Димотика (, Дидимотихо, катаревуса: Διδυμότειχον, Дидимотихон, ) е неголям град в Беломорска Тракия, Североизточна Гърция. Градът е център и на Димотишката, Орестиадска и Софлийска епархия на Гръцката православна църква.

География Градът е разположен на левия бряг на Луда река (Еритропотамос) малко преди вливането ѝ в Марица (Еврос).

История Гръцкото име на града означава стени близнаци от δίδυμος, „близнак“ и τείχος, „стена“, от съществувалия до варварските нашествия още еднин град на траките, наречен в римските времена Плотинопол, разположен на съседния по-нисък хълм. Впоследствие двата се сливат.

Градът става български в 813 г. след превземането му от хан Крум,В. Бешевлиев, Прабългарски епиграфски паметници, София 1981, стр. 93 за което в столицата Плиска е издигната паметна колона съхранявана днес в Археологическия музей в София. Българското господство е утвърдено и от цар Симеон Велики.България при Симеон Велики, Атлас история на България, Институт по картография при ГУГК. София 1974 г. През ХI век, по време на византийското владичество, Димотика е част от византийската тема Тракия.История на България, том III, Втора българска държава, София 1982, с. 25. В началото на ХIII век кръстоносците овладяват града. Само към 20 години след възстановяването на българската държава в 1206 г. цар Калоян отново превзема града. Българското господство е утвърдено от цар Иван Асен II.Цар Иван Асен II Дубровнишка грамота: „Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, ... да ходят по цялата страна на царството ми ... да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика,...“

В 1352 година тук става решаващата битка при Питион на съюзените българи, сърби и византици с турците. Победата е османска. В 1361 година Димотика пада под османска власт и става първата османска столица в Европейските земи. През февруари 1713 година кралят на Швеция Карл XII след поражението при Полтава престоява известно време в замъка тук.

Местното българско население от града дава участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа – революционера Начо Димитров, роден в 1838 г., загинал заедно със събратята си. В града е учителка Маслина Грънчарова – „Костурската Райна Княгиня“, именно тук в 1895 година тя се присъединява към ВМОРО, когато след основаването на организацията Димотика и областта са включени в Тракийския революционен окръг. Димотичанинът Малей Костов Малеев е друг от видните национални революционери в македоно-одринското освободително движение. При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Димотика са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Според Любомир Милетич през 1912 г. в Димотика има 800 семейства гърци, 600 семейства турци, 400 семейства българи – 340 семейства патриаршисти и 60 семейства екзархисти.

На 17 ноември 1912 г. части на Македоно-одринското опълчение и Шести конен полк командван от полк. Иларион Танев от Сборната конна бригада на полковник Александър Танев освобождават Димотика. През Междусъузническата война градът е овладян от турски части, но със Спогодбата от 1915 г. е върнат на България. Ньойският договор прави Димотика част от Междусъюзническа Тракия, която на 28 май 1920 е предадена на Гърция. От април 1941 до ноември 1944 г. гръцкото управление е прекратено и градът е в неутралната зона между България и Турция. След войната заедно с цялата Беломорска област е взет от Гърция с Парижкия мирен договор от 15 септември 1947 г.

Население Изменения в броя на жителите 1991 8336 1981 8571

Спорт Спортният клуб на Димотика се казва Спартакос (Спартак).

Ежегодни събития Фестивалът Кале панаир ('Καλέ Παναΐρ') в Димотика става ежегодно в неделя на Петдесетница. Посветен на спасението преди повече от 800 години през 1205 г. на съюзените тогава на българския цар Калоян жители на Димотика от обсаждащите крепостта кръстоносци. След като са разбити от цар Калоян при съвсем близкия Одрин, латините са принудени бързо да се оттеглят и от тук, според легендата, в пороя наводнил лагера им в нощта срещу неделя на Петдесетница 1205 г. Всъщност тя, макар по обясними причини днес да не споменава името му, вероятно пази спомена от отклонената от Калоян и насочена към крепостта река Марица при сраженията тогава край него, когато обаче града се отмята и българският цар влиза в Димотика не тогава, а през есента на 1206 г. Фестивалът е изключително живописен с участие на местни фолклорни групи гайдари, танцьори и пр., той е много обичан от местните хора, които посрещат гости от цяла Гърция и България.

Забележителности Крепостта на Димотика, разположенна на възвишение в северозападната част на града; Джамия „Баязид“, построена 1395 или 1397 г. при османския султан Баязид I; Оруч паша хамам, най-старият турски хамам в Европа, построен 1398-1399 г.; Феридун Ахмед бей хамам, построен 1571-1572 г.; Православен храм „Света Богородица Елефтеротрия“ (Св. Богородица Освободителка), построен 1992-1994 г., съборен храм на Димотишката, Орестиадска и Софлийска епархия на Гръцката православна църква; Етнографски музей Военен музей

Личности Родени в Димотика Баязид II (1447-1512), султан на Османската империя Григор Димитров (1846 – ?) Йоан III Дука Ватаци (1292 – 1254), никейски император Йоан V Палеолог (1332 – 1391), византийски император Малей Костов Малеев (1880 – около 1914), български революционер Начо Димитров (1838 – 1868), български революционер, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджаwww.promacedonia.org

Починали в Димотика Баязид II (1447 – 1512), султан на Османската империя Варда Склир (920 – 991), византийски военачалник Йоан X (?-1206), константинополски патриарх

Побратимени градове Димотика е побратимен град или партньор с: Банско, България Казанлък, България

Външни препратки Официален сайт на Дем Димотика Кале панаир в Димотика – Съвременен местен фолклор – 30 гайди от Марица Съвременен местен фолклор – Хоро Официален сайт на Димотишката митрополия Златин Бояджиев, Димотика, Походите на цар Калоян, БНТ-Пловдив 2009, д-р Атанасиос Гуридис Музей в Софлу Златин Бояджиев, Димотика, Османското нашествие, БНТ-Пловдив 2009, д-р Атанасиос Гуридис Музей в Софлу, проф. д.и.н Николай Овчаров АИМ-БАН и ст.н.с. Хитко Вачев РИ музей Велико Търново.

Бележки