Дженаро Иван Гатузо (, прякор Рино) е италиански треньор и футболист. Роден е на 9 януари 1978 г. в град Кориляно Калабро, Италия. Гатузо е играл основно като опорен халф, станал популярен със своята борбеност, агресивност и издръжливост на терена. Спечелил е всички турнири на клубно ниво с Милан, най-значимите от които са двете победи в Шампионската лига през 2003 г. и 2007 г. Гатузо става световен шампион с Италия през 2006 г. и е избран в идеалния отбор на мондиала.
През февруари 2013 г. Дженаро става играещ мениджър на швейцарския Сион, като след края на сезона прекратява кариерата си като футболист и треньор в Сион. През есента на същата година ръководи и италианския Палермо.
Кариера Гатузо започа професионалната си кариера през 1996 г. в Перуджа. През сезон 1997 - 1998 е привлчен от шотландския Глазгоу Рейнджърс. Там Дик Адвокаат го използва като десен защитник. През октомври 1998 г. преминава в новака в Серия А Салернитана.
През 1999 г. Гатузо е купен от Милан за 8 милиона евро и бързо се утвърждава като титуляр. През 2000 г. дебютира за Италия. На 15 ноември вкарва единственото си попадение за скуадра адзура срещу Англия. Въпреки огромната конкуренция в Милан след привличането на Руи Коща и Андреа Пирло през 2001 г. и Кларънс Сеедорф и Ривалдо през 2002 г. Гатузо успява да запази титулярното си място. Той играе като опорен полузащитник под ръководството на Карло Анчелоти и внася стабилност в отбранителните действия на Милан.
През 2003 г. Дженаро печели Шампионската лига, Купата на Италия и Суперкупата на Европа с Милан, а на следващия сезон и титлата в Серия А и Суперкупата на Италия.
На 26 септември 2006 г. Гатузо изиграва своят мач номер 300 за Милан. Същата година става и световен шампион с Италия, като попада и в идеалния отбор на Световното първенство.
Гатузо печели за втори път Шампионската лига през 2007 г. Пропуска по-голямата част от сезон 2008 - 2009 поради контузия. През сезон 2009 - 2010 е оставян често резерва, за сметка на Матьо Фламини.
Участва на Мондиал 2010, където Италия отпада в групата. След края на първенството се отказва от националния отбор.
През 2011 г. Дженаро става за втори път шампион на Италия с Милан.
В първия кръг на сезон 2011 - 2012 в мач срещу Лацио Гатузо е изваден от игра още през първото полувреме. Впоследствие му е открит проблем с очите и не играе близо 7 месеца. Футболистът дори обмисля да се откаже от футболаwww.dnevnik.bg
Рино се връща в игра чак през март 2012 г.. През целия сезон той записва едва 7 мача. На 11 май 2012 г. решава да не удължи договорът си с Милан и след края на сезона подписва с швейцарския Сион.www.sportal.bg
Статистика Клубна кариера Клуб Сезон Шампионат Купа Европейскитурнири1 Другитурнири2 Общо Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Головe Мачове ГоловеПеруджа1995–9620------201996–9780------80 Общо 10 0 – – – – – – 10 0Глазгоу Рейнджърс1997–982939021--4041998–99501051--111 Общо 34 3 10 0 7 2 – – 51 5Салернитана1998–99250------250 Общо 25 0 – – – – – – 25 0Милан1999–20002211050--2812000–0124020100--3602001–0232050100--4702002–0325030140--4202003–043312071304522004–0532020110104602005–0635330110--4932006–0730140130--4712007–083111080304312008–09120--41--1612009–102201010--2402010–113122050--3822011–126000001070 Общо 335 9 26 0 99 2 8 0 468 11Сион2012–1327150----321 Общо 27 1 5 0 0 0 0 0 32 1 Общо за кариерата 431 13 41 0 106 4 8 0 586 17
1Европейските турнири включват Шампионска лига и Купа на УЕФА 2Други турнири включват Суперкупа на Италия, Суперкупа на Европа, Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство
Национален отбор Италия Година Мачове Голове20006120013020021002003402004902005802006100200760200890200950201030Общо731
Успехи Милан Шампионска лига – 2 (2003, 2007)
Суперкупа на Европа – 2 (2003, 2007)
Световно клубно първенство – 1 (2007)
Серия А – 2 (2004, 2011)
Купа на Италия – 1 (2003)
Суперкупа на Италия – 2 (2004, 2011)
Национален отбор Световно първенство – 1 (2006)
Европейско първенство за младежи – 1 (2000)
Индивидуални Идеален отбор на Световното първенство – 1 (2006)
Ордени Носител на Орден за заслуги към Италианската Република четвърта степен (офицер): 2006 Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар): 2000
Източници
Категория:Италиански футболисти Категория:Италиански треньори по футбол Категория:Футболисти на ФК Рейнджърс Категория:Футболисти на Милан Категория:Треньори на Милан