Рихард Хайнрих Лудвиг Авенариус (), познат като Рихард Авенариус, е германски философ, субективен идеалист, един от основателите на емпириокритицизма.
Биография Роден е на 19 ноември 1843 г. в Париж, Франция. Завършва Лайпцигския университет. По-късно е професор в същия университет, а от 1877 г. замества Вилхелм Винделбанд в Цюрих. Бил е редактор на „Журнал за научна философия“.
През 1868 г. написва първото си произведение – „Върху двете фази на пантеизма на Спиноза“. Между 1888 и 1890 г. издава в два тома основното си произведение – „Критика на чистото преживяване“. Там той се опитва да създаде една научна философия, стъпила на позитивизма, която по-късно се нарича емпириокритицизъм. Авенариус се опитва да очертае и описателно да установи формата на чистия опит. Владимир Ленин критикува неговите идеи в своята книга „Материализъм и емпириокритицизъм“.
Авенариус оказва влияние със своята епистемология на Ернст Мах. Алберт Айнщайн, който на младини е силно повлиян от Мах, е изучавал и оригиналните работи на швейцарския философ.Holton G., Einstein and the Cultural Roots of Modern Science, Daedalus, vol. 127, No. 1, Science in Culture (Winter, 1998), pp. 1-44
Умира на 18 август 1896 година в Цюрих на 52-годишна възраст.
Идеи Авенариус отрича обективната реалност на света, изхожда от субективно-идеалистическото положение: „мислимо като съществуващо“ е само усещането. Според Авенариус съзнанието и битието, субектът и обектът („аз“ и „средата“) се намират в постоянна, задължителна връзка („принципиална координация“); няма битие без съзнание, няма съзнание без битие. За основа на тази връзка, според Авенариус, вещта не може да съществува независимо от нашето съзнание, без мислещия субект. Авенариус разработва теорията за „потенциалния централен член“. Според тази идеалистическа теория ние „премисляме“ себе си, т.е. представяме си, че сме съществували в онова време, когато още не е съществувал човекът, но вече е съществувало земното кълбо. Авенариус оказва голямо влияние върху руските махисти – Богданов, Базаров и др.
Библиография Ueber die beiden ersten Phasen des Spinozischen Pantheismus und das Verhältnis der zweiten zur dritten Phase. Eduard Avenarius, Leipzig 1868. Philosophie als Denken der Welt gemäß dem Prinzip des kleinsten Kraftmaßes. Prolegomena zu einer Kritik der reinen Erfahrung. Fues, Leipzig 1876; 2. Auflage 1903. Kritik der reinen Erfahrung. 2 Bände. Fues, Leipzig 1888/1890; 2. Auflage 1907/1908. Der menschliche Weltbegriff. Reisland, Leipzig 1891; 2. Auflage 1905; 3. Auflage 1912.
Използвана литература
Източници
Категория:Германски философи Категория:Философи от 19 век Категория:Позитивизъм Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Преподаватели в Лайпцигския университет Категория:Преподаватели в Цюрихския университет Категория:Швейцарци Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Цюрих