Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика.
Биография Син е на писателя, философ и художник академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Участва в Съпротивително движение през Втората световна война. Членува в марксически кръжоци. Член е на БКП от 1944 г.Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 76.
Главен редактор е на в. „Стършел“. Известно време е доцент във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 81.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж, като по това време закупува различни произведения на изкуството, изложени в Националната художествена галерия.Дейността му по това време е описана в автобиографичната книга „Ерос и Танатос“.
Член на ЦК на БКП от 1976 г. Член е на Съюза на българските писатели,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г като от 1967 г. е подпредседател, а от 1972 г. – заместник-председател на сдружението. Член-кореспондент на БАН от 1974 г.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.Как бе източвано културното наследство при Людмила Живкова? (Стенограма на интервю със Светлин Русев в Коритаров Live по Нова телевизия) , focus-news.net, 21 март 2007 г.
Творчество Сътрудничи на вестниците „Вестник на жената“, „Ученически подем“, „Светлоструй“, „Литературен живот“ и „Литературен критик“, на списание „Изкуство и критика“ и др. За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. „Вестник на жената“.
Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
В една от последните си книги – „Людмила“, дава интересни сведения за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години на ХХ век и опитът да се разчупи тесногръдието и отвори врата към света на свободната култура.
След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Като феномен в литературознанието шпионските повести на Богомил Райнов са изследвани от доцент Морис Фадел през 2022 година.ФАДЕЛ, Морис. Детективи, разузнавачи, Студена Война: криминалната и шпионската литература в сравнителна перспектива. Дисертация за придобиване на научна степен „Доктор на науките“. София: Нов български университет, Магистърски факултет, 2022, с. 108. Достъпно от: https://ras.nacid.bg/api/reg/FilesStorage?key=6cbb8d65-93c1-4f88-8ef0-490d4332bf48&mimeType=application/pdf&fileName=Disertacia%20Moris%20Fadel.pdf&dbId=1.
Признание и награди
Заслужил деятел на културата (1965) Народен деятел на културата (1971) Герой на социалистическия труд (1976) две отличия „Димитровска награда“ (1952, 1969) През 2006 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.„Богомил Райнов избран за носител на държавна награда за 2006 г.“, Mediapool.bg, 31 октомври 2006 г.
Памет На Богомил Райнов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София ().
Критика на дейността му Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно.
Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“.Борис Делчев, „Дневник“, София, 1995, стр. 206, 278 и 467. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“.Невена Стефанова, „Талантлив угодник, какво унизително съчетание“, в. „Култура“, бр. 24, 14 май 2002. Радой Ралин му лепва прословутия прякор „Погодил Номерайнов“.Любослава Русева, „Добре дошли в музея!“, в. „Дневник“, 14 юни 2007 г.
Избрана библиография Романи и повести „Инспекторът и нощта“ (1963), екранизиран „Пътища за никъде“, повест, екранизиранаПовестта му „Пътища за никъде“ е екранизирана през 1968 г. като „Бялата стая“, с уч. на Апостол Карамитев и Доротея Тончева, реж. Методи Андонов.
11. Антоанета Алипиева "Вълкът единак. Богомил Райнов" (монография), Балкани, С., 2022. „Умирай само в краен случай“, екранизиран (1978) „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), екранизиран „Господин Никой“ (1967, 1971, 1974), екранизиран „Голямата скука“ (1971, 1974), екранизиран „Бразилска мелодия“, екранизиран „Един наивник на средна възраст“ (1975), екранизиран (1976) „Реквием за една мръсница“ (1975), екранизиран (1976) „Тайфуни с нежни имена“ (1977), ISBN 954-739-712-5, екранизиран „Третият път“ (1977) „Черните лебеди“ (1977), екранизиран, дъщеря му Диана в главната роля „Само за мъже“ (1977, 2003), ISBN 954-445-845-X „Денят не си личи по заранта“ (1981), екранизиран „Не ме разсмивай“ (1983, 1989) „Тихият кът“ (1999) „Ченге втора употреба“ (2000) „Цветовете на болката“ (2004) „Тайната“ (2005), ISBN 954-739-691-9 „Магичен фенер“ (2005), ISBN 954-739-607-2 „Тютюневият човек“
Стихосбирки „Стихове“ (1940) „Стихотворения“ (1941) „Сталин“ (поема, 1944) „Стихотворения“ (1949) „Стихове“ (1962) „Любовен календар. Лирична поема“ (1942) „Градски ветрове“ (избрани стихове, 1969) „Стъпки по пясъка. Стихове 1936 – 1986“ (1989) „Облачно“, стихове, 2002, ISBN 954-90442-7-0
Есеистика „Стилът в изобразителните изкуства (увод в стилознанието)“ (1948) „Против изкуството на империализма“ (1953) „Пътищата на ционизма“ (1969), очерк „Ерос и Танатос“ (1971) „Портрети“ (1975) „В името на отца“, биография, ISBN 954-90442-5-4, Продуцентска къща „2 ½“, 2001 „Людмила“ (2003) „Тайното учение“ (2003) „Париж"
Родословие
Бележки
Външни препратки
От и за Богомил Райнов в Своден каталог НАБИС (национален каталог на академичните библиотеки в България)
Биография на Богомил Райнов в Литературен свят
Категория:Български писатели Категория:Български автори на криминални романи Категория:Български автобиографи Категория:Български биографи Категория:Български есеисти Категория:Български поети Категория:Български изкуствоведи Категория:Български културолози Категория:Преподаватели в Националната художествена академия Категория:Български дипломати Категория:Членове на ЦК на БКП Категория:Български езотерици Категория:Агни йога Категория:Български филателисти Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „13 века България“ Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на Димитровска награда Категория:Заслужили деятели на културата Категория:Народни деятели на културата Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:По произход от Бистрица (Благоевградско)