Иван Илиев (Попилиев) Гологанов е изтъкнат български възрожденски деец, фолклорист и участник в църковно-националните борби на българите в Македония.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.153-156.
Биография Роден в село Търлис, Неврокопско в свещеническо семейство. Брат е на видния български духовник и книжовник митрополит Теодосий Скопски и на архимандрит Никола Гологанов. Първоначално се нарича Економов, но по-късно променя фамилното си име. Учи в гръцкото училище в родното си село. През 1853 година продължава образованието си в драмското село Просечен при прочутия учител Георги Зимбилев, а от 1855 година учи в централното гръцко училище в село Алистрат. Учителства в село Търлис (1856 – 1860, 1861 – 1862), където въвежда изучаването на български език. През 1860 година открива новобългарско училище в село Крушево – първото в Демирхисарска каза, където учителства до 1861 и от 1862 до 1865 г. През 1865 – 1867 година е писар и учител в манастира „Свети Йоан Предтеча“, край град Сяр, където игумен е чичо му йеромонах Теодосий Гологанов. Участва активно в борбите за църковно-национална независимост на българите в Източна Македония, за което е преследван и затварян от османските власти и патриаршисткото духовенство.
През 1865 година чрез брат си Теодосий се запознава със Стефан Веркович и става най-ревностният му сътрудник. Започва да събира и записва народни умотворения, които му предоставя. Предава му и описания на няколко кази. По внушение на Веркович се заселва в село Крушево и с негова материална помощ разкрива бакалница. Наред с търговската си дейност, продължава да събира фолклорни материали и активно да участва в църковното движение.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 е арестуван и затворен. На 20 май 1878 година Иван Гологанов от името на Демирхисарската българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654-659. През годините 1879 – 1890 отново е учител в село Крушево.Манова, Цветана. Сълза вместо песен. Село Крушево – документи и материали. София, 2014, 72. До 1891 година е в постоянна връзка с Веркович. Той притежавал значителен брой писма от него, които обаче унищожил.
Въз основа на предоставените от Гологанов фолклорни материали, Стефан Веркович издава два тома от сборника „Веда Словена“, който предизвиква широка дискусия в научните среди относно автентичността на съдържанието си. Участва с преводи в „Неделни и празнични слова и поучения, извлечени из творенията на църковните проповедници. Издадени под редакцията на Христо Г. Данов. 1868.“ и е временен сътрудник на вестник „Македония.“
През 1893 година Атанас Шопов, пише за него:
Иван Гологанов е женен за Вела, има деца Мария, Гела, Иван Гологанов, Спиро Гологанов и Илия Гологанов.
Родословие
Външни препратки Потомък на Иван Гологанов нищи мистерията „Веда Словена“ „Прозрения на Иван Гологанов“ – новата книга на инж. Христо Спириев „Народни Песни от селата Крушево и Търлис“ Стефан Веркович, Иван Гологанов и епохалният им труд „Веда Словена
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Български фолклористи от Македония Категория:Български възрожденци Категория:Родени в Търлис Категория:Гологанови Категория:Починали в Крушево (Валовищко) Категория:Членове на Демирхисарската българска община