Денчо Знеполски (Младен Гюров Гигов) е деец на БРП (к). Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, партизанин от Трънския партизански отряд, командир на т. нар. Втора софийска народоосвободителна бригада. Български офицер, генерал-майор. Журналист.
Биография Денчо Знеполски е роден на 16 март 1920 г. в с. Ярловци, Трънско. Учи в гимназията в Трън, но не завършва поради участие в политическия живот. Член на РМС от 1935 г. и на БРП (к) от 1939 г. Три пъти арестуван от полицията между 1939 и 1943 г. за комунистическа дейност.
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Преминава в нелегалност на 18 февруари 1943 г. Партизанин в партизанско подразделение на ЮНОА от 3 март до края на юни 1943 г. На 28 юли 1943 година, заедно със Стефан Рангелов и Славчо Цветков убиват секретар-бирника на главановската община.Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 50.
Като партизанин е съратник на Славчо Трънски, Руси Христозов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Боян Българанов, Дичо Петров, Светозар Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски, Живоин Николич (Бърко), Андреас Дзимас, Гочо Гопин, майор Мостин Дейвис, полковник Бейли и майор Франк Томпсън. Поддържа връзка с британски военни мисии.
От септември 1943 до 9 септември 1944 г. последователно е началник-щаб на Трънския партизански отряд, командир на Втора софийска народоосвободителна бригада, заместник-командир (от 6 септември 1944) и командир на I бригада на Софийската народоосвободителна дивизия. На 18 май 1944 г. е произведен в звание полковник от Главния щаб на НОВА. Званието е потвърдено след завземането на властта от комунистите и техните съюзници, с Постановление на МС от 11 септември 1944 г. Един от оцелелите партизани в битката при Батулия на 23 май 1944 г.
Участва във войната срещу Германия. От септември до декември 1944 г. е командир на Първи гвардейски пехотен полк в първата фаза на българското участие във войната. На 28 септември неговата част води тежък бой в сръбския град Власотинци.
В 1945 г. завършва едногодишен курс за старши офицери във Военното училище. През 1946 г. е назначен за командир на Шести гвардейски пехотен полк от Първа гвардейска дивизия. Уволнява се по свое желание през декември 1947 г.
През март 1949 г. следва политикономия в МГУ „Михаил Ломоносов“ (Москва). Председател на Студентско земляческо дружество.
На 9 април 1951 г. е арестуван на летището в Букурещ и до 6 януари 1954 г. е в килиите на ДС и ТВО в Белене по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов.www.archives.bgwww.archives.bg Следствието е водено от съветския генерал Филатов и българските следователи Калоянов, Джананов, Пенчо Стоилов, кап. Христов. Разследван е от комисия на Политбюро на БКП.www.archives.bg По време на разследванията Знеполски е принуден да прави самопризнания по абсурдни обвинения, като участието си в заговор за убийството на Йосиф Сталин.
През 1954 г. временно работи като журналист в сп. „София“. Член на СБЖ. Дипломира се и завършва висшето си образование в Москва (1955 – 1957).
През ноември 1957 г. е назначен за старши преподавател във Военно-техническата академия. Началник на катедра „Политикономия“ (1958). Повишен е във военно звание генерал-майор (19 септември 1959) и е назначен за началник на факултет и заместник-началник на Военната академия (1959). През 1964 г. е избран за секретар на партийната комисия към МНО. С Указ № 974/18 юни 1970 г. на министъра на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров е уволнен от БНА и пенсиониран на основание на подаден личен рапорт от 1969 г.
Кандидат-член на ЦК на БКП (1966 – 1976). Народен представител от Трънския избирателен район в V народно събрание (1966 – 1971). Удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ (указ № 438 от 14 март 1980), орден „Народна република България“ – III ст. (1959), II ст. (1964), I ст. (1970).Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 204
По негови записки вдовицата му Мария Знеполска съставя мемоарната му книга „Посмъртна изповед“, ИК „Христо Ботев“, С., 1997. Денчо Знеполски е запомнен и с фразата си на трънски диалект: „Фашистите ме бише и не бише, но от нашите кикъв бой сам ел, не могу ти га опишем“.
Източници
Литература Трънски С., Неотдавна, партизански спомени. Държавно военно издателство, С., 1957 Миронова С., По стъпките на трънските партизани, С., 1967. Знеполски Д., Посмъртна изповед. ИК „Христо Ботев“, С., 1997. Записала, подбрала и подредила Мария Знеполска. Недялков М., Думи за Денчо Знеполски, Земиздат, С., 1990.
Категория:Партизани от Трънски партизански отряд Категория:Партизани от Втора софийска народоосвободителна бригада Категория:Командири на партизански формирования в България Категория:Лагеристи в Белене Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП Категория:Генерал-майори от НРБ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Народна република България“ III степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Родени в област Перник Категория:Починали в София