Купата на африканските нации е главният международен футболен турнир в Африка. Той се провежда под егидата на Африканската футболна конфедерация (КАФ) и е аналог на Европейското първенство по футбол за африканските страни. Първото издание на турнира е през 1957 г., а от 1968 г. насам той се провежда веднъж на всеки две години.
Само три отбора участват в Купата на африканските нации през 1957 г. Това са , и , а отборът на е дисквалифициран заради апартейда. По-късно турнирът се разширява и са въведени квалификации, в които участват почти всички национални отбори от Африка. През 1998 г. за първи път във финалите участват 16 отбора, които са разпределени в четири групи по четири отбора във всяка, а първите два от всяка група продължават във фазата на директните елиминации. Този формат на турнира продължава да се използва.
Общо 13 отбора са печелили Купата на африканските нации. Египет го е правил рекордните 7 пъти, има 5 титли, а – четири.
История Първите турнири През юни 1956 г. по време на третия конгрес на ФИФА в Лисабон е основана Африканската футболна конфедерация. Веднага се зараждат планове за организиране на континентално футболно първенство. Това става през февруари 1957 г., когато в Хартум се провежда първото издание на Купата на африканските нации. Първоначалната идея е да участват четирите страни основателки на КАФ – Египет, Етиопия, Република Южна Африка и Судан, но южноафриканците отказват да изпратят отбор, състоящ се и от бели, и от цветнокожи играчи. Това довежда до дисквалификацията на отбора от турнира и изключването му от КАФ. До завръщането си в конфедерацията през 1992 г. Република Южна Африка не участва в никакви международни първенства на африканския континент. По този начин първият турнир минава с участието на три отбора и включва изиграването само на два мача, а Етиопия, която трябва да е съперник на Република Южна Африка в полуфиналната среща, се класира директно на финала. Египет става първият шампион на Африка, след като побеждава Судан на полуфинала и Етиопия във финалния мач.
Две години по-късно същите три отбора взимат участие във второто издание на Купата на африканските нации в Египет. Отборът на домакините успява да защити титлата си, надделявайки този път над Судан в решителния мач. На турнира през 1962 г. в Адис Абеба дебют записват отборите на и . Шампион е Етиопия, която побеждава Египет на финала след продължения, не позволявайки на египтяните да спечелят трета поредна титла.
През 1963 г. участва за първи път като домакин на турнира и успявя да го спечели след убедителна победа над Судан на финала. През следващото десетилетие Гана се утвърждава като главна футболна сила в Африка, като успява да повтори успеха си две години по-късно на първенството в Тунис, по този начин изравнявайки постижението на Египет от две титли, а на следващите две издания на турнира достига до финалния мач. На първенството през 1965 г. е въведено ново правило с цел ускорявяне развитието на африканския футбол: всеки отбор може да пуска на терена не повече от двама играчи, подвизаващи се в неафрикански стани.
Финалите на Купата на африканските нации през 1968 г. включват две групи с по четири отбора, първите два от които се класират за полуфиналите. Този формат на турнира се запазва до 1992 г. печели първата си титла, побеждавайки Гана в решителния мач, а две години по-късно отборът на Судан вдига трофея след победа отново над Гана. Котдивоарският нападател Лоран Поку става голмайстор на тези две първенства съответно с шест и осем гола, а постиженеито му от общо 14 гола в Купата на африканските нации остава ненадминато до 2008 г.
70-те години Шест различни отбора печелят Купата на африканските нации от 1970 до 1980 г. – Судан, , Заир, , Гана и . Втората титла на Заир от турнира през 1974 г. (преди това отборът е спечелил първенството веднъж под името Демократична република Конго) е постигната след успех срещу във финала. За първи и единствен път в историята на турнира финалният мач трябва да се преиграва, след като първата среща между двата отбора завършва при равенство 2 – 2 след продължения. Преиграването е спечелено от Заир с 2 – 0. Нападателят Муламба Ндайе отбелязва всичките четири гола за отбора на Заир в тези два мача. Той става и голмайстор на турнира с общо девет попадения, което е рекорд за едно издание на Купата на африканските нации. Мароко печели трофея през 1976 г. в Етиопия, а Гана го прави за трети път през 1978 г., ставайки първата нация с три титли. През 1980 г. Нигерия е домакин на първенството и побеждава на финала, за да стане осмата страна с триумф от Купата на африканските нации.
80-те години Гана си възвръща титлата и званието шампион на Африка на първенството в Либия през 1982 г. Правилото за най-много двама легионери в един отбор е отменено, тъй като вече голяма част от африканските футболисти играят в европейски клубове, и съставите са укрепени значително. Домакините от побеждават Гана в мача на откриванито на турнира, но същите два отбора се срещат във финалния мач и този път ганайците са победители след равенство 1 – 1 след продължения и 7 – 6 след изпълнение на дузпи. Победител в Купата на африканските нации през 1984 г. е отборът на Камерун, който, побеждавайки Нигерия, печели турнира за първи път и впоследствие успява да достигне финалните срещи на следващите му две издания, като губи първата от тях от Египет и печели втората след успех отново срещу Нигерия. Две години по-късно нигерийците играят трети финал в рамките на четири издания на първенството, но губят от домакина Алжир.
90-те години През 1992 г. в списъка на победителите се появява ново име – . За първи път Купата на африканските нации се провежда в Сенегал, а броят на участниците е увеличен до 12 заради нарастващия брой на страните, които желаят да вземат участие в квалификациите. Кот д'Ивоар печели и полуфинала срещу Камерун, и финала срещу Гана след изпълнение на дузпи, като във финалния мач резултатът след наказателните удари е 11 – 10. Отборът успява да не допусне нито един гол във вратата си в игрово време в петте си срещи от турнира.
През април 1993 г. Замбия изживява трагедия – катастрофира самолетът, с който националният отбор на страната пътува за Сенегал, за да изиграе квалификационен мач за Световното първенство в САЩ. Загиват всичките 30 души на борда, включително 18 футболисти. Но няколко играчи, които се подвизават в Европа, не са в самолета по време на трагедията. Те стават основата на нов отбор, който успява да достигне финала на Купата на африканските нации през 1994 г. в Тунис. Там Замбия губи от Нигерия, за която това е четвърти финал за последните десет години.
Юбилейното двайсето издание на Купата на африканските нации се провежда в Република Южна Африка през 1996 г. Това е първо участие на домакините в турнира, след отмяна на дългогодишната забрана за участие поради падането на апартейда и неуспешен опит за класиране за първенството две години по-рано. Форматът на надпреварата вече включва 16 отбора, но през 1996 г. те са 15 поради отказа на Нигерия да участва в последния момент. Южноафриканците печелят това издание на турнира и отново достигат финалната среща две години по-късно, но там губят от състава на Египет, който по този начин постига четвъртата си титла, изравнявайки се с Гана по този показател.
XXI век Първенството през 2000 г. е първото, което минава под съвместното домакинство на две държави – Гана и Нигерия. Печели го отборът на Камерун, който успява да повтори успеха си на следващото издание на надпреварата. В първенствата през 2004 и 2006 г. шампиони стават домакинстващите отбори. В първия случай това е Тунис, който не е триумфирал в турнира дотогава, а във втория – Египет, за който това е рекордна пета титла.
Египет печели и следващите два турнира – през 2008 и 2010 г. и по този начин става първият отбор, който става футболен шампион на Африка три последователни пъти. През 2010 г. камерунецът Самюел Ето'о поставя рекорд за най-много отбелязани голове в историята на Купата на африканските нации с общо 18 попадения.
Квалификации През 1962 г. за първи път участниците във финалния турнир на Купата на африканските нации се определят чрез квалификации. От 1962 до 1990 г. квалификационните турнири се състоят от директни елиминации, като броят на кръговете зависи от този на отборите, които участват. В квалификациите за първенството през 1992 г. са въведени групи, в които няколко отбора играят помежду си по системата всеки срещу всеки. До 2006 г. домакинът на първенството и действащият носител на трофея се класират автоматично за финалите. От 2008 г. само домакинът получава тази промоция.
Статистика Резултати ГодинаДомакинФиналМач за третото мястоПобедителРезултатПодгласникТрето мястоРезултатЧетвърто място1957ПодробностиСудан4 – 0( РЮА е дисквалифицирана)(1)1959ПодробностиОбединена арабска републикаОАРняма(2)(участват само три отбора)1962ПодробностиЕтиопия2 – 2,4 – 2след прод.ОАР3 – 01963ПодробностиГана3 – 0ОАР (Египет)3 – 01965ПодробностиТунис2 – 2,3 – 2след прод.1 – 01968ПодробностиЕтиопияДР Конго1 – 01 – 01970ПодробностиСудан1 – 0ОАР (Египет)3 – 11972ПодробностиКамерунКонго3 – 25 – 2Заир1974ПодробностиЕгипетЗаир1 – 1,2 – 2 слeд прод.;2 – 0преиграване4 – 0Конго1976ПодробностиЕтиопияняма(3)няма(3)1978ПодробностиГана2 – 02 – 0(4)1980ПодробностиНигерия3 – 02 – 01982ПодробностиЛибия1 – 1 сл. прод.,7 – 6след дузпи2 – 01984ПодробностиКот д'Ивоар3 – 13 – 11986ПодробностиЕгипет0 – 0 след прод.,5 – 4след дузпи3 – 21988ПодробностиМароко1 – 01 – 1 след прод.4 – 3след дузпи1990ПодробностиАлжир1 – 01 – 01992ПодробностиСенегал0 – 0 след прод.11 – 10след дузпи2 – 11994ПодробностиТунис2 – 13 – 11996ПодробностиРепублика Южна АфрикаЮжна Африка2 – 01 – 01998ПодробностиБуркина Фасо2 – 0Южна АфрикаДР Конго4 – 4,(5)4 – 1след дузпи2000ПодробностиГана иНигерия2 – 2 след прод.,4 – 3след дузпиЮжна Африка2 – 2 след прод.,4 – 3след дузпи2002ПодробностиМали0 – 0 след прод.3 – 2след дузпи1 – 02004ПодробностиТунис2 – 12 – 12006ПодробностиЕгипет0 – 0 след прод.4 – 2след дузпи1 – 02008ПодробностиГана1 – 04 – 22010ПодробностиАнгола1 – 01 – 02012ПодробностиГабон и Екваториална Гвинея0 – 0 след прод.,8 – 7след дузпи2 – 02013ПодробностиЮжна Африка 1 – 0 3 – 12015ПодробностиЕкваториална Гвинея 0 – 0 след прод.,9 – 8след дузпи ДР Конго 0 – 0 след прод.,4 – 2след дузпи2017ПодробностиГабон 2 – 1 1 – 02019ПодробностиЕгипет 1 – 0 1 – 0 2021Подробности Камерун 0 – 0 след прод.4 – 2след дузпи 3 – 3 след прод.5 – 3 след дузпи 2023Подробности Кот д'Ивоар 2 – 1 0 – 0 след прод.6 – 5след дузпи 2025Подробности Мароко 0 – 1след прод. 0 – 0 след прод.4 – 2след дузпи 2027Подробности Кения Танзания Уганда 2029Подробности TBA
(1) През 1957 е дисквалифицирана от турнира заради апартейда. (2) През 1959 трите отбора играят по системата всеки срещу всеки. В последния мач от турнира ОАР побеждава Судан с 2 – 1 и си осигурява първото място. (3) През 1976 няма финален мач, тъй като последният етап на турнира представлява група от четири отбора. (4) В този мач е присъдена победа с 2 – 0 и трето място за Нигерия след отказа на отбора на Тунис да продължи мача в 42-рата минута при резултат 1 – 1. (5) В този мач не се играят продължения.
Шампионите в турнира БройОтборГодини 7 пъти 1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010 5 пъти 1984, 1988, 2000, 2002, 2017 4 пъти 1963, 1965, 1978, 1982 3 пъти 1980, 1994, 2013 1992, 2015, 2023 2 пъти 1968, 1974 1990, 2019 1976, 2025 1 път 1962 1970 1972 1996 2004 2012 2021
Рекорди Отборни Най-много участия 22, (1957, 1959, 1962, 1963, 1970, 1974, 1976, 1980, 1984, 1986, 1988, 1990, 1992, 1994, 1996, 1998, 2000, 2002, 2004, 2006, 2008, 2010) Най-много титли 7, (1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010) Най-много поредни титли 3, (2006, 2008, 2010) Най-много финали 8, (1963, 1965, 1968, 1970, 1978, 1982, 1992, 2010) и (1957, 1959, 1962, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010) Най-много поредни финали 4, (1963, 1965, 1968, 1970) Най-много трети места 7, (1976, 1978, 1992, 2002, 2004, 2006, 2010)