Франция е страна, разположена в Западна Европа, в пределите на зоната на широколистните гори, а крайния юг – в субтропичния, средиземноморски пояс, на бреговете на Атлантическия океан и Средиземно море. Нейна територия е и големият остров Корсика на югоизток. Физикогеографска карта на Франция
Географско положение, граници, големина, брегова линия В съвременните си граници Франция има площ от 547 030 km², която ѝ отрежда 2-ро място по големина в Европа след Украйна, от тях 8750 km² е остров Корсика. Франция граничи със 7 държави по суша. На север с Белгия (дължина на границата 620 km) и Люксембург (73 km), на североизток с Германия (446 km), на изток с Швейцария (572 km) и Италия (515 km), на югоизток с Монако (4,5 km) и на юг с Испания (650 km). Морските граници на страната са 3317 km, от които с Атлантическия океан – 2075 km и със Средиземно море 1242 km, в т.ч. 625 km брегова линия на остров Корсика. Максималната дължина на страната от север на юг е приблизително 960 km, а от запад на изток – 980 km. «Большая Советская Энциклопедия» – Франция, (раздел Природа), т. 28, стр. 12 – 13
Територията на Франция заедно с остров Корсика се простира между 41° и 51°с.ш. и между 5°з.д и 10°и.д. Крайните точки на страната са следните: крайна северна точка – (), брега на Северно море, на границата с Белгия. крайна южна точка – континентална (), билото на Пиренеите, на границата с Испания, на 3 km южно от село Ламанер; островна (), остров Лавезу, в протока Бонифачо, на юг от остров Корсика. крайна западна точка – континентална (), нос Корсен, на полуостров Бретан; островна (), остров Литуз, на запад от полуостров Бретан. крайна източна точка – континентална (), на левия бряг на река Рейн, при устието на река Лаутер, на границата с Германия; островна (), източен бряг на остров Корсика.
Бреговете на страната се предимно ниски, акумулативни или лагунни, със слабо вдаващи се в сушата заливи – Бискайски и Сен Мало на Атлантическото крайбрежие, Лионски на крайбрежието на Средиземно море). Бреговете на протоците Ламанш и Па дьо Кале са абразивни, невисоки, но стръмни, а бреговете на полуостровите Котантен и Бретан са от риасов тип. Крайбрежието на Средиземно море на изток от Лионския залив е скалисто, образувано от разположените непосредствена близост крайни разклонения на Приморските Алпи, като това е т.нар. Френска Ривиера.
Релеф Около 2/3 от територията на Франция е заета от ниски и хълмисти равнини, простиращи се в северните, централните и западни райони на страната. Най-голяма от тях се явява разположеният на север Парижки басейн. На югозапад се простира Аквитанската (Гаронска) низина. Крайбрежните райони на низината (т.нар. Ланди) представляват верига от дюни, с височина до 100 m, простиращи се паралелно на брега на Бискайския залив. На северозапад равнините преминават в Армориканските възвишения, а на североизток и изток те са обградени от средновисоки планини – Ардените (по-голямата им част е извън пределите на Франция) и Вогезите. На юг равнините са ограничени от най-значителния по площ планински район на Франция Централен френски масив, съставен от средновисоки планини, със силно денудирана повърхност. В неговите централни части (Оверн) се простира обширно вулканично плато с редица древни конуси и кратери (вулканичния купол Мон Дор, кратера Кантал, веригата конуси Пюи). Южните и югозападни части на масива представляват система от силно окарстени плата (Гран Кос и др.), дълбоко разчленени от каньони. Северозападните, североизточните и източните периферии на Централния френски масив са заети от ниски кристалинни плата (Лимузен, Морван, Севени и др.). Между Централния френски масив и Алпите, в дълбок грабен е разположена Ронската низина, преминаваща на юг в Лангедокската низина, обкръжаваща Лионския залив. На изток, на територията на страната навлиза и малък участък от западната част от Горнорейнската низина.
На югоизток в субмеридионално направление се простират Западните Алпи. Техните високопланински части – Савойските, Грайските и Приморските Алпи, се състоят от кристалинни хребети, прорязани от напречни и надлъжни долини, като в гребеновидната зона преобладават планинско-ледниковите форми на релефа и множество ледници. Тук на границата с Италия се издига най-високата точка на страната и Европа връх Монблан 4807 m. Западните периферии на Алпите, т.нар. Предалпи се състоят от средновисоки, силно разчленени от ерозия, на места силно окарстени варовикови хребети. Северно продължение на Предалпите се явява планината Юра. В югозападната част на Франция се простират северните дялове на Пиренеите с височина до 3298 m (връх Винмал), които на север със стръмни склонове и дълбоки долини се понижават към Аквитанската (Гаронска) низина. За релефа на остров Корсика са характерни средно високите планини – максимална височина връх Мон Сенто (2710 m).
Геоложки строеж, полезни изкопаеми
По-голямата част от територията на Франция се отнася към областта на херцинската нагъвателна епоха. Съвременната структура на епихерцинската платформа се състои от древни масиви (югозападната част на Ардените, Централния Френски масив и Армориканския масив, осовите зони на Пиренеите и Вогезите), изградени от сложно нагънати комплекси от горния докамбрий (силно метаморфозирани скали и гранити) и палеозоя (предимно морски наслаги от камбрия до долния карбон). Във формирането на фундамента голяма роля е изиграла кадомската нагъвателна епоха (преди 650 – 540 млн. години), съответстваща на байкалската нагъвагелна епоха в Сибир. Древните масиви са разделени от полегати потъвания и синклинални басейни (Парижки и Аквитански), запълнени с мезозойски и кайнозойски наслаги, съставени от варовици, мергели, креди, глини, пясъчници и пясъци. Южна, Югозападна и Югоизточна Франция се отнася към областта на алпийската нагъвателна епоха (предпланините на Пиренеите, Прованс, Алпите, Юра, Корсика). Съвременният релеф на Франция е създаден в резултат на общо издигане, завършило в края на кайнозоя. В Централния френски масив по пукнатинни разломи през кайнозоя започнали мощни изливания на лава, създали големите съвременни вулканични масиви.
От откритите и разработвани находища на полезни изкопаеми във Франция най-значителни са запасите на желязни руди, боксити, калиеви соли, природен газ, каменни въглища и уран. Находищата на железни руди (Мец – Тионвил, Лонгви, Брие, Нанси) са с общ запас 4 млрд. тона и са привързани към юрските наслаги в Лотарингския басейн. Големите находища на боксити (общи запаси 100 млн. т) са свързани с мезозойските варовици в Прованс (департамента Вар). Залежите на калиеви соли, достоверните и вероятните запаси, на които съставлавят 300 млн. т (предимно K2O) са съсредоточени в Елзас (Мюлуз). Най-големите находища на природен газ (Лак) със запас 150 млрд. m³ и големите находища на нефт (Парантис ан Борн) със запас 12,1 млн. т са разположени в Аквитанския басейн. Основните каменовъглени басейни на страната във Валансиен и Лотарингия с общ запас 9,5 млрд. т са свързани с нагънатия фундамент на епихерцинската платформа. Находищата на уранови руди (Лимузен, Форез, Морван) са привързани към херцинските гранити на Централния Френски и Арморикански масиви, с общи запаси на U3O8 43 хил. т. Разработват се също находища на волфрам (12 хил. т WO3) в Централния френски масив, флуоритов шпат (7 млн. т) и висококачествен талк (247 хил. т) в Източните Пиренеи, олово (630 хил. т) и цинк (800 хил. т), калай (4 хил. т), сребро и злато (в полиметалните руди), сяра и серен пирит и различни строителни материали.
Климат В по-голямата част от територията на страната господства преносът на влажен морски въздух от Атлантическия океан, което обуславя преобладаването на климат с относително мека зима, топло лято, при висока годишна сума на валежите, които като правило надвишават изпарението. По крайбрежието на Средиземно море, южната част на Ронската низина и Корсика климатът е субтропичен от средиземноморски тип с топла влажна зима и горещо сухо лято. В Алпите и Пиренеите климатът съществено се изменя във височина от средиземноморски до високопланински нивален. Средните януарски и февруарски температури в равнините и нископланинските райони на изток и североизток са от 1 – 3 °С (отчита се студове до -20 °С), на запад и югозапад до 5 – 7 °С, а на юг от 8 до 10 °С. Средните юлски и августовски температури в равнините на север са 16 – 18 °С, на югозапад до 20 – 22 °С, а на юг 23 – 24 °С. Най-високата годишна сума на валежите (1500 – 2000 mm) се отбелязва по западните склонове на Алпите, Вогедите, Северните и западните райони на Пиренеите. На полуостровите Бренат и Котантен и на запад в Аквитания падат до 800 – 1200 mm, а на останалите равнини 600 – 800 mm. Най-малко количество валежи (500 – 800 mm) годишно падат в Ронската низина, а също във вътрешнопланинските долини и в източните части на средиземноморското крайбрежие. По сезони валежите са разпределени повече или по-малко равномерно с изключение на средиземноморските райони със сухо лято. В равнините устойчива снежна покривка не се образува, но снеговележите са ежегодни. В планините, в зависимост от експозицията на склоновете и други фактори, устойчива снежна покривка се наблюдава над 500 – 1000 m, на височина над 2500 – 3000 m тя се задържа от 7 до 11 месеца.
Води Най-големите реки на Франция: Лоара, Рона, Сена, Гарона и част от средното течение на Рейн на изток принадлежат към 3 водосборни басейна – на Атлантически, Североморски и Средиземноморски. Реките, течащи през северните и западните равнинни раойни, имат широки долини, малък наклон и предимно дъждовно подхранване. Те са пълноводни целогодишно, със слаб максимум през зимата и не замръзват. Тези реки са плавателни, а много от тях са свързани помежду си с канали. Реките от централните части на страната обикновено образуват дълбоко врязани долини и тяхното подхранване е смесено – дъждовно и снежно. Реките, водещи началото си от Алпите и Пиренеите, текат в дълбоки долини и в тяхното подхранване основна роля имат снежните и ледниковите води, повишаващи рязко нивата им през лятото, а зимните им нива са ниски. На територията на Франция е разположена южната част на Женевското езеро, което е единственото голямо езеро в страната.
Почви Във Франция най-широко разпространение имат кафявите горски почви, като на северозапад те се съчетават с кисели торфено-подзолисти. В Парижкия басейн върху льосовидни наслаги преобладават типичните кафяви горски почви, а в районите с варовиково-куестови ридове – кафявите рендзини. Подобни почви са характерни и за източната част на Аквитанската низина, а за нейната западна част – силно оподзолени почви. В планината Юра, в южната част на Централния Френски масив и в Предалпите върху карбонатни скали са разположени торфено-карбонатни и приходно-карбонатни, предимно чакълести почви. В Централния френски масив значителни площи са заети от планински разновидности на кафявите горски почви, а в неговите централни части – Оверн – вулканични почви. Всичките почви във Франция са подложени на силна ерозия. В средиземноморските райони са разпространени чакълестите, а също и силно ерозирани почви под ксесофитните гори и храсти и червеноцветни почви тип „тера роса“.
Растителност