Четвърти константинополски събор е название на 2 вселенски събора на християнската църква през 9 век.
Първият се състои през 869 – 870 г. и е признат от Католическата църква, а вторият – през 879 – 880 г. и е признат от Православната църква, но не се включва в списъка на „вселенските събори“, а се смята за поместен. Четвъртият константинополски събор при католиците се счита за VIII вселенски събор. Това дава основание на някои автори да поставят началото на разделението между Западната и Източната църква именно през 9 век, въпреки че формално то настъпва едва 2 века по-късно.
Четвъртият константинополски събор е свикан през 869 г. по инициатива на император Василий I Македонец и римския папа Адриан II. Съборът осъжда Фотий, сваля го от поста на патриарх и обявява за еретично учението за „трихотомии“ (че човек се състои от тяло, душа и дух) и вместо това налага мнението, че човек се състои само от тяло и душа (т.нар. „дихотомия“). Но много от епископите от източните части на Византия (Анатолия), не признават това решение на събора и свикват през 879 г. алтернативно събрание в Константинопол, което възстановява Фотий и осъжда католическата доктрина за Филиокве и същевременно забранява някои допълнения в Никео-цариградския символ на Вярата.
Освен това през 870 г. този събор допуска Българската църква да премине под върховенството на Цариградската патриаршия, ако бъде обособена като отделна архиепископия.
Вижте също Иконоборство Иконопочитание Велика схизма
Категория:Събори в Константинопол