Към 2012 година осем държави в света са разработили и изпробвали собствени ядрени оръжия. Пет от тях са официално признати ядрени сили по силата на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). По хронологичен ред на ядрените опити това са САЩ, Русия (наследява арсеналите на бившия СССР), Великобритания, Франция и Китай. Още три страни са тествали атомно оръжие извън рамките на ДНЯО – Индия, Пакистан и Северна Корея.
Северна Корея е била част от ДНЯО от 1985, но не спазва условията на договора и напуска през 2003. Израел нито отрича, нито потвърждава притежанието на ядрено оръжие от своя страна, и никога не е изпробвал такова. Въпреки това мнозина изследователи предполагат, че Израел е ядрена сила. ЮАР и Украйна са единствените държави, която са притежавали и впоследствие са се отказали от ядрения си арсенал.
Приблизителен брой на ядрените единици по света Това е таблица, представяща списък на ядрените сили, годината на тестване на първото им оръжие и приблизителният брой ядрени бойни глави и бомби, с които те разполагат. Това е т.нар. „Ядрен клуб“. Повечето от данните за брой на ядрени единици, представени тук, са приблизителни, а в случая на Северна Корея, Израел и Пакистан може да са доста неточни. Също така това е и броят на ядрените оръжия, които са в бойна готовност, и не е посочен броят на тези, които са просто складирани.
От близо 65 000 ядрени оръжия през 1985 година днес са останали малко повече от 23 000, от които само 4400 годни за употреба.
Ядрена карта на света
Държава Ядрени бойни глави активни / общо* Първи ядрен опитПетте страни от ДНЯО 2150 / 8000 1945 („Тринити“) 2430 / 11000 1949 („РДС-1“) 300 / 350 1952 („Ураган“) 290 / 300 1960 („Син тушканчик“) неизв. / 240 1964 („596“)Други известни ядрени сили неизв. / 80 – 100 1974 („Усмихнатият Буда“) неизв. / 90 – 110 1998 („Чагай-I“) неизв. / 6 – 18 2006 (Неизв.)globalsecurity.org. Nuclear Weapons Testing – North Korean StatementsНеофициални ядрени сили неизв. / 80 – 200 няма / „Вела“
* Дадените стойности включват и ядрените бойни глави, които са насрочени за унищожаване. Ако е даден неизвестен брой ядрени единици (например 0 – 10), това са изчисления за арсенал, базиращи се на приблизителното количество ядрен материал с което страната разполага, както и сложността на технологиите на дадената страна.
Петте страни от ДНЯО
разработват първите ядрени оръжия по време на Втората световна война (виж Проектът Манхатън). Американците започват работа по първата атомна бомба в началото на 40-те години, със сътрудничеството на Канада и Великобритания. Американските военни се опасяват, че Нацистка Германия може да разработи свои ядрени оръжия. Изпитанието на първата бомба („Trinity“ – Троица) е проведено в местността Аламогордо, щата Ню Мексико, през 1945 година. САЩ са първата и единствена страна, която е употребила ядрени оръжия срещу друга държава. Американската авиация хвърля две атомни бомби над Хирошима и Нагасаки в Япония, съответно на 6 и 9 август 1945 година. Страната е и първата в света, която успешно тества водородна бомба през 1952 година (Ivy Mike).
тества първата си атомна бомба (РДС-1) през 1949 година. Част от информацията, необходима за съветския проект, е придобита чрез шпионаж. Руснаците създават своя ядрена програма с цел създаване на ядрен баланс между СССР и САЩ след Втората Световна война. През 1953 е изпробвана едностепенна водородна бомба (РДС-6), а после и двустепенна (РДС-37) през 1955 година (виж Водородна бомба и Усилено ядрено устройство). На 31 октомври 1961 година Съветският съюз взривява най-мощното оръжие, създавано някога от човека – 50-мегатонната Цар Бомба. Русия наследява или впоследствие се сдобива с всички съветски ядрени оръжия след разпадането на СССР през 1991 година.
се превръща в третата ядрена сила в света през 1952 година, тествайки своята първа атомна бомба („Hurricane“ – ураган) край островите Монтебело, Австралия. Почти цялата научно-техническа информация, необходима за британската ядрена програма, е придобита по време на американския проект Манхатън. Великобритания създава своите ядрени оръжия под предлог, че те биха служили за защита в случай на евентуално нападение от страна на Съветския съюз. Днес почти всички британски ядрени бойни глави са монтирани на ракети „Трайдънт“, които се пренасят от подводници.
изпробва първата си атомна бомба през 1960 година („Gerboise Bleue“ – Син тушканчик) и първата си водородна бомба през 1968 година (операция „Канопус“). Решението на Франция за ядрено въоръжаване е мотивирано от отслабналия ѝ статут на Велика сила след Втората Световна война и първият британски ядрен опит през 1952 година. След края на Студената война французите съкращават ядрения си арсенал със 175 бойни глави и реформират ядрените си войски. Днес Френската армия е разположила почти всичките си бойни глави на подводни ракети и бомбардировачи (като Рафал). Някои бойни глави са монтирани и на МКБР, изстрелвани от подземни силози. Франция обаче продължава активното разработване на нови атомни технологии за военни цели, с цел подновяване на остарелите ѝ оръжия.
става последната официална ядрена сила в света. Първата китайска атомна бомба е взривена през 1964 година, а само три години след това и първата водородна бомба (и двата опита са проведени край Лоп Нур). Китай е първата азиатска нация, която се сдобива с ядрени оръжия. За създаването им китайското правителство е мотивирано от нарастващата по това време мощ на САЩ вследствие на Студената война.
Други известни ядрени сили
е първата страна, тествала ядрено оръжие след създаването на ДНЯО. През 1974 е взривено „мирно атомно устройство“, както индийското правителство го нарича – „Усмихнатият Буда“. Тестът е осъществен край Покхран, щата Раджастан. Създаването на ядрени оръжия в Индия вероятно е било мотивирано от военната заплаха от страна на съседен Китай. Индия твърди, че е изпробвала и водородна бомба през 1998 година, макар повечето специалисти да смятат, че тестът е бил неуспешен, тъй като мощността на оръжието вероятно е била по-малка от 50 килотона тротилов еквивалент. През 2006 година Индия и САЩ подписват споразумение за сътрудничество в областта на ядрената енергия за граждански цели. Страната никога не е била член на ДНЯО. Броят на индийските ядрени оръжия е неизвестен, а предположенията варира силно – от 40 до 200 ядрени единици.
започва своята ядрена програма в началото на 70-те години. Първата пакистанска АЕЦ е построена в Карачи по това време, предимно с материали, доставени от Западни страни. След капитулацията на пакистанските войски и победата на Индия във войната през 1971 година, пакистанският министър-председател Зулфикар Али Бхуто заявява, че пакистанците ще построят свои ядрени оръжия, дори да се „налага да ядат трева“. След първия индийски ядрен тест пакистанският учен и металург Абдул Кадир Хан открадва схеми на центрофуги за обогатяване на уран от холандската компания URENCO. През 80-те години китайците продават на Пакистан дизайни на стари атомни оръжия, и в края на 80-те години страната се сдобива с потенциал за създаването на примитивни ядрени оръжия. През 1998 година е проведен първият пакистански ядрен тест в окръг Чагай. Абдул Кадир Хан е признал, че е продавал центрофуги и ядрени материали на Северна Корея, Иран и Либия. Пакистан не е член на ДНЯО.
е последната страна, която тества ядрено оръжие. На 9 октомври 2006 година севернокорейците изпробват малка атомна бомба на 2000 метра под земята. Тъй като мощността на устройството е много малка (около 1 килотон), повечето специалисти смятат, че опитът не е бил напълно успешен (виж Севернокорейски ядрен опит). Страната е била член на ДНЯО, но се оттегля на 10 януари 2003 година. На 25 май провежда втори ядрен опит с мощност между 2 и 10 килотона. Северна Корея разполага с около 40 кг плутоний, достатъчен за десетина атомни бомби, и продължава да произвежда тази суровина.
Неофициални ядрени сили не е член на ДНЯО, и не признава (но и не отрича) съществуването на собствени ядрена програма и оръжия. Макар Израел да твърди, че изследователският център „Неджев“ край Димона е „изследователски реактор“, няма никакви публикувани изследвания, които са били проведени там. В свое шеговито изказване израелската министър председателка Голда Мейр казва „Израел няма ядрено оръжие, но ако се наложи ще го използва“. Според доц. по стратегически проучвания в университита в Тел Авив - Рувен Пацендаур "”През 1969 година Голда Мейр, тогава министър-председателка и Никън се споразумяха, това беше строго секретно. СЩ обещаха да не упражняват натиск над Израел да подпише договора за неразпространение на ядреното оръжие.В замяна Израел обеща да не декларира, че притежава ядрено оръжие и да не прави опити. И оттогава – от1969 това е политиката.”Дали Израел разполага с ядрено оръжие? Според Федерацията на американските учени (ФАУ), Израел разполага с ядрен материал за производството на максимум 200 атомни бомби, или те са вече построениwww.guardian.co.uk Сателитни снимки разкриват оръжейни бункери, ракетни площадки и мобилни ракетни установки, но следи от ядрени оръжия така и не са идентифицирани. Според някои разсекретени документи на британското разузнаване, Великобритания е снабдила Израел с няколко тона тежка вода от Норвегия през 1958 година. Възможно е израелците да са извършили съвместен ядрен опит с Южна Африка през 1979 година. Тогава американски сателит засича двоен светлинен проблясък, характерен за атомна експлозия, близо до архипелага Принц Едуард. В района на снимки от други сателити се виждат и израелски кораби. За повече подробности виж Инцидентът Вела. Много от данните за събитието обаче все още са засекретени. В интервю от 2006 година израелският премиер Ехуд Олмерт очевидно се изпуска, отправяйки обвинение срещу Иран по повод тяхната ядрена програма. Той казва, че Иран „се надява да има ядрени оръжия както Америка, Франция, Израел и Русия“. доц. Рувен Пецандур цитира и зетя на Садам Хюсейн, генерал Хюсеин Кемел Хасан „”Садам Хюсеин изстреля ракети срещу Израел, но въпреки че имаше химическо оръжие не го употреби. Когато зет му избяга в Йордания го питаха защо не е употребил химическо оръжие? Той отговори съвършено ясно – ние се страхувахме от ядреното отмъщение на Израел. Това беше успех.”“ От този момент съмненията за притежание на атомни бомби от страна на Израел се засилват многократно. Съмненията за наличие на израелските ядрени оръжия са потвърдени и от бившия израелски ядрен инженер Мордехай Вануну, който е и работил по Израелската ядрена програма.
Страни, отказали се от ядреното оръжие е произвела шест атомни бомби през 80-те години, но ги разглобява в началото на 90-те. Възможно е тестът от 1979 година да е бил на южноафриканска атомна бомба. ЮАР подписва ДНЯО през 1991 година след падането на апартейда.Federation of American Scientists (fas.org) (29 май, 2000). Nuclear Weapons Program (South Africa)
Бивши Съветски републики се сдобива с 81 ядрени бойни глави след разпадането на СССР през 1991 година. Всичките са предадени на руснаците през 1996 година. Беларус подписва ДНЯО същата година.Federation of American Scientists (fas.org). Belarus Special Weapons
наследява 1400 ядрени оръжия след разпадането на Съветския съюз. Всички оръжия са предадени на Русия през 1995 година. Казахстан подписва ДНЯО.Federation of American Scientists (fas.org). Kazakhstan Special Weapons
наследява близо 5100 ядрени оръжия след разпадането на СССР, превръщайки се в третата най-голяма ядрена сила в светаglobalsecurity.org. Ukraine Special Weapons. Всички оръжия са доброволно предадени на руснаците през 1996 година, и Украйна подписва ДНЯО.Federation of American Scientists (fas.org). Ukraine Special Weapons
Страни, които са имали ядрени програми за военни цели