Лъв X (; ), роден като Джовàни ди Лорèнцо де Мèдичи (; * 9 март 1513, Флоренция; † 1 декември 1521, Рим), е глава на Католическата църква и владетел на Папската държава от 9 март 1513 г. до смъртта си.Löffler, Klemens (1910). "Pope Leo X" . In Herbermann, Charles (ed.). Catholic Encyclopedia. Vol. 9. New York: Robert Appleton Company. Известен е преди всичко с булата си срещу Мартин Лутер.
Роден в известното политическо и банково семейство Медичи във Флоренция, Джовани е вторият син на Лоренцо Великолепни, владетел на Флорентинската република. Издигнат е до кардинал през 1489 г. След смъртта на папа Юлий II е избран за папа, след като си осигурява подкрепата на по-младите членове на Колегията на кардиналите. В началото на управлението си наблюдава заключителните сесии на Петия латерански събор, но се бори да приложи договорените реформи. През 1517 г. води скъпоструваща война, която успява да осигури на племенника си Лоренцо ди Пиеро де Медичи трона на Херцогство Урбино, но намалява папските финанси.
В протестантските кръгове Лъв X се свързва с предоставянето на индулгенции за онези, които са дарили за реконструкцията на базиликата „Свети Петър“ – практика, оспорена от 95-те тезиса на Мартин Лутер. Лъв X отхвърля Протестанската реформация и неговата була от 1520 г. Exsurge Domine осъжда позицията на Лутер.
Той заема и харчи пари непредпазливо и е значим меценат на изкуствата. По време на неговото управление е постигнат напредък във възстановяването на базиликата „Свети Петър“, а художници като Рафаело украсяват стаите на Ватикана. Лъв X също реорганизира Римския университет и насърчава изучаването на литературата, поезията и Античността. Умира през 1521 г. и е погребан в базиликата „Санта Мария сопра Минерва“ в Рим. Той е последният папа без свещенически сан при избирането си.
Произход Той е син на Лоренцо Великолепни (* 1449, † 1492), банкер, де факто владетел на Флорентинската република, най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия, и на съпругата му Клариса Орсини (* ок. 1453, † 1487), дъщеря на Якопо (Джакомо) Орсини, господар на Монтеротондо и Брачано. Има девет братя и сестри:
Лукреция Мария Ромола (* 1470, † 1553), съпруга на Якопо Салвиати братя близнаци († 1471 след раждане) Пиеро II „Злочестият“ (* 1472. † 1503), господар на Флоренция след смъртта на баща им. Мария Магдалена Ромола (* 1473. † 1519), съпруга на Франческо „Франческето“ Чибо Контесина Беатриче († 1474 като бебе) Луиза Контесина Ромола, нар. Луиджа (* 1477. † 1488), годеница на Джовани де Медичи, нар. Пополано Контесина Антония Ромола (* 1478. † 1515), пфалцграфиня като съпруга на Пиеро Ридолфи. Джулиано II (* 1479. † 1516), херцог на Немур, господар на Флоренция и генерален капитан на Църквата.
Биография
Ранни години От ранна възраст е предопределен за църковна кариера. Подстригва се на 7-годишна възраст и скоро получава богати бенефиции и привилегии.
Баща му се тревожи за неговия характер отрано и пише писмо до Джовани, за да го предупреди да избягва порока и лукса в началото на църковната си кариера: „Има едно правило, което бих препоръчал на твоето внимание пред всички останали. Ставай рано сутрин. Това не само ще допринесе за твоето здраве, но ще ти позволи да организираш и ускориш работата на деня; и тъй като има различни задължения, произтичащи от това“.
Кардинал Баща му убеждава своя роднина папа Инокентий VIII да го номинира за кардинал на Санта Мария ин Домника на 9 март 1489 г., когато е на 13 години,Williams, George L. (1998). Papal Genealogy: The Families and Descendants of the Popes. McFarland Inc., с. 71 въпреки че не му е позволено да носи отличителните знаци или да участва в разискванията на Кардиналската колегия до три години по-късно. Междувременно Джовани получава образование в хуманистичния двор на Лоренцо Великолепни при хора като Анджело Полициано, Джовани Пико дела Мирандола, Марсилио Фичино и Бернардо Довици да Бибиена. От 1489 до 1491 г. учи богословие и канонично право в Пиза.
На 23 март 1492 г. той е официално приет в Свещената колегия на кардиналите и се установява в Рим, като получава писмо със съвети от баща си. Смъртта на баща му на 8 април временно връща 16-годишния Джовани във Флоренция. Той се завръща в Рим, за да участва в конклава от 1492 г., последвал смъртта на Инокентий VIII, и неуспешно се противопоставя на избора на кардинал Борджа, който е избран за папа с името Александър VI.
Впоследствие той се установява с по-големия си брат Пиеро във Флоренция по време на вълненията на Савонарола и нашествието на краля на Франция Шарл VIII, до въстанието на флорентинците и изгонването на Медичите през ноември 1494 г. Пиеро намира убежище във Венеция и Урбино, а Джовани пътува в Германия, Нидерландия и Франция.
През май 1500 г. се завръща в Рим, където е приет с сърдечно от папа Александър VI и където живее няколко години, потопен в изкуството и литературата. През 1503 г. приветства избирането на папа Юлий II. Смъртта на Пиеро де Медичи през същата година прави Джовани глава на семейството. На 1 октомври 1511 г. той е назначен за папски легат на Болоня и Романя и когато Флорентинската република се обявява в полза на схизматичните пизанци, Юлий II изпраща Джовани като легат с папската армия срещу французите. Французите печелят голяма битка и пленяват Джовани.Setton, Kenneth (1984). The Papacy and the Levant, 1204–1571 By Kenneth Meyer Setton. Vol. 3. The American Philosophical Society., с. 118 Този и други опити за възстановяване на политическия контрол над Флоренция са осуетени, докато безкръвната революция позволява завръщането на Медичите. По-малкият брат на Джовани Джулиано е поставен начело на Флорентинската република,Phillips-Court, Kristin, ed. (2011). The Perfect Genre: Drama and Painting in Renaissance Italy. Ashgate Publishing., с. 90 но Джовани ръководи управлението.
Папа Избор за папа Джовани е избран за папа на 9 март 1513 г. и това е обявено два дена по-късно. Отсъствието на френските кардинали ефективно свежда изборите до състезание между Джовани (който има подкрепата на по-младите и знатни членове на Кардиналската колегия) и Рафаеле Риарио (който има подкрепата на по-старата група). На 15 март 1513 г. той е ръкоположен за свещеник, а на 17 март – за епископ. Той е коронясан за папа на 19 март 1513 г. на 37-годишна възраст с името Лъв X. Той е последният несвещеник, избран за папа.
Война за Урбино Лъв X предвижда за по-малкия си брат Джулиано и за племенника си Лоренцо блестящи светски кариери. Той ги номинира за римски патриции. Поставя Лоренцо да отговаря за Флоренция, а Джулиано, за когото планира да създаде кралство в Централна Италия с Парма, Пиаченца, Ферара и Урбино, взима със себе си в Рим и го жени за Филиберта Савойска.Tomas, Natalie R. (2017). The Medici Women: Gender and Power in Renaissance Florence. Routledge., с. 13
Смъртта на Джулиано през март 1516 г. обаче кара папата да прехвърли амбициите си към Лоренцо. Точно по времето (декември 1516 г.), когато мирът между Франция, Испания, Венеция и Империята изглежда да обещава един християнски свят, обединен срещу турците, Лъв X получава 150 000 дуката за разходите по експедицията от краля на Англия Хенри VIII, в замяна на което влиза в Имперската лига на Испания и Англия срещу Франция.Chisholm, Hugh, ed. (1911). "Leo (popes) § Leo X". Encyclopædia Britannica. Vol. 16 (11th ed.). Cambridge University Press
Войната продължава от февруари до септември 1517 г. и завършва с изгонването на херцога на Урбино и с триумфа на Лоренцо. Тя обаче съживява политиката на Александър VI, увеличава разбойничеството и анархията в Папската държава, възпрепятства подготовката за кръстоносен поход и разрушава папските финанси. Франческо Гуичардини изчислява цената на войната за Лъв X, която е 800 000 дуката. В крайна сметка обаче Лоренцо е утвърден като нов херцог на Урбино.
Планове за кръстоносен поход Войната за Урбино е допълнително белязана от криза в отношенията между папата и кардиналите. Твърди се, че Свещената кардиналска колегия е станала много светска и проблемна от времето на папа Сикст IV и Лъв се е възползвал от заговор на няколко от нейните членове, за да я отрови, не само за да наложи примерни наказания чрез екзекутирането на един (Алфонсо Петручи) и затварянето на няколко други, но и за да направи радикални промени в колегията.
На 3 юли 1517 г. той публикува имената на тридесет и един нови кардинали – брой почти безпрецедентен в историята на папството. Сред номинациите са такива забележителни имена като Лоренцо Кампеджо, Джамбатиста Палавичини, Адриан от Утрехт, Томас Гаетан, Кристофоро Нумай и Еджидио Канизио. Назоваването на седем членове на видни римски фамилии обаче обръща политиката на неговия предшественик, която държи политическите фракции на града далеч от Курията. Други повишения са по политически или семейни съображения или с цел осигуряване на пари за войната срещу Урбино. Папата е обвинен, че е преувеличил заговора на кардиналите с цел финансова изгода, но повечето от тези обвинения изглеждат необосновани.
Междувременно Лъв X чувства необходимостта да спре настъплението на османския султан Селим I, който заплашва Източна Европа, и прави сложни планове за кръстоносен поход: би трябвало да бъде обявено примирие в целия християнски свят, папата да е арбитър на споровете, императорът и кралят на Франция да водят армията, Англия, Испания и Португалия да снабдяват флота и обединените сили да бъдат насочени срещу Константинопол. Папската дипломация в интерес на мира обаче се проваля. Кардинал Уолси прави Англия, а не папата, арбитър между Франция и Империята, и голяма част от парите, събрани за кръстоносния поход от десятъци и индулгенции, са изразходвани по други начини.
През 1519 г. Кралство Унгария сключва тригодишно примирие със Селим I, но следващият султан Сюлейман Великолепни подновява войната през юни 1521 г. и на 28 август превзема цитаделата на Белград. Папата е силно разтревожен и въпреки че тогава е във война с Франция, праща около 30 000 дуката на унгарците. Лъв X се отнася с голяма лоялност към източнокатолическите гърци и с була от 18 май 1521 г. забранява на латинското духовенство да отслужва литургия в гръцките църкви и на латинските епископи да ръкополага гръцки духовници. Тези разпоредби по-късно са подсилени от Климент VII и Павел III и стигат далеч за уреждане на постоянните спорове между латините и гърците-униати.
Протестантска реформация Лъв X е обезпокоен през целия си понтификат от схизмата, особено от Реформацията, предизвикана от Мартин Лутер.
В отговор на опасенията за лошо поведение от страна на някои проповедници на индулгенцията, през 1517 г. Мартин Лутер пише своите Деветдесет и пет тезиса по темата за индулгенциите. Идеите му се разпространяват в цяла Германия и Европа. Лъв X не успява да разбере напълно важността на движението и през февруари 1518 г. нарежда на генералния викарий на Августинския орден да наложи мълчание на своите монаси.
На 24 май Лутер изпраща обяснение на своите тезиси до папата. На 7 август той е призован да се яви в Рим. Въпреки това е постигнато споразумение, при което тази покана е отменена. Лутер вместо това отива в Аугсбург през октомври 1518 г., за да се срещне с папския легат кардинал Гаетан, но нито аргументите на кардинала, нито догматичната папска була на Лъв X от 9 ноември, изискваща всички християни да вярват във властта на папата да дава индулгенции, карат Лутер да се оттегли. Следва година на безплодни преговори, по време на които спорът пуска популярни корени в германските държави.
Друга папска була от 15 юни 1520 г., Exsurge Domine („Стани, Господи“), осъжда 41 твърдения, извлечени от ученията на Лутер, и е отнесена в Германия от Ек в качеството му на апостолически нунций. Лъв X официално отлъчва Лутер с булата Decet Romanum Pontificem („Подобава на римския понтифекс“) на 3 януари 1521 г. Папата също така нарежда на имепратора на Свещената римска империя Карл V да предприеме енергични мерки срещу ереста.