстание край Гявато се разиграват тежки сражения между въстаналите българи и османските войски. На 28 юли 1903 година турски войски нахлуват в селото, разграбват го и го опожаряват, като използват и артилерия. Убити и изгорени живи са 24 жители на селото, изнасилени са 43 жени и момичета.Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 191.

При избухването на Балканската война 6 души от Гявато са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Гявато е център на община в Битолска селска околия и има 520 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4.

През 1922 – 1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 53.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Стефан Ал. Туджаровски от Битоля е български кмет на Гявото от 15 септември 1941 година до 17 март 1942 година. След това кметове са Кирил П. Кондов от Прилеп (9 май 1942 – 25 ноември 1942), Тодор Ст. Мицканов от Самоводене (25 ноември 1942 – 4 декември 1942) и Петър К. Николов от Охрид (6 януари 1943 – 9 септември 1944).

Емиграцията от Гявато започва още от края на XIX век. В 1948 година селото има 1554 жители. Гаващани се изселват към Битоля, Скопие, Охрид, Австралия, САЩ, Канада и Европа. Християнското население на съседното село Кажани произлиза главно от гяватски фамилии, преселили се там предимно след 1912 година.

От 1952 до 1974 година в селото работи осемгодишно основно училище.

Според преброяването от 2002 година селото има 122 жители северномакедонци.

Националност Всичко северномакедонци 122 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 0

В 2008 година жителите на селото са 112.

Храмовият празник на църквата „Света Богородица“ (28 август по Юлианския календар) се почита от всички гяватчани. Църквата и прилежащото ѝ гробище обслужват също така съседните села Кажани и Доленци.

Личности Родени в Гявато Андон Йотев Лайманов, български революционер от ВМОРО Апостол Василев Четалов (1872 – след 1943), български революционер Апостол Гулабов, български революционер, войвода на гяватската чета в Илинденско-Преображенското въстание Апостол Наумов Коцев, български революционер от ВМОРО Богоя Христов Стойков, български революционер от ВМОРО Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник Вангел Илиев Четалов (1878 – след 1943), български революционер Вангел Наумов Перчев (1861 – след 1943), български революционер от ВМОРО Вангел Павлов Дурмишов (1878 – след 1943), български революционер Васил Наумов Даскалов (1883 – след 1943), български революционер Васил Ставров Додов (1877 – 1943), български революционер от ВМОРО Владо Додовски (1938 – 1999), журналист от Република Македония Георги Босев Папалев (1883 – след 1943), български революционер от ВМОРО Георги Христов Юруков (април 1875 – след 1943), български революционер от ВМОРО Георги Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО Димитър Башевски (р. 1943), северномакедонски писател Димитър Кондов, български революционер от ВМОРО Димитър Кърков (? – след 1947), български революционер, деец на ВМОРО Димитър Чунков (1863 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО Илия Алушевски (1929 – 2004), фолклорист от Северна Македония Иван Митрев Начов (1879 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО и Илинденското дружество Коте Йованов Лайманов, български революционер от ВМОРО Коте Китев Бубев, български революционер, войвода на чета през Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. Наум Бендев (1870 – ?), български революционер Наум Ставрев Додов, български революционер от ВМОРО Науме Търпев Главинчев, български революционер от ВМОРО Никола Китев Бубев, български революционер от ВМОРО Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО Петре Димов Марков, български революционер от ВМОРО, загинал в 1903 година като четник на Георги Сугарев Петър Търпев Гещаков (1858 – след 1943), български революционер, деец на ВМОРО Спиро Митрев Пичалов, български революционер от ВМОРО Стефан Димитров Мацанов (Стеван Митрев Мацанов, 1873 – след 1947), български революционер от ВМОРО Стефан Георгиев, български опълченец, на 29 април 1877 година постъпва в III рота на II опълченска дружина, уволнен е на 4 юли 1878 година, умрял преди 1918 година Стоян Николов Гулабов, български революционер от ВМОРО Ташко Петров Кондов, български революционер от ВМОРО Тодор Костов Коровойков, български революционер от ВМОРО Тодор Стефанов Мурджев, български революционер от ВМОРО Траян Белев (1903 – 1943), югославски партизанин Траян Бендевски (р. 1937), северномакедонски юрист, професор в Скопския университет Траян Темелков Додов (1881 – 1943), български революционер от ВМОРО Трене Стоянов Бунев, български революционер от ВМОРО

Починали в Гявато Димитър Грозданов (1867 – 1908), български революционер и духовник Юрдан Николов Манов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 515, л. 1, 1 а, 74; оп. 3, а.е. 16, л.

Други Иван Божинов, български революционер, битолски войвода на ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание с четата си се сражава при Гявато и Сърбци, Битолско. Петър Таневски (р. 1960), северномакедонски инженер, конструктор в бившата Фабриката за автобуси „11 октомври“ от Скопие, по потекло от Гявато

Бележки

Категория:Села в община Битоля