Носът () е анатомичен орган на дишането и обонянието у гръбначните животни и човека. Той е външно разположената част на дихателната система, с която започва въздухоносният път. Разположен е върху лицевата част на главата и е свързан със слъзния апарат, фаринкса и синусите посредством каналчета.
Анатомично устройство
Състои се от външна изпъкнала част, наречена външен нос и вътрешна част – носна кухина Анатомия на човека № 18 Дихателен апарат (apparatus respiratorius), Нос (Nasus).
Външен нос Външният нос () свързва дихателните пътища с околната среда. Той се намира в средата на лицето, разположен между очите и над устата. Отличава се с наличието на чифтни носни отвори, които отвеждат преминаващия въздух назад в двете половини на носната кухина. При човека е добре оформен и има форма на своеобразна тристенна пирамида. Макар че съществуват известни индивидуални колебания при отделните индивиди, носът се състои се от: Основа (), насочена надолу. Корен () – разположен върху двете очници. Връх () – най-изпъкналата част на носа. Гръб () – свързващ корена и върха на носа.
Странично от гърба на носа се разполагат лявата и дясната страна, които встрани от върха преминават в съответното крило на носа ().
Скелет Скелетът на външния нос е изграден от кости (ossa nasale) и хрущяли. Стените на външния нос имат за основа лицевите кости. Покривът е изграден от двете носни кости, а по-назад от предните части на челните кости. Той служи за дорзална стена на носната кухина. Лявата и дясната област на външния нос, които са преки продължения на неговия покрив, изграждат същевременно страничните стени на носната кухина. Тяхната костна основа се дава от части на резцовата, горночелюстната, скуловата и слъзната кост. Страничните стени в предната част не притежават костна основа. На това място твърдата основа се подсигурява от страничните носни хрущяли. Назад трите части на външния нос преминават в корена на носа – radix nasi. Той се намира между двете очни орбити и за основа му служат части от челната и решетъчната кост.
Носните хрущяли допълват страничните стени на носната кухина. Служат за опора на меките тъкани – кожа, фасции и мускулатура. Една от най-важните функции е да поддържат входовете на носната кухина винаги отворени. Носните хрущяли, а също и хрущялната част от разделната носна преграда са изградени от хиалинен хрущял. Хрущялите на носа биват: Латерален хрущял – той е двоен, с триъгълна форма, и се разполага пред и под долния край на носовите кости. Участва в изграждането на латералните страни на носа. Голям хрущял на крилото – също двоен, разполага се под страничния хрущял на носа и участва в изграждането на страничната стена и ноздрите. Малки хрущяли на крилото – представлява 2 – 3 двойки хрущяли, разположени назад и странично от големия хрущял на крилото. Добавъчни хрущяли – разположени са между латералния хрущял и големия хрущял на крилото. Хрущял на преградата – изгражда предната част на преградата на носовата кухина и заедно с ралниковия хрущял формират подвижната част на преградата на носа.
Носни отвори (ноздри) Ноздрите (, ед.ч. ) от медиалната страна имат за твърда основа края на носната преграда, а странично – основните части на левите и десни странични носни хрущяли. Отвън са покрити с кожа и формират кожните гънки, които обграждат носните отвори. При различните видове животни ноздрите са с различна форма. Ето защо кожните гънки са разположени в различни посоки – латерално и медиално (ala naris lateralis et medialis) или дорзално и вентрално (ala naris dorsalis et ventralis). Двата носни отвора са разделени един от друг чрез различно широка преграда (septum narum), която е продължение на носната разделна преграда. Между отворите и горната устна при някои видове животни се намира носното огледало. Отделно при едни видове е само носно (planum nasale), при други е носно-устно (planum naso-labiale), а при трети е рилно поле (planum rostrale). Разширяването и стесняването на носните отвори се извършва от действието на лицевите мускули, мускулите на горната устна и главно от контракциите на специалните носни мускули – mm. nasales. Носните отвори водят в преддверието на носната кухина.
Носна кухина Носната кухина () е разделена от носна преграда () на две половини – лява и дясна камера, които макар и симетрични в повечето случаи не са съвършено еднакви. Всяка от половините има по два отвора: преден – ноздра и заден – хоана (), посредством която комуникира с кухината на глътката, и четири стени – външна, вътрешна, горна и долна. Носната кухина е разположена изцяло в лицевия череп, дорзално на устната кухина. На преградата се различават костна (, задната част), хрущялна (, предната част) и фиброзна част (). Носната преграда започва назад от перпендикулярната плоча на решетъчната кост и се насочва напред, като се залавя дорзално за вътрешната повърхност на покрива на носната кост. Вентрално се полага в браздата на ралника. При някои видове животни с напредване на възрастта е възможно и хрущялната част на носната преграда да вкостее. Началната част на носовата кухина се нарича преддверие. Нагоре и встрани се ограничава от праг на носа, образуван от горния ръб на големия хрущял на крилото.
Характерно за устройството на носната кухина е, че нейната стена по цялото си протежение има твърда костна основа, което я държи винаги широко отворена. Покривът и страничните стени се дават от костите на лицевия череп. Подът се дава изцяло от костното небце, което се образува от части на резцовата, горночелюстната и небцовата кост. Медиалните стени се дават от носната преграда. Назад носната кухина е затворена от ситовидния лабиринт. За граница между нея и черепната кухина служи напречно разположената ситовидна плоча на решетъчната кост. Вътрешната повърхност на носната кухина е обширна. Тя се увеличава значително от наличието на навитите кости.
Преддверие Преддверието () е частта на носната кухина, която започва от ноздрите и навлиза няколко сантиметра в носната кухина. Тази част на кухината има морфологична особеност в хистологичния строеж и е постепенен преход между кожата на носа и лигавицата. Тук се намират къси нежни косми – vibrissae, които изпълняват защитна роля в механичното почистване на вдишания въздух. Между каудалната граница на преддверието и началото на същинската носна кухина се намира малък отвор – краят на слъзния канал, който транспортира излишъка от сълзи в носната кухина.
Навити кости Навитите кости () са разположени в носната кухина и водят началото си от решетъчната кост или от страничната стена. Всяка носна половина има обикновено по две големи носни навити кости – дорзална и вентрална. При някои видове има и трета навита кост. Дорзална навита кост (. Това е удължена напред, спираловидно навита във вид на фунийка костна пластинка. Тя е продължение напред на първата вътрешна извивка на ентомоидалния лабиринт. Закрепена е за вътрешната повърхност на носната кост по нейния надлъжен гребен – crista enthomoidalis. Вентрална навита кост (). За разлика от горната тази кост е самостоятелна и няма връзка с етмоидалния лабиринт. Залавя се по надлъжния гребен на горночелюстната кост – crista conchalis. В предния си край костта е по-широка, назад е по-ниска и завършва в страничната носна стена под етмоидалния лабиринт близо до изхода на носната кухина. При някои видове се среща и трета навита кост, която се образува от втората вътрешна извивка на етмоидалния лабиринт. Намира се между задните части на горната и долната раковинни кости.
Навитите носни кости представляват тънки костни пластинки, навити спираловидно около 1,5 – 2 пъти. От двете страни са покрити от носната лигавица. По този начин се образуват три костно-лигавични органа, наречени конхи както следва: Дорзална носна конха (). Най-дългата от трите. Напред изтънява и преминава в права лигавична гънка. Вентрална носна конха (). Започва пред хоаната и върви напред успоредно и близо до дъното на носната кухина. На известно разстояние пред носния вход преминава в две лигавични гънки. Средна носна конха (). При отделните видове показва известни различия по отношение на дължината и устройството си.
Носни ходове Разположените надлъжно конхи в носната кухина обграждат три носни хода както следва: Дорзален носен ход (). Нарича се още обонятелен ход. Представлява тясно пространство, включено между дорзалната конха и покрива на носната кухина. Води към обонятелната лигавица на дъното като завършва сляпо непосредствено до частите на етмоидалния лабиринт. Медиален носен ход (). Намира се между дорзалната и вентралната конха. Назад се разширява и завършва широко в хоаната. Каудалният край на този носен ход при развита средна конха е раздвоен на два клона. В аборалния край на средния носен ход под лигавицата е разположена страничната носна жлеза – gl. lateralis nasi. Нейният изводен канал се отваря напред зад ноздрата при предния край на правата връзка. Вентрален носен ход (). Това е най-широкият от носните ходове и е като дихателен ход. Разполага се между вентралната конха и дъното на носната кухина. Общ носен ход (). Получава се от сливането на трите носни хода. Простира се по цялата дължина между носната разделна стена и медиалните повърхности на носните конхи, а назад достига до етмоидалния лабиринт.
Същинска носна кухина Същинската носна кухина () е значително по-голямо каудално продължение на преддверието. Лигавицата тук се подразделя на две области – дихателна и обонятелна. Дихателна област (). Това е основната част от лигавицата, която се простира от каудалната граница на преддверието до хоаната. В нея са разположени голям брой малки тубулозни слузно-серозни жлези – gll.nasales. На всеки квадратен сантиметър има около 150 жлезички. Техният секрет поддържа постоянна влажност на лигавицата. Проприята носи и голям брой лимфни и кръвоносни съдове, които анастомозират помежду си мрежовидно. Обонятелна област (). Тази област заема много по-малка част от носната кухина – основно задната горна част, или нейното дъно. В този участък е разположен и сложният етмоидален лабиринт, който е външните и вътрешните навити кости. Лигавицата е по-уплътнена и различно оцветена. Съдържа множество специфични мирисни клетки, които възприемат обонятелните дразнения. Тук са разположени и голям брой разклонени тръбести жлези – gll.olfactoriae. Те отделят слузно-серозен секрет, който поддържа влажна лигавицата.
Изход на носната кухина (хоана) Изходът на носната кухина е обграден от няколко кости. Представлява отвор с неправилна пръстеновидна форма и различни при отделните видове размери. Напред е ограничен от свободния ръб на хоризонталната плоча на небцовата кост, латерално от същия ръб на криловидната кост и от отвесната плоча на небцовата кост. Назад хоаната се ограничава от крилото на ралника и клиновидната кост.
Околоносни синуси
Околоносните синуси представляват кухини, включени между вътрешната и външната костна плоча на някои плоски черепни кости. Тези кухини пряко или непряко са свързани с носната кухина. Лигавицата от носната кухина навлиза между отдалечените плочи и покрива синусите отвътре. Тя е много тънка, изградена от многослоен ресничест епител и е срастнала с периоста. Изпълнени са с въздух и служат за затопляне на въздуха, който преминава през носната кухина. Служи и за увеличаване на повърхността на главата, с което се създават условия за поместването на редица органи, а отвън – за разширяване местата на залавяне на мускулите на главата.
Синусите са чифтни образувания, които показват възрастови, видови и породни различия. При младите те са с малки размери, като с напредване на възрастта се уголемяват. Степента на развитието им зависи и от други фактори като силата на дъвкателния апарат, големината на корените на зъбите, наличие на рога, развитие на тилния отдел на черепа и други. Наименованието на околоносните синуси се дава от съответните кости. Те биват: Горночелюстен (); Раковинен (); Челен (); Небцов (); Клиновиден (); Слъзен (); Носен ();