Шандор Мараи () или Шандор Карой Хенрик Гросшмид де Мара (Sándor Károly Henrik Grosschmied de Mára) е унгарски писател и публицист, автор на „Изповеди на един буржоа“.

Биография Роден е в Кошице в семейството на адвокат, дошъл от Кралство Саксония, майка му е унгарка. Следва в юридическия факултет на Будапещенския университет, взима участие в революционните събития от 1918 – 1919 г. След погрома над Унгарската съветска република емигрира през 1919 г. в Германия, следва журналистика в Лайпцигския университет. Публикува свои текстове в „Симплицисимус“ и „Франкфуртер цайтунг“, превежда и популяризира творчеството на Франц Кафка, замисля се дали да не започне да пише направо на немски език. Става свидетел на зараждането на германския нацизъм и последователно следва антифашистки възгледи.

През 1923 г. успява да се прехвърли в Париж, където следва философия. През 1925 г. взима интервю от Артър Конан Дойл. През 1928 г. се завръща в Будапеща, където активно се занимава с журналистика, като пише както за унгарски, така и за чужди вестници. Новите му книги се превръщат в бестселъри, пиесите му се поставят в най-добрите театри, той се превръща в един от най-известните съвременни писатели.

След Втората световна война в статии на Дьорд Лукач и други марксистки критици е определен като „буржоазен автор“. През 1948 г. емигрира в Швейцария, през 1950 г. се прехвърля в Италия, през 1952 г. заминава за САЩ, а през 1957 г. получава американско гражданство. През 1950-те години работи в радио „Свободна Европа“, подкрепя Унгарската революция от 1956 г., тежко преживява нейното потушаване.

Постепенно популярността му спада, той се оказва в изолация. През 1986 г. умира неговата съпруга еврейка (бракът им трае повече от 60 години), а през 1987 г. от инфаркт умира осиновеното му дете. В пристъп на депресия Мараи се застрелва.

Библиография Романи

A mészáros (1924) Bébi, vagy az első szerelem (1928) Zendülők (1930) Idegen emberek (1931) Csutora (1932) A sziget (1934) Egy polgár vallomásai (1935)Изповедите на един буржоа. Превод от унгарски Мартин Христов. София: Стигмати, 2002, 384 с.„Изповедите на един буржоа“ (откъс от том първи) , сп. „Хемус“, кн.2 от 2001 г. Válás Budán (1935) A féltékenyek (1937) Déli szél (1939) Eszter hagyatéka (1939) Vendégjáték Bolzanóban (1940) Szindbád hazamegy (1940) Az igazi (1941) A gyertyák csonkig égnek (1942)Свещите изгарят докрай. София: Стигмати, 2006, 160 с. Sirály (1943) A nővér (1946) Sértődöttek (1947-1948), трилогия Béke Ithakában (1952) San Gennaro vére (1965) Ítélet Canudosban (1970) Rómában történt valami (1971) Erősítő (1975) Judit… és az utóhang (1980) Harminc ezüstpénz (1983) A Garrenek műve (1988) Szabadulás (2000), посмъртна публикация Szívszerelem (2001), посмъртна публикация

Сборници с разкази и новели Panaszkönyv (1922) Műsoron kivül (1931) Bolhapiac (1934) Kabala (1936) Mágia (1941) Medvetánc (1946) Lucrétia fia (2004), съставен след смъртта му сборник Lomha kaland (2005), съставен след смъртта му сборник A régi szerető (2005), съставен след смъртта му сборник

Поезия Emlékkönyv (1918) Emberi hang (1921) Mint a hal vagy a néger (1930) A szegények iskolája (1933) Verses Könyv (1945) A delfin visszanézett (1978)

Творби за театър Männer (1921) Kaland (1940) A kassai polgárok (1942) Varázs (1945) Egy úr Velencéből (1960) Jób... és a könyve (1982) Parázs (1965), театрална адаптация на романа Les Braises

Есета A szegények iskolája (1934) Kassai őrjárat (1941) Röpirat a nemzetnevelés ügyében (1942) Ihlet és nemzedék (1946)

Дневници Napló, 1943–1954 (1945), Budapest Napló, 1945–1957 (1958), Washington Napló, 1958–1967 (1968), New York Napló, 1968–1975 (1976), Toronto Napló, 1976–1983 (1985), Munich

Мемоари Föld, föld!… (1972) Hallgatni akartam (2013), посмъртна публикация

Пътеписи Istenek nyomában (1927) Napnyugati őrjárat (1936) Európa elrablása (1947)

Други издания A négy évszak (1938), епиграми в прозаЧетирите сезона. Превод от унгарски Юлия Крумова. София: Прозорец, 2016, 232 с. ISBN 978-954-733-863-0Оля Стоянова, „Изповедите на един скептик“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 20 май 2016 г. Ég és föld (1942), афоризми Füves könyv (1942), максими и епиграми в проза Vasárnapi krónika (1943), хроники

Източници

Външни препратки

в-к „Литературен глас“, брой, посветен на Шандор Мараи, бр. 166, май 2013 г. Стоян Гяуров, „Платон, прасето и последният буржоа“, Дойче веле, 8 декември 2009 г.

Категория:Унгарски драматурзи Категория:Унгарски романисти Категория:Унгарски есеисти Категория:Унгарски поети Категория:Автори на дневници Категория:Мемоаристи Категория:Пътеписци Категория:Публицисти Категория:Унгарски журналисти Категория:Унгарски преводачи Категория:Преводачи от немски език Категория:Възпитаници на Будапещенския университет Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Антикомунисти Категория:Имигранти в САЩ Категория:Родени в Кошице Категория:Починали в Сан Диего Категория:Самоубийци