Нако Стоянов Станишев е български търговец и производител, един от изтъкнатите дейци на Българското възраждане в Македония. Той е начело на кукушките първенци, които през 1859 г. първи успяват да постигнат от Патриаршията назначаване на българин за владика, което води до по-смели действия на ръководителите на църковната борба за самостоятелна българска екзархия.
Биография Нако Станишев е роден около 1810 година в Кукуш. В продължение на 22 години търгува с бели платна, които кукушани произвеждат в домашни условия от местен памук, и обикаля Македония и Албания. След появата на плата американ домашната платнарска промишленост в града запада и Нако преминава към производство и продажба на шарлаган (масло от сусам).
Нако Станишев посещава Охрид и Струга още през 1840 година. Оттогава води начало и познанството му с Димитър Миладинов. По негов почин и по негова препоръка Димитър Миладинов постъпва за първи учител в Кукуш през 1840 година. В продължение на повече от две десетилетия Димитър Миладинов и Нако Станишев са свързани със сърдечно приятелство и близко сътрудничество в борбата за църковна независимост, както и в усилията за развитие на българското просветно дело в Македония.Райков, Димитър. Димитър и Константин Миладинови, Документален разказ за братя Миладинови и тяхната епоха, Партиздат, София, 1986. Станишев поддържа контакти и с Георги Раковски.Македонският въпрос, Институт за история на БАН, София, ноември 1968 г.
Постепенно той излиза начело на българските кукушки първенци и става главен инициатор и двигател на униатската акция на кукушани от 12 юли 1859 година, когато те се обръщат към папа Пий IX с готовност да преминат към католическата църква, принуждавайки по този начин гръцката патриаршия на отстъпки. В резултат Кукуш пръв от българските градове се сдобива с православен български владика – Партений Зографски. Васил Манчев свидетелства за срещите на Нако Станишев по време на тези борби с Драган Цанков, за многобройните му посещения начело на кукушка делегация ту в Патриаршията, ту в руското посолство, както и за разговорите му с видния български духовен водач Иларион Макариополски, който по общото съгласие на Българската църковна община в Цариград и Вселенската патриаршия бива изпратен в Кукуш за преговори. Според Тончо Жечев, на ловкостта и безскрупулността на Нако Станишев в политическата игра, когато се отнася за патриотичната национална цел, би могъл да завиди и Драган Цанков. Кукушкият първенец бил „готов да използва всякакви средства и умело шантажирал патриаршията и гръцкото духовенство с мисионерите, както и мисионерите с руската помощ и с протаканията, половинчатостите на кукушките стремления към папата и католицизма“, „играел хитроумна угра с униятските и католическите дейци“.
По повод смъртта на Нако Станишев през март 1875 година в цариградското списание „Ден“ излиза следният некролог:
Опелото му е извършено в голямата кукушка църква „Света Богородица“, за което православните българи разбиват вратата на храма, тъй като той е в ръцете на кукушките униати.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.
Родословие Нако и съпругата му Неша имат четирима сина: Константин, Атанас, Димитър (Мицо) и Милош Станишев. Най-големият, Константин завършва физико-математическия факултет на Московския университет, жени се за дъщерята на Владимир Дал и става директор на Императорския лицей, а по време на Освобождението на България и в годините след него временно заема важни постове в България. Мицо също следва няколко години в Русия, но без да завърши, се завръща в Кукуш, за да подхване работите и отговорностите на баща си. Той е и главният продължител на рода, имайки 8 деца, най-известните от които са д-р Константин Станишев и професор Александър Станишев. Най-малкият син Милош Станишев следва право в Женева и впоследствие става главен прокурор в Царство България.
Бележки
Външни препратки "Высокопреподобнѣйшему и Достопочетеннѣйшему господину отцу Анθиму Игумену на Священната Славяно-Болгарска опщежителна обитель Зографска", публикувано в „Зограф, изследвания и документи, част I“, София, 1942 година „Седем писма на Нако С. Станишев до Стефан Веркович“ публикувани в сп. „Македонски Преглед“ год. 2, кн. 3, София, 1926 година
Вижте също Кукушка уния
Категория:Български възрожденци Категория:Български предприемачи от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Членове на Кукушката българска православна община Категория:Български търговци Категория:Родени в Кукуш Категория:Починали в Кукуш Категория:Български общественици от Македония Нако Стоянов Станишев