„Радецки“ е австро-унгарски пътнически параход, построен през 1851 г. и обслужвал линията по река Дунав между Виена и Сулина до 1913 г. Съвременна реплика на парахода действа като кораб-музей в Козлодуй от 1966 г.

Параходът „Радецки“ става паметен за българската история, когато през Априлското въстание 1876 г. е отвлечен от четата на Христо Ботев, за да я прехвърли от румънския на българския бряг на Дунава. Има статут на паметник на културата и е един от Стоте национални туристически обекта.

Оригинален параход

Построен е през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“ (Óbuda), гр. Обуда (част от днешната Будапеща), за да обслужва редовните рейсове по река Дунав на австрийското Първо дунавско параходство. Наименуван е на австрийския фелдмаршал Йозеф Радецки. Параходът е използван до 1913 или 1914 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен.Колко дъски от парахода „Радецки“ са подарени на България?, „Морски вестник“, юни 2011 г.

На 16 и 17 май 1876 г. „Радецки“ плава към Виена и спира на редица румънски пристанища, от които, предрешени като обикновени пътници, се качват на групи Христо Ботев и четниците от неговата чета. В момента, в който параходът наближава уреченото място на българския бряг, Ботев връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум, с което изисква корабът да акостира край село Козлодуй. В обръщението изрично се пояснява: „…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България.“ Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.

Събитието отеква силно и заедно с последвалия трагичен поход на четата към Балкана придобива почти митологична тежест в българската историческа и литературна памет. Още същата 1876 година Иван Вазов пише стиховете, превърнали се впоследствие в една от най-знаменателните български патриотични песни: Тих бял Дунав се вълнува,весело шуми,и „Радецки“ гордо плувапо златнѝ вълни.

Възстановен кораб В началото на 1960-те години в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964–66 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата „Обуда“ през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено акостира на козлодуйския бряг и е обявен за музей на 30 май 1966 г. След ремонт през 1988–94 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб.Изследвания – От колесен параход към музеен кораб, Иван Алексиев

Днес корабът, като Национален музей „Параход Радецки“ (клон на Националния исторически музей), е сред Стоте национални туристически обекта. Експозицията, представяща различни вещи на Ботев и четата, е разположена в салона първа класа на кораба.

През 2005 г. средства за ремонт и поддръжка на кораба са събрани чрез дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“, проведена от инициативен комитет.

До 2010 г. корабът е извършвал кратки туристически екскурзии по река Дунав.Корабът „Радецки“ няма повече да плава, остава паметник на културата, 06.03.2011 г.

Други На „Радецки“ е наречена улица в кварталите „Бояна“ и „Национален киноцентър“ в София ().

Източници

Външни препратки Официален уебсайт

Категория:100 национални туристически обекта Категория:Паметници на културата в област Враца Категория:Основани в България през 1966 година Категория:Военноисторически музеи в България Категория:Български кораби музеи Категория:Музеи в област Враца Категория:История на Козлодуй Категория:Култура в Козлодуй Категория:Ботева чета Категория:Параходи