Дебелото черво () представлява крайната част от храносмилателния канал при човека, гръбначните и някои от безгръбначните животни. То се простира от илео-цекалната клапа (ileocaecal valve) на Баухин, където то се съединява с тънкото черво, до заднопроходното отвърстие, наричано още анус.
Не всичката храна, която човек изяжда, може да бъде смляна в храносмилателния канал и използвана от организма. Несмляната част не може да бъде всмукана от тънкото черво и попада в дебелото. Нормално при възрастен човек дебелото черво е с дължина около 1,5 m и е значително по-широко от тънкото, като диаметърът му намалява в дистална посока. В началната си част диаметъра му варира около 70 – 80 mm, а в края намалява до 40 – 50 mm. В него се всмукват от чревното съдържимо само вода и соли. То започва със „сляп“ участък, притежаващ и малък израстък, наречен апендикс. В дебелото черво живеят много безвредни бактерии, предизвикващи гниене на някои хранителни отпадъци, при което се образуват газове. Дебелото черво също извършва перисталтични движения, които осигуряват изхвърлянето на отпадъците от храната през ануса. Около ануса са разположени мускули – сфинктери. В дебелото черво има симбионтни на човешкия организъм бактерии, които могат да синтезират витамин К.
Анатомично устройство
Дебелото черво, обгражда тънкото черво от три страни. Разделя се на три основни части: сляпо черво (цекум), ободно черво (колон) и право черво (ректум) като накрая завършва с анусGray, H. Anatomy of the Human Body. Philadelphia: Lea & Febiger, 1918; Bartleby.com, 2000. Chapter XI. Splanchnology, Section 2h, The Large Intestine. Посетен на 16 септември 2012. . Според терминологичната анатомия към дебелото черво се включва и ануса, въпреки че някои автори не го причисляват към този отдел на храносмилателната система.
Сляпо черво Сляпото черво () е началната част на дебелото черво. Има дължина от 3 до 8 cm и ширина 4 – 7 cm. Представлява сляпо завършваща торба, към която е придаден апендикса (). Започва от илео-цекалната клапа, която представлява вдаване на завършващия край на тънкото черво в стената на дебелото. Вследствие на това се образуват две гънки, наречени устни: горна – labium superius, и долна – labium inferius. Сляпото черво се разполага в дясната хълбочна яма (). Около него залягат гънки на тънкото черво.
Ободно черво Ободното черво () се разделя на четири части както следва: Възходящо ободно черво () – започва от сляпото черво на нивото на илео-цекалната клапа, насочва се почти вертикално нагоре по коремната стена и достига долната повърхност на черния дроб, където прави завой (flexura coli dextra), и преминава в напречното ободно черво. Покрито е с перитонеум от три страни, непокрита остава задната му страна. Напречно ободно черво () – започва от дясната извивка и завършва при слезката, където образува втора извивка – flexura coli sinistra. Дължината му е около 30 – 80 cm. Разполага се почти напречно в дясното подребрие, епигастралната или пъпната област и лявото подребрие. С предната си повърхност напречното ободно черво се допира до черния дроб, жлъчния мехур и стомаха. Долната му повърхност заляга върху примките на тънкото черво, а задната влиза в контакт с дуоденума и задстомашната жлеза. Низходящо ободно черво () – започва от лявата извивка и завършва на нивото на левия хълбочен гребен, където се продължава в сигмовидното ободно черво. Сигмовидно ободно черво () – намира се между низходящото и правото черво. Горната му граница е на нивото на хълбочния гребен, а долната може да бъде кръстцовият рид (promontorium), лявата кръстцово-хълбочна става или нивото на трети кръстцов прешлен. Има S-образна форма.
Напречното и сигмовидното дебело черво се закрепват подвижно за задната коремна стена, благодарение на наличието на перитонеални дупликатури, наричани съответно опорак на напречното ободно черво () и опорак на сигмовидното ободно черво (). Другите части на дебелото черво са разположени ретроперитонеално.
Право черво Правото черво () е с дължина около 15 – 20 cm и се разполага в малкия таз и перинеума. Неговият ход не е праволинеен, а образува две извивки. Разделя се на две части – тазова и анална. Тазовата част () е с дължина 10 – 13 cm и се разполага до простатната жлеза. Състои се от сравнително тясна надампуларна част и разширена част (). Диаметърът на разширената част е 8 – 16 cm, но при патологични състояния може да достигне 30 – 40 cm. Аналната част () е около 2,5 – 3 cm на дължина. Започва на нивото на простатната жлеза, насочва се надолу и назад, като завършва с анус.
Анус
Това е последният отдел на храносмилателния канал. Изграден е от сфинктерни мускули, които контролират евакуирането извън организма на преработеното чревно съдържание. При нисшите класове гръбначни липсва анус. Аналогов орган е клоаката, която е орган, в който се отварят каналите на храносмилателната, пикочната и половата системи.
Хистологичен строеж Хистологичен строеж на сляпото и ободното черво Стената на сляпото и ободното черво се състои от: Лигавица () – състои се от цилиндричен епител. Няма чревни власинки и вътрешната повърхност на червото е гладка. Либеркюновите жлези са почти изцяло слузни. Слузният секрет покрива повърхността на лигавицата и облекчава придвижването на фекалиите. Останалите слоеве на лигавицата са lamina propria и muscularis mucosae. Подлигавичен слой () – изгражда се от рехава съединителна тъкан. Тук се намират лимфни фоликули, кръвоносни съдове и нервно сплетение. Мускулна обвивка () – състои се от два подслоя: Циркулярен – вътрешен мускулен слой. Надлъжен – външен мускулен слой, групиран в три лентовидни образувания – тении. Едната се нарича свободна – tenia libera. Друга се нарича tenia omentalis, за нея в областта на напречното ободно черво се закрепва голямото було – omentum majus. Третата тения се нарича tenia mesocolica и за нея се закрепва опоракът на напречното ободно черво. Мускулният тонус на тези тении свива дебелото черво в отделни разширения, наречени хаустри. Външен слой – представен е от серозната обвивка (), а за непокритите със серозна ципа части от tunica adventitia.
Хистологичен строеж на правото черво Надампуларната част е изцяло покрита със серозна ципа (перитонеум), а останалите части са покрити от висцералния лист на тазовата фасция. Към предната, покрита със сероза повърхност на правото черво у мъжа залягат тънкочревни примки и пикочният мехур, у жената – тялото и шийката на матката и задният свод на влагалището. Към непокритата със сероза предна повърхност на червото у мъжа залягат част от пикочния мехур, семенните мехурчета и семепроводите, а у жената – задната стена на влагалището.
Строежът на стената в двете части на правото черво има някои различия.
В тазовата част лигавицата образува много непостоянни гънки и три постоянни напречни гънки (). Горната гънка се намира на 10 cm от ануса. Стената на тазовата част е подобна на стената на ободното черво. Лигавицата е покрита с еднореден цилиндричен епител, съдържа Либеркюнови жлези. В lamina propria има единични лимфни фоликули. Подлигавичният слой е добре развит. Мускулната обвивка също се състои от циркулярен и надлъжен слой.
В аналната част лигавицата и част от надлъжната мускулатура образуват 8 – 10 надлъжни гънки, анални колонки (). Между тях се намират надлъжни улеи (). Участъкът от аналния канал, разположен между дисталната част на надлъжните гънки и ануса, се нарича хемороидална зона (). Лигавицата на аналните колонки и на хемороидалната зона е покрита от многослоен плосък невроговяващ епител и не съдържа Либеркюнови жлези. Подлигавичният слой в аналния канал има венозно сплетение (), което в хемороидалната зона е много добре развито. В областта на ануса лигавицата преминава в кожа. Мускулната обвивка се състои от надлъжен и циркулярен слой. Циркулярният слой в хемороидалната зона задебелява и се означава като вътрешен анален сфинктер (). В областта на ануса се намира напречно набразден пръстеновиден мускул – външен анален сфинктер (). Двата сфинктера осъществяват затварянето на изхода на правото черво.
Кръвоснабдяване
Кръвоснабдяването на дебелото черво се извършва от клоновете на коремната аорта – горна и долна опорачна артерия, и вътрешна хълбочна артерия. Горната опорачна артерия () кръвоснабдява дясната половина на дебелото черво и изхожда от предната страна на аортата, непосредствено под чревния ствол. От дясната страна на горната опорачна артерия се отделят следните три клона: Хълбочно-сляпочревна артерия (), кръвоснабдяваща сляпото черво с апендикса. Дясна артерия (), кръвоснабдяваща възходящата част на ободното черво. Средна артерия (), кръвоснабдяваща половината от напречната част на ободното черво. Долната опорачна артерия () се отделя от аортата на равнището на III поясен прешлен и кръвоснабдява лявата половина на дебелото черво. Тя се насочва надолу и наляво, след което се разделя на следните два клона: Лява артерия (), кръвоснабдяваща напречната част и цялата низходяща част на ободното черво. Горна артерия (), кръвоснабдяваща сигмовидната част и по-голямата горна част на правото черво. Вътрешната хълбочна артерия () е разклонение на общата хълбочна артерия, което кръвоснабдява долната половина на правото черво.
Венозната кръв се оттича по горната опорачна вена () и долната опорачна вена () към вена порта (). Само от долната половина на правото черво кръвта се оттича чрез vv. rectales media et inferior към вътрешната хълбочна вена () от системата на долната куха вена.
Физиологични особености Функциите на дебелото черво се класифицират в две основни направления: Микробно смилане на храната; Резорбция на електролити и вода;
За едно денонощие при човека, приблизително 1,5 литра течни продукти от храносмилането в тънкото черво навлизат в дебелото черво. Същите престояват там за около 12 часа. В резултат на обработката се образуват 450 грама полутечни фекалии. Хранителният химус преминава еднопосочно от тънкото в дебелото черво през илео-цекалната клапа. Обикновено, при отсъствието на храна тази клапа е затворена. Отваря се след 1 – 4 минути от нахранването и след това периодично на 30 – 60 секунди. Така хранителният химус преминава на малки порции от тънкото в дебелото сляпо черво. Правото черво притежава три странични извивки, маркирани от вътрешната му стена с напречни лигавични гънки, наречени ректални клапи. Последните разделят фекалиите от газовете, така че образуваните средно 500 мл газове могат да преминават през ануса без да увличат със себе си фекалии.
И двете функции на дебелото черво изискват забавено преминаване на храната през този отдел на храносмилателната система. За разлика от храносмилателните и резорбционните функции на тънките черва и двата са сравнително бавни процеси. При ензимното смилане в тънките черва се изисква течна среда с висок неутрализационен капацитет. Поради тази причина към дебелите черва навлизат голямо количество течности, които следва да бъдат резорбирани. Моторната дейност на дебелото черво предлага механизъм за изпълнение на тези задачи, като осигурява бавно преминаване на чревното съдържание. Движенията на дебелото черво са бавни и размесващи, наречени хаустрации.
Движения на цекума и колона При коня съдържанието от тънките черва първо навлиза в цекума, но не се задържа много и бързо го напуска към колона. При други животни храната първо преминава в колона и след това част от нея навлиза към цекума. При преживните, гризачите и зайците цекумът е първичното място за микробно смилане в дебелите черва и обратното движение на съдържанието от средния колон към цекума е едно от средствата за забавяне на преминаването на съдържанието. В колона се наблюдават два типа контрактилни движения. Първите са хаустрални (стационарни) и изпълняват смесваща функция. Вторите движения са насочени назад към изхода на храносмилателната система. Хаустралните движения увеличават съпротивлението и намаляват скоростта на пасажа.