Йоханес Щарк () е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1919 г. за откритието на оптичен ефект на Доплер в катодни лъчи и разцепването на спектралните линии в електрическо поле, наречено по-късно ефект на Щарк.

Биография Щарк е роден на 15 април 1874 година във фамилното имение Шикенхоф, едно поселище с няколко къщи, в днешната провинция Бавария. След завършване на „Старата гимназия“ в Регенсбург следва математика, физика, химия и кристалография в Мюнхенския университет, където се дипломира през 1897 г. защитавайки докторат на тема „Изследване на някои физични и оптични свойства на въглерода“. След дипломирането остава като асистент на научния си ръководител Ойген фон Ломел в университета в Мюнхен. През 1900 г. Щарк започва като доцент, а по-късно, след 1906 г. е професор в Гьотинген. Тук през 1905 г. той открива оптичния доплеров ефект при канални (катодни) лъчи. През 1908 г. получава покана от Аахен, където започва като редовен професор в тамошното висше училище. През този период Щарк открива разцепването на спектрални линии в електрично поле. За двете открития получава Нобелова награда за физика през 1919 г., когато е професор в Грайфсвалдския университет. Лауреат на това високо отличие, след 1920 г. той работи във Вюрцбург, но през 1922 г. напуска университета поради полемиките си с Айнщайн и неговата теория на относителността. През следващите години работи в икономическия отрасъл.

Щарк прави повече от триста публикации главно касаещи електричество, както и електрически разряди в разредени газове. Освен Нобеловата награда получава още награда Баумгартнер на Виенската академия на науките през 1910 г., награда Валбрух на Гьотингенската академия на науките през 1914 г., медал Матеучи на Римската академия.

Жени се за Луизе Юплер, с която има пет деца.

Днес Щарк е един позабравен нобелов лауреат главно поради агресивната му антисемитска позиция и близостта му до националсоциализма, заявени още в началото на 20-те години на 20 век. В полемиките си срещу Айнщайн безскрупулно включва политическата машина на силните на деня. Пише още ред статии в подкрепа на националсоциализма, като в едно по-късно негово произведение разделя физиката на „арийска“ и „еврейска“. С политическата си дейност Щарк става един от духовните проводници на Холокоста.

Умира на 21 юни 1957 година в Траунщайн, Германия.

Публикации Die Entladung der Elektricität von galvanisch glühender Kohle in verdünntes Gas. ('Annalen der Physik und Chemie', Neue Folge, Том 68). Лайпциг, 1899 Der elektrische Strom zwischen galvanisch glühender Kohle und einem Metall durch verdünntes Gas.('Annalen der Physik und Chemie', Neue Folge, Том 68). Лайпциг, 1899 Aenderung der Leitfähigkeit von Gasen durch einen stetigen elektrischen Strom. ('Annalen der Physik', 4. Folge, Том 2). Лайпциг, 1900 Ueber den Einfluss der Erhitzung auf das elektrische Leuchten eines verdünnten Gases. (Sonderabdruck aus 'Annalen der Physik', 4. Folge, Том 1). Лайпциг, 1900 Ueber elektrostatische Wirkungen bei der Entladung der Elektricität in verdünnten Gasen. (Sonderabdruck aus 'Annalen der Physik', 4. Folge, Band 1). Лайпциг, 1900 Kritische Bemerkungen zu der Mitteilung der Herren Austin und Starke über Kathodenstrahlreflexion. ('Verhandlungen der Deutschen Physikalischen Gesellschaft', Jahrgang 4, Nr. 8). Брауншвайг, 1902 Prinzipien der Atomdynamik. 1. Teil. Die elektrischen Quanten., 1910 Schwierigkeiten für die Lichtquantenhypothese im Falle der Emission von Serienlinien. (Специално издание на 'Verhandlungen der Deutschen Physikalischen Gesellschaft', Jg. XVI, Nr 6). Брауншвайг, 1914 Bemerkung zum Bogen – und Funkenspektrum des Heliums. ('Verhandlungen der Deutschen Physikalischen Gesellschaft.', Jg. XVI, Nr. 10). Брауншвайг, 1914 Folgerungen aus einer Valenzhypothese. III. Natürliche Drehung der Schwingungsebene des Lichtes. (`Jahrbuch der Radioaktivität und Elektronik', Heft 2, Mai 1914), Лайпциг, 1914 Methode zur gleichzeitigen Zerlegung einer Linie durch das elektrische und das magnetische Feld. ('Verhandlungen der Deutschen Physikalischen Gesellschaft.', Jg. XVI, Nr. 7). Брауншвайг, 1914 Die gegenwärtige Krisis in der deutschen Physik, 1922 Natur der chemischen Valenzkräfte, 1922 Hitlergeist und Wissenschaft, 1924 заедно с Филип Ленард Die Axialität der Lichtemission und Atomstruktur, Берлин 1927 Atomstrukturelle Grundlagen der Stickstoffchemie., Лайпциг, 1931 Nationalsozialismus und Katholische Kirche, 1931 Zentrumspolitik und Jesuitenpolitik, 1931 Nationalsozialismus und Katholische Kirche. II. Teil: Antwort auf Kundgebungen der deutschen Bischöfe., 1931 Nationalsozialismus und Lehrerbildung, 1931 Nationale Erziehung, Zentrumsherrschaft und Jesuitenpolitik, 1932 Adolf Hitlers Ziele und Persönlichkeit, 1932 Nationalsozialismus und Wissenschaft, 1934 Physik der Atomoberfläche, 1940 Jüdische und deutsche Physik, заедно с Вилхелм Мюлер, Доклад пред Мюнхенския университет, 1941 Stark, Johannes; Kleinert, Andreas (Herausgeber): Erinnerungen eines deutschen Naturforschers, Манхайм: Bionomica-Verlag 1987.- ISBN 3-88208-011-6 (в книгата е погрешно: 3-88208-0-6)

Източници

Външни препратки Биография на Йоханес Щарк на сайта на Нобеловите награди

Категория:Германски физици Категория:Носители на Нобелова награда за физика Категория:Германски нобелови лауреати Категория:Мюнхенски университет Категория:Преподаватели във Вюрцбургския университет Категория:Гьотингенски университет Категория:Нацисти Категория:Родени в Бавария Категория:Починали в Бавария