Башино село

Башино село или само Башино, понякога Бащино село (; ) е село в община Велес, Северна Македония.

География Башино село се намира в средния дял на Велешката околия, в северната част на малкото Велешко поле, между международния път Е-75 и река Вардар. Средището е разположено на 175 м надморска височина се намира на 5 км от град Велес.

В селото съществува начално училище, поща и хранителни магазини. С площ от 9,6 км², 393,5 ха обработваема земя и едва 0,2 ха гори, населението на селото се занимава главно със земеделска работа. Башино село е средно по големина, с положителен прираст в броя на населението. Немалък дял от трудоспособните жители работят във Велес.Населени места во Општина Велес

История

В Османската империя

Според преданията Башино село е наречено така по думите на неизвестен турски бег, който когато го видял казал: Е, това е баш селото – хубаво село. Жителите на селището и то самото се споменават в няколко народни песни от македонския край. Други варианти за етимология са, че българското име произлиза от турското му Паша кьой или от думата баща.

Селската църква „Свети Никола“ е от 1840 г.

През първата половина на XIX век в Башино село съществува българско училище. В 1845 година башиноселци изготвят печат на своето училище, на който е отбелязано: „Печ(атъ) Башовското Българско Училище“Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София 1931, с. 82 В 1859 година Йордан Хаджиконстантинов-Джинот пише, че Башино село има 200 къщи, църква „Свети Никола“ и „добро училище с един прост учител“.Цариградски вестник, 9, 0 421, 7 март 1959, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 72.

На 10 май 1848 година башиноселци пишат молба за финансова помощ за училището си до Александър Екзарх, в която казват:

След което на 8 юни 1850 година с писмо подписано от поп Димитър Стефанов, поп Мице Радула, учителя Давид Теодоров, Мануш Коджабашев, Хаджи Трайко, Никола Радула и други му благодарят за получените 800 гроша помощ за девическото училище:

В 1875 година д-р Пантелей Минчев подарява едно годишно течение от вестник „Ден“ на местното читалище, което е посочено като намиращо се в будно българско село с добре развито учебно дело.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Бащино село е посочено като село със 70 домакинства с 338 жители българи. На 9 февруари 1879 година турски бежанци нападат велешката църква „Свети Спас“, а по-късно и църквата в Башино село (Пашакьой). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Башино е населявано от 960 жители, като всички са българи.

В края на XIX и началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение, като по-голямата част от жителите му са под върховенството на Българската екзархия, а останалите са привърженици на сръбската пропаганда. През 1891 година 34 къщи от селото (от общо 184) се обявяват за сръбски. По-късно за нуждите на сърбоманската група в селото се открива и сръбско училище, което функционира паралелно с българското. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Башино село има 63 сръбски къщи.Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1200 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти и функционира българско училище.

През учебната 1912/1913 година учители в селото са Пано Джимрев и Филомела Дебърлиева.

При избухването на Балканската война в 1912 година петима души от Башино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Башино-село е център на община във Велешка околия на Скопски окръг и има 1050 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 89.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Паша кьой (Pašaköj) като сръбско село.

Според германска карта, издадена в 1941 година, въз основата на преброяването на населението на Югославия от 1931 г. посочва селото като населено с 500 жители македонци.

В миналото голяма част от жителите се преселват в Куманово, тъй като градът привличал хората от района, след сливането на вардарската с моравската железница от 1888 година.

Според преброяването от 2002 година селото има 814 жители, а според последното преброяване от 2021 година – 750 жители.

Националност Всичко македонци 750 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 3 бошняци 0 няма данниТази категория обхваща лицата, които участват в общия брой местно население, но поради отказа им да бъдат преброени, невъзможността да бъдат намерени по адреса си на местоживеене и непълнотата в работата на преброителите не са преброени официално, но данните за тях са били взети от административни източници и затова не участват в изясняването на етническата принадлежност, религия и майчин език 15 други 1

Личности

Родени в Башино село Андрей Петкович (1837 – 1897), български учител и руски дипломат Атанас Вишин (1890 – 1984), български общественик, един от основателите на Македонска политическа организация в Австралия Георги Андреев Гарев (1877 – след 1943), български революционер Димитър Петкович, български възрожденец Душко Лукарски (1913 – ?), политик от Федерална Югославия Игнат Т. Чимрев, български учител в родното си село след 1840, спомоществовател за „Православное учение.. Платона“, превел Ил Стоянов (1844) и за „Житие св. Григория Омиритскаго“, превел Ав. Попстоянов (1852) Кица Колбе (р. 1951), северномакедонска писателка Константин Петкович (1824 – 1898), български славист, публицист и поет; руски дипломат и преводач Лазар Вишин, български революционер Лазар Петрович (1850 – 1903), сръбски генерал Михайло Маневски (р. 1937), политик от Северна Македония Оливер Китановски (1980 – 2001), военен от Република Македония, загинал в Битката за Арачиново Темелко Байрактаров (1882 – 1918), сърбомански четнически войвода, загинал на Солунския фронт

Починали в Башино село Наце Янкович (? – 23 декември 1904), сърбомански четнически войвода, екзекутиран от велешката чета на Стефан Димитров

Свързани с Башино село Пандо Белев, родом от Велес, учител в селото през 1873 – 1874 година

Бележки

Категория:Села в община Велес