Утопия ( – „не“ и τόπος – „място“, т.е. „не място“ или „място, което не съществува“) изобразява един желан, съвършен свят, който е различен от реално съществуващия.
Най-устойчивите компоненти на утопиите произтичат от разбирането за идеала, който трябва да бъде постигнат. В повечето случаи той се свежда до премахване на отношенията на господство и подчинение и оттам на неравенство в разпределението на благата. Постигането на социално равенство означава изключване на насилието, войната и принудата на хората да вършат нещо против волята си. Съвместният хармоничен живот в обществото се постига чрез тяхното правилно възпитание и обучение в принципите на съвършения свят.
Популярни утопии Най-известните литературни произведения, описващи утопични обществени модели са: „Държавата“ на ПлатонПлатон, Държавата, Прев. от старогр. А. Милев, София: Наука и Изкуство, 1980 „Утопия“ на Томас Мор (1516 г.)Мор, Т., Утопия: златна книга, не по-малко полезна, отколкото забавна, за най-добрата уредба на държавата и за новия остров Утопия, Прев. от лат. Александър Милев, София: Партиздат, 1970, 248 с. Ориг. загл. De optimo reipublicae statu deque nova insula Utopia libellus vere aureus, nec minussalutaris quam festivus. „Новата Атлантида“ на Френсис Бейкън (1627 г.) „Градът на слънцето“ на Томазо Кампанела (1602 г.) Мор, Т., Кампанела, Т., Утопия. Градът на Слънцето, София: Нар. култура, 1984, c. 239 „Поглед назад“ на Едуард Белами (1888 г.) „Новини отникъде“ на Уилям Морис (1891 г.) Други популярни автори на утопии са Робърт Оуен, Анри дьо Сен-Симон, Шарл Фурие, Етиен Кабе и други.
Известни са няколко хиляди утопии, които могат да се класифицират според постоянните теми и структури, които се съдържат в тях. Като основна причина за злините се посочват частната собственост и неравномерното разпределение на благата. Често срещано решение е управление на просветен елит от учени и мъдреци, а също и идеално демократично управление „от всички“.
Вижте също Антиутопия
Източници
РАДЕВ, Ради и др. Кратък речник на философите / Ради Радев, Иван Стефанов, Александър Личев. – София: Лик, 1995. – 343 с. ФИЛОСОФСКИ речник / Под. ред. на Михаил Бъчваров, Минчо Драганов, Стою Стоев. – София: Партиздат, 1985. – 710 с. ШМИТ, Хайнрих и др. Философски речник / Хайнрих Шмит, Георги Шишков; Прев. от нем. Анастасия Рашева. – София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 1997. – 783 с.
Категория:Идеализъм