Васил Иванов Кутинчев е български офицер, генерал от пехотата, заемал редица висши военни длъжности и участвал в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 – 1918).
Биография
Произход, образование и младежки години Васил Кутинчев е роден на 25 февруари (13 февруари стар стил) 1859 г. в Русчук в семейството на Иван и Стоянка Кутинчеви. Той е първороден син на семейството, като има трима братя и една сестра. Най-големият му брат Марин е учител и чиновник в българския флот, по-малкия Кръстьо завършва в Гент, Белгия и става инженер, а най-малкия Петър достига до чин полковник от българската армия.Мусаков, с. 12
Завършва Русенското основно училище, след което продължава образованието си в класното училище. При завършването си през 1876 година, председател на комисията е митрополит Григорий Доростолски и Червенски. След успешно положения изпит, Григорий предлага на Кутинчев да стане учител в основното училище в Гирдапската махала. Така на 1 август 1876 година на 17-годишния Васил Кутинчев са му поверени 4 отделения с около 100 деца.Мусаков, с. 18
Ранна военна кариера След Освобождението, се започва с формирането на българската войска. За тази цел през лятото на 1878 година са дадени нареждания на общината да се съставят наборни списъци с всички младежи подлежащи да отбият военната си служба. Задачата да напише тези списъци за Гирдапската махала се пада на даскал Васил. За да се ускори създаването на българската армия, през август 1878 година приемат два набора, като Васил Кутинчев попада в първия набор и той служи в казармата на Русенската дружина.Мусаков, с. 22
Същата година, покривайки минималните изисквания и полагайки успешно приемният изпит, на 9 ноември Васил Кутинчев напуска Русенската дружина и постъпва във Военното училище в София. Тъй като се явява в самото начало на учебната година, постъпва направо като юнкер от старшия клас. Поради голяма нужда от офицери за младата българска армия, курсът във Военното училище е ускорен и след завършването си юнкерите трябва да бъдат произведени в първия офицерски чин по онова време – прапорщик. На 10 май 1879 година възпитаниците от първия випуск са произведени и разпратени по войсковите части.Мусаков, с. 24 – 25
След производството му в чин прапорщик, Кутинчев е изпратен в 24-та пехотна Силистренска дружина, където служи като младши офицер. Само няколко месеца след това, на 1 ноември е произведен в чин подпоручик. След едногодишна служба, подпоручик Кутинчев е прикомандирован, а след това на 18 октомври 1880 година преведен в 12-а пехотна Раховска дружина. На 30 август 1882 година е произведен в чин поручик.Мусаков, с. 26 – 28
Усвоил руският език във Военното училище и служещ наравно с руски офицери, Кутинчев усъвършенства знанията си с руска военна литература. Така през 1882 година се залавя да преведе на български всички руски устави и да ги отпечата на свои разноски. Молбата, да му се помогне при отпечатването не е удовлетворена от руското началство.Мусаков, с. 28
Същата година руското командване решава да изпрати на стаж в руските полкове около 30 – 40 български офицери от първия випуск. Поручик Кутинчев е сред избраните, но подава рапорт в който моли да бъде оставен на служба в България. През 1883 година командването решава да направи опит с назначаването на трима български офицери отново от първия випуск на по-отговорни постове отколкото предполага военното им положение. Така Кутинчев е назначен за командир на рота от 23-та пехотна Русенска дружина.Мусаков, с. 29
През 1884 година се взема решение войската да премине от дружинна в полкова структура. Съгласно плана от 24-та пехотни дружини се формират 8 полка. Русенската дружина, в която поручик Кутинчев е ротен командир става част от Пети пехотен дунавски полк.Мусаков, с. 30
Заедно с обявяването на Съединението се обявява обща мобилизация на войските от Северна България. Съгласно мобилизационния план полковете трябва да се развърнат в 4 дружинен състав. Тъй като руските офицери получават заповед да се върнат в Русия се налага много висши длъжности да се заемат от млади български офицери. Заедно с мобилизацията, на 30 август поручик Кутинчев е произведен в чин капитан, а на 13 септември 1885 г., като най-старши измежду ротните командири е назначен за командир на 1-ва дружина от 5-и пехотен дунавски полк.„Сръбско-българската война 1885“. Сборник документи, София, 1985 г., Военно издателство, с. 45 По-късно 5-и пехотен полк получава заповед да се съсредоточи по южната граница с квартира в Ямбол, в очакване на военни действия с Турция,„Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985 г., Военно издателство, с. 63 а малко преди обявяването на войната получава заповед да се отправи към София, като първа заминава дружината на капитан Кутинчев.
Сръбско-българска война, 1885 При избухването на Сръбско-българската война (1885) на 2 ноември дружината на капитан Кутинчев се отправя от София към Сливница, от където заедно с 2-ра дружина на 3 ноември се оправят към Сливнишката позиция, като на 5 ноември дружината е разположена на десния фланг на позицията. Същия ден започва Сливнишкото отбранително сражение (5 – 7 ноември), в началото на което е ранен командващият на полка капитан Андрей Блъсков, като командването е поето от капитан Кутинчев, който командва същевременно и собствената си дружина.„Сръбско-българската война 1885“. Сборник документи, София, 1985 г., Военно издателство, с. 191Мусаков, с. 35 Проявява се при атаката на Синята чука на 6 ноември и в боя на 7 ноември.
След края на сражението, на 8 ноември той е назначен за титулярен командир на полка. На 10 ноември 1-ва и 4-та дружина под общото командване на Кутинчев влизат в състава на авангардния отряд на майор Петко Стефанов Стоянов, който овладява Драгоман (10 ноември) и Цариброд (11 – 12 ноември). Участва в превземането на Пирот (14 – 15 ноември).„Сръбско-българската война 1885. Сборник документи“, София, 1985 г., Военно издателство, с. 192 – 193Мусаков, с. 39 – 41
След войната е награден с Военен орден „За храброст“ – IV степен и получава едногодишно старшинство в чин капитан.
След сключването на примирието българската войска се демобилизира и се завръща по мирновременните си гарнизони. 5-и полк още на 15 декември се завръща от Пирот в София, където остава до началото 1886 г., когато на 7 март в полка се завръща титулярният командир капитан Андрей Блъсков и капитан Кутинчев отново поема командването на 1-ва дружина от полка. На 10 март полкът напуска София и след дълъг поход се завръща в Русе на 26 март.Мусаков, с. 42
През януари 1887 година с приказ на регентите на държавата капитан Кутинчев е назначен за командир на 10-и пехотен Родопски полк и на 2 февруари той поема командването на полка. На 1 април същата година е произведен в чин майор, а през следващата година е назначен за командир на 1-ви пехотен Софийски полк. Отново през 1888 година е назначен за член на специалната комисия за превъоръжаване на войската със скорострелни пушки. В резултат на проучванията на тази комисия, българската войска се въоръжава с пушката Манлихер – станала символ на българската войска и останала на въоръжение по времето на всички войни за национално обединение. Същата година участва в преработването на дисциплинарния устав.Мусаков, с. 46
Военно-съдебна кариера Майор Кутинчев има и военно-съдебна кариера. През 1888 година е назначен за председател на временния военен съд в Стара Загора. По-късно е член на временния Софийски военен съд, а после и председател на Софийския полеви военен съд. През 1890 година е председател на военно следствената комисия по делото на майор Коста Паница и други, обвинени в заговор против държавата. Същата година е назначен за временен заместник на началника на военно-съдебния отдел към Министерството на войната.Мусаков, с. 45
През 1889 г. той е назначен за член на комисията за изработване на правилник за военните екскурзии, а през 1890 година е член на комисията за изпитите на кандидате за щаб-офицерски чин и член в комисията за преработка на строевия пехотен правилник и наставлението за стрелба с пушка Манлихер. През следващата година е председател на комисията за приемане на новата партида то пушки Манлихер, доставени от оръжейната фабрика Щаер. На 2 август същата година е произведен в чин подполковник.
Щабна служба На 1 януари 1893 г. подполковник Кутинчев е назначен за помощник на командира на 1-ва пехотна софийска дивизия, с което той приключва със строевата преминава към щабна служба. Тази длъжност Кутинчев изпълнява в щаба на дивизията в София, като я заема почти две години. През есента на 1894 година е преведен в Сливен, на същата служба в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия. Там служи две и половина години, като на 2 август 1895 година е произведен в чин полковник.Мусаков, с. 47
На 20 януари 1899 година е назначен за командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, а по-късно е приведен в София като командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия.
На границата След избухването на Илинденско-Преображенското въстание (1903) отношенията между България и Османската империя се изострят. За предотвратяване на „изненадите“ по границата са мобилизирани 13-и пехотен рилски полк, два пехотни резервни полка, към които са придадени няколко батареи и целият 2-ри конен полк. С този отряд за засилени граничните войски в участъка Деве баир – Демир Капия, а за командир на тези войскови части е назначен полковник Васил Кутинчев.
Основната цел на тези войски официално е да се запази спокойствието на границата, но в действителност задачите са да запазят страната от възможно нашествие на турските редовни и нередовни войски. Командването се установява на щаб в Дупница, а полковник Кутинчев лично обикаля цялата линия и взема необходимите мерки за осигуряване за границата. На границата Кутинчев прослужва четири месеца.Мусаков, с. 52
Началник на дивизия и армия На 31 декември 1903 година полковник Кутинчев е назначен за началник на 6-а пехотна бдинска дивизия, която е на гарнизон във Враца, а на 1 януари 1904 година е произведен в чин генерал-майор. На 20 май 1905 година е преведен отново в София и назначен за началник на 1-ва пехотна софийска дивизия. На този пост служи почти 3 години и когато през 1908 година почива генерал-майор Никола Петров, на 15 април Кутинчев заема неговото място като началник на 1-ва военно-инспекционна област.Мусаков, с. 53 – 59
Военно-съдебна и военно-административна дейност По време на дългогодишната си строева служба, Кутинчев е ангажиран в редица странични дейности, основно свързани с военно-съдебната система. Въпреки че няма юридическо образование, той е назначаван за член на главния военен касационен съд. През 1902 година, когато се гледа делото на полковник Панайот Дворянов е председател на временния военен съд, а по-късно е член на временния военен съд по делото на полковник Георги Мечконев. От 1909 до 1912 година, когато започва мобилизацията, генерал Кутинчев е заместник-председател на главния военно касационен съд, назначен лично от министъра на войната, който по принцип заема този пост.
Кутинчев е извършва и военно-административна дейност. Така например през 1897 година е назначен за председател на комисията за изработване на новия закон за военната тегоба и инструкция за водене на книговодството във войсковите управление. Характерно за този период е, че военната тегоба на способните за тази служба се носи лично без изключения, а неспособните за военна служба плащат данък на базата на семейното и лично материално положение на уволнения. През 1902 година полковник Кутинчев е член на комисията за изработване на новите правилници за вътрешната служба и за стрелбата, а през 1905 година, вече с чин генерал-майор е назначен за председател на комисията за изработване на новото положение и щатовете за имуществото във войсковите части за военно време и таблици за товарене на обозите.