Ца̀рев брод (бивше Ендже) е село в Североизточна България, област Шумен, Община Шумен.
География Разположено е в географската област Овче поле в източната част на Дунавската хълмиста равнина.
Намира се на 10 км североизточно от гр. Шумен, на третокласна пътна мрежа, в непосредствена близост (в радиус 12 км) до НИАР „Мадара“, НИАР „Плиска“, ПП „Кабиюк“.
История Античност и Средновековие В селото и прилежащото му землище са открити свидетелства за селищен живот от дълбока древност, има богата и интересна история, като първите известни обитатели в района са траките. Свидетелство за тяхната култура са намиращите се северозападно от селото две надгробни могили, като в едната е открито вторично погребение от VI в. пр. Хр.
През ранното средновековие тук несъмнено е имало селище, вероятно гравитирало към старата българска столица Плиска. Доказателство за това са останките от старобългарско укрепление на 4 км южно от Царев брод. То се състои от землен ров с ширина от 5 до 8 м, берма с 2 м ширина и вал, висок до 2 м. Свидетелство за старобългарския бит и култура са групата менхири (девташлари) източно от селото. Близо до тях се намират двата антропоморфни балбала („каменни баби“), които са къснономадски (XII в.) поменални паметници и според проф. Рашо Рашев са кумански.
Османски период Първите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от 1573, 1620, 1676 и 1689 г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „по-ново“) до 1934 г., когато се променят повечето турски имена на селищата в България.
През османския период селото има смесено население – българи и турци, като през различни периоди съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на Кримската война (1853 – 1856 г.) тук се заселват татари, а заедно с тях и черкези. Така в навечерието на Освобождението (1878 г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав. След Руско-турската война (1877 – 78 г.) по-голяма част от турците и татарите се изселват, и българите в селото стават мнозинство.
Трето българско царство Интересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като българският цар Фердинанд в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от Германия (Ландау, Карлщат, Карлсруе и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на Австро-Унгария и Русия през XIX век.
Немската колония била от около 300 души в 50 семейства, които развиват интензивно земеделие и скотовъдство. Някои от тях през годините натрупали по-голямо имущество – Т. Панайотов дава като пример братята Хумел. За духовните нужди на католическата немска общност през 1910 г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през 1914 г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир „Пресвето сърце Исусово“. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Енидже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути, които посетили селото през 30-те години на XX в.:
През периода 1921 – 1944 г. в селото работи семепроизводително стопанство и селекционна станция „Ендже“.Фонд 240K на Държавен архив – Шумен – с. Царев брод, Шуменско
На 6 февруари 1936 г. министърът на народното стопанство Димитър Вълев закрива седмичния пазар в селото поради липса на стопанско оправдание.Варненски новини - дигитално копие - 06 февруари 1936, No. 5551, 4 стр.
В началото на 40-те години по инициатива на Хитлер започва мащабно преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в Германия под лозунга „Heim ins Reich“ (Назад в родината, в Райха). В това число попадат и царевбродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъщност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в Шумен.
Днес свидетелство за някогашното съжителство на националностите в мултиетническото село Царев брод представлява гробището, което е разделено на три зони – православна, мюсюлманска и католическа. Покойниците от различните националности и религии са погребани в едно гробище.
Икономика Царев брод разполага с Институт по захарно цвекло, кланица, производство на PVC дограма и торбички.
Образование Тук са:
Народно читалище „Напредък – 1920“. Към читалището има танцов състав, а в училището клуб по киокушин. Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ Детска градина „Щастливо детство“
Религия и храмове В селото има православна църква „Св. Димитър“. Тук се намира също католическият манастир „Пресвето сърце Исусово“, обитаван от монахини от ордена на св. Бенедикт, католическата църква „Скръбна Божия Майка“, както и една мюсюлманска джамия.
Манастир
Манастирът „Пресвето сърце Исусово“ се намира в центъра на с. Царев брод, Шуменско. Той е първият католически манастир на сестрите бенедиктинки в България.
Манастирът е основан през 1924 г. от 4 сестри бенедектинки от Германия, по инициатива на Франц Крингс, монах от Пасионисткия орден.
Население Численост на населението според преброяванията през годините:
Етнически състав Преброяване на населението през 2011 г. Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.: Численост Дял (в %) Общо 1271 100,00Българи 757 59,55Турци 287 22,58Цигани Други 54 4,24Не се самоопределят Неотговорили 147 11,56
Спорт Футболният отбор на селото се казва „Ендже“.
Личности Митрополит Кирил (Богомил Ковачев)
Галерия
Литература Т. Панайотов: Село Царев Брод. Исторически очерк. Шумен, 1982 Енциклопедия на България, изд. БАН, т. 7, 1997 г. Колектив на сестри бенедиктинки под ръководството на Сестра Станислава Братанова, История на манастира „Пресвето сърце Исусово“ – село Индже (Царев брод), Шуменско, изд. „Славия“, гр. Линц, 2009 г. Уве Зорге – Немската общност в Царев Брод, Шуменско
Източници