Примо ЛевиСпоред Иън Томпсън (Ian Thomson, Primo Levi, Londra, Hutchinson, 2002, с. 17-18) и според разказа, даден от самия Леви на Джовани Тезио (Giovanni Tesio, Primo Levi: ancora qualcosa da dire. Conversazioni e letture tra biografia e invenzione, Novara, Interlinea, 2018, с. 12), пълното име на писателя е „Примо Микеле“. Второто име, възприело това на самоубилия се дядо му по бащина линия, не е засвидетелствано в официалните документи на писателя (и по-специално в тези, свързани с училищната програма), нито е посочено в изданията на книгите му, нито като цяло са използвани в рамките на неговата обществена дейност. () е химик по професия и писател по призвание, сред най-превежданите италиански автори, автор на есета, романи, разкази, мемоари и стихове, както и партизанин, оцелял от Холокоста.
Партизанин антифашист, на 13 декември 1943 г. той е арестуван от фашистите във Вале д'Аоста, изпратен е в лагер във Фосоли и през февруари 1944 г. е депортиран в концентрационния лагер Аушвиц като евреин. След като бяга от там, той се завръща в Италия, където се посвещава всеотдайно на задачата да разкаже за зверствата, които е видял и изтърпял. Най-известната му творба от мемоарния жанр е „Нима това е човек“, в която разказва за преживяванията си в нацисткия концентрационен лагер. Книгата се счита за класика на световната литература.
Леви е автор и на преводи на Хайнрих Хайне, Ръдиард Киплинг, Франц Кафка и Клод Леви-Строс.
Биография и творчество Семейство
Примо Леви е роден на 31 юли 1919 г. в северноиталианския град Торино, в апартамент на бул „ Крал Умберто“ 75, където живее до края на живота си. Той е най-големият син на Чезаре Леви (1878 – 1942) и Естер Луцати (1895 – 1991), женени от 1917 г. и принадлежащи към семейства от еврейски произход. Неговите предци са пиемонтски евреи от Испания и Прованс;Primo Levi, Argon, in Il sistema periodico, Torino, Einaudi, 1975. дядо му по бащина линия е строителен инженер, а дядо му по майчина линия е търговец на платове. Баща му Чезаре, практикуващ евреин, завършва електроинженерство през 1901 г. и е служител на компанията „Ганц“; той често е далеч от семейството по работа, главно в чужбина (особено в Унгария). Въпреки това той оказва дълбоко влияние върху сина си, предавайки му своите интереси в науката и литературата (Леви казва, че баща му му е купил микроскоп и му е дал много книги), които също стават отличителни черти на личността на Примо Леви като елементи от бъдещата му литературна продукция. През 1921 г. се ражда сестра му Анна Мария, с която Леви остава много близък през целия си живот.
Гимназиални години
След началното училище ходи на частни уроци за една година поради лошото си здраве. През 1930 г. се записва в училище „Д'Адзельо“ в Торино, а между 1934 и 1935 г. учи в едноименната класическа гимназия, известна с това, че в предходните години там учат или преподават фигури, които се открояват с опозицията си срещу фашисткия режим., включително Аугусто Монти, Франко Антоничели, Умберто Козмо, Норберто Бобио, Дзино Дзини и Масимо Мила.
Леви е добър ученик, срамежлив и прилежен, интересува се много от биология и химия, и по-малко от история и италиански език; изразява нетърпимост към абстрактното литературно знание, което му се преподава. Сприятелява се с някои съученици (по-специално с Марио Пиаченца), с които споделя интерес към химията; с други приятели пък основава нещо като спортна група-фен клуб на името на бегача Луиджи Бекали.Ian Thomson, Primo Levi, Londra, Hutchinson, 2002, гл. 5 По време на гимназиалните си години е съученик на бъдещата писателка Фернанда Пивано. Той е ученик на Адзелия Аричи, с която поддържа контакт през целия си живот и на която посвещава некролог, публикуван във вестник „Стампа“.Giorgio Brandone e Tiziana Cerrato (a cura di), I luoghi di Levi tra letteratura e memoria, Torino, Liceo Classico Massimo D'Azeglio, 2007, с. 178, 181 През гимназията се заражда любовта му към планината.
През 1936-1937 г. е един от редакторите на единствения брой на D'Azeglio sotto Spirito – училищно списание, в което публикува първото си стихотворение Voi non sa studi, в което разказва за злополуките си при опита си да направи хербарий по препоръка на учителя по наука.Giorgio Brandone (a cura di), D'Azeglio sotto spirito, in През този период се развива намерението му да започне кариера в областта на химията и той обявява решението си на баща си на 16-ия си рожден ден на 31 юли 1935 г.
Следване в университет и първи трудов опит През септември 1937 г., след като е оставен на поправителен изпит по италиански през юни, Леви завършва класическата гимназия „Масимо д'Адзельо“..Giorgio Brandone e Tiziana Cerrato (a cura di), I luoghi di Levi tra letteratura e memoria, Torino, Liceo Classico Massimo D'Azeglio, 2007, с. 152-177 Записва се да учи химия в Торинския университет. Баща му неохотно се присъединява към фашистката партия. През ноември 1938 г. расовите закони влизат в сила в Италия след тези в Германия, където антисемитизмът вече се е проявил чрез актове на насилие и потисничество. Тези закони въвеждат сериозна дискриминация срещу онези италиански граждани, които фашисткият режим смята за принадлежащи към еврейската раса. Расовите закони оказват решаващо непряко влияние върху неговата академична и интелектуална кариера. Те изключват достъпа до университетско обучение за евреите, но позволяват на тези, които вече следват, да завършат обучението си.
През студентските си години Леви посещава антифашистки студентски кръгове; чете Чарлз Дарвин, Томас Ман, Лев Толстой. Въпреки че издържа изпитите, поради расовите закони той има затруднения с намирането на ръководител за дипломната си работа, Все пак през 1941 г. завършва с отличие и с дипломна работа по химия (Валденово обръщане с ръководител проф. Джакомо Понцио)Primo Levi, Nichel, в Il sistema periodico, Torino, Einaudi, 1975: той всъщност защитава една дипломна работа и две по-малки, едната от които, в експерименталната физика, е щяла да бъде основната му дипломна работа, ако евреите не са били възпрепятствани да извършват лабораторни изследвания. Дипломата за степен носи уточнението „от еврейска раса“.
По това време баща му се разболява от рак. Възникналите икономически затруднения затрудняват търсенето му на работа. Леви е нает полунелегално от компания (той не се появява официално във ведомостта, въпреки че работи в лаборатория), със задачата да намери рентабилен метод за извличане на следите от никел, съдържащи се в отпадъчния материал на кариера от азбест близо до Ланцо Торинезе. Вероятно от този период датират първите му литературни експерименти като поемата Crescenzago или проектът за планински разказ. През 1942 г. се премества в Милано, след като намира по-добра работа в централата на Wander AG – швейцарска компания, произвеждаща специални храни и фармацевтични продукти, където оотговаря за изучаването на някои лекарства срещу диабет. Тук Леви, заедно с няколко приятели, влиза в контакт с войнствени антифашистки кръгове и се присъединява към тайната Партия на действието.
Съпротива и концентрационен лагер Аушвиц След на 8 септември 1943 г. – примирието на Италия с антихитлеристката коалиция Леви намира убежище в планините, присъединявайки се към партизанска група, действаща във Вале д'Аоста. Периодът на войнственост сред партизаните на Кол дьо Жу е това, което самият Леви преценява като преживяване на добронамерени, но наивни млади хора, без оръжия и солидни контакти.Massimo Novelli, Se questa è la mia storia, в La Repubblica, Torino, 17 aprile 2013 Неговият партизански опит е обект на две есета, публикувани през няколко месеца през 2013 г., и на остра журналистическа полемика.Става въпрос за Il lungo viaggio di Primo Levi на Фредиано Сеси и за Partigia. Una storia della Resistenza на Серджо Луцато. Противоречието засяга журналистите Гад Лернер, Паоло Миели, Франческо Боргоново, Едоардо Кастаня и историците Джовани Де Луна, Гуидо Крейнц, Гуидо Бонфилиоли, Алберто Кавальон и се отнаса до възможността да се преразгледа една история, определена от самия Леви като „грозна тайна“, забравена повече от 38 години, тоест екзекуцията на двама партизански другари от ръководителите на бандата за извършени от двамата кражби и грабежи. Според тезата на Луцато самият Леви вероятно е бил свидетел на екзекуцията и аферата го хвърлила в дълбоко отчаяние, отнемайки желанието му да се бие. Леви споменава само този епизод в Oro,един от 21-те разказа в сборника „Периодичната система“ (1975) Малко след това, на разсъмване на 13 декември 1943 г., той е арестуван заедно с двама свои другари от фашистката милиция в село Амай, от страната на Сен Венсан на Кол дьо Жу (между Сен Венсан и Брюсон). Когато го разпитват, той предпочита да се обяви за евреин, а не за партизанин и поради тази причина е преместен в лагера Фосоли близо до Карпи в провинция Модена.
На 22 февруари 1944 г. Леви и 650 други еврейски жени и мъже са натъпкани в товарен влак. Във вагона му има 45 души, включително майка с новородено бебе; Те пътуват 5 дни и през нощта пристигат в концентрационния лагер Аушвиц в Полша. Леви е регистриран с номер 174517 и е незабавно отведен в лагера Буна-Моновиц, тогава известен като Аушвиц III, където остава до освобождаването му от Червената армия на 27 януари 1945 г.
Леви приписва оцеляването си на серия от щастливи срещи и съвпадения. На първо място, чрез четене на научни публикации по време на обучението си, той научава елементарен немски език и следователно е в състояние да разбира заповедите, които му се дават; от голямо значение е и срещата му с Лоренцо Пероне, цивилен служител като зидар, който, излагайки се на голям личен риск, му осигурява редовно храна. По-късно, към края на 1944 г., той е прегледан от комисия за подбор, натоварена да набира химици за Буна – фабрика за производство на каучук и собственост на германския химически гигант Фарбен.
Заедно с двама други затворници (и двамата по-късно умират по време на евакуационния марш) той получава, след като издържа изпита, позиция в лабораторията Буна, където изпълнява по-малко уморителни задачи и има възможността да пренася контрабандно материали, с които да извършва трансакции за получаване на храна. При това той се възползва от сътрудничеството на друг затворник, с когото е много близък – Алберто Дала Волта, също италианец. Накрая, през януари 1945 г., непосредствено преди освобождаването на лагера от Червената армия, той се разболява от скарлатина и е приет в лагерния лазарет; германците евакуират лагера и изоставят болните, така че Леви за щастие избягва от евакуационния марш от Аушвиц, в който Алберто умира. Той е един от 20-те оцелели от 650-те италиански евреи, които пристигат с него в лагера.
Пътуването му обратно до Италия, разказано в мемоарите му „Примирието“, е дълго и тревожно. Леви работи като медицински брат няколко месеца в Катовице, в съветски транзитен лагер; през юни започва пътуването си за репатриране, което продължава до октомври: следва маршрут, който го води от Беларус до родината му през Украйна, Румъния, Унгария, Австрия и Германия.
Завръщане в Италия и кариера на писател Леви пристига в Торино и се възстановява физически. Той се свърза отново с членове на семейството и приятели, които са оцелели след Холокоста. Намира работа във фабриката за бои Дуко-Монтшкатини в Авиляна, близо до Торино, която напуска през 1947 г.