Жанр ( – „род“) е разновидността, към която спада определен текст, музикално произведение, филм или друго творчество (употребява се в много общ смисъл) по силата на своите характерни черти.„Жанр“, Речник на българския език. БАН. Всеки жанр се отличава с такива и по тях между спадащите към него конкретни изяви на литературата, журналистиката, киното и други.
Като терминология жанр, въпреки етимологическото значение род, най-често замества своеобразно подродово деление, без необходимост от уточняване дали това означава стил, подстил, смесен стил (в музиката), или тип музикалносценично произведение, спектакъл или филм (в музикалносценичните приоизведения, театър и кино) или вид текстово, литературно, художествено, публицистично или научно произведение (в литературата, журналистиката, публичната и научна реч и писменост).
В литературата
Трите основни рода в художествената литература са лирика, епос и драма. Те обаче също могат да се поделят на сектори с общи характеристики, които могат да се наричат жанрове.
В българската културна традиция литературните произведения по-рядко се обозначават като жанрове, а видове, като обединенията от различни сходни по сюжет, стилистика или тематичен обхват творби най-често биват групирани в типове. Тази класификация не е генерализирана, но се използва като общоприет и наложен исторически възглед в съвременното литературознание. Това донякъде се разминава, с представите на специалисти, занимаващи се с таксономия, за които тип е надродов ред от класификацираща йерархия.
Прието е за литературни жанрове да се говори, като се подразбира тематиката на художествените литературни произведения, или формата, стилистика, начина, по който е структуриран литературният текст. И двете конотации са условни и наложени повече заради общата речева семиотика, но не отговарят на ранжирането, или дефинитивно чистото класифициране на литературните текстове. Това е свързано именно с развитието на употребата на термина „жанр“, като наложен предимно за музикалносценичните произведения, а след това преминал към всички области на изкуствата.
Като подвид (или разновидност) за групиране на литературни и музикални произведения често се използва и терминът форма, като под него се разбира продължителността (или дължината) на съответното произведение. Като най-обща подялба се приемат съществуването на 3 форми – кратки, обстойни (средни, умерено продължителни) и дълги (големи, продължителни – в музиката, или дълги и разширено описателни – в литературата). При това често тези нива на йерархия се заместват с обозначние като „кратки жанрове“ или „пространни жанрове“, вместо „кратки форми“ и „пространни форми“.
Епос Пространни (дълги) форми: Роман Повест Пространно житие Пространна легенда Умерени (средни, обстойни) форми: Кратка повест Голяма (дълга, пространна) новела Легенда Епопея Житие Къси (кратки) форми: Новела или Кратка новела Разказ Есе Идилия Приказка Анекдот (смешка, виц)
Лирика Ода Сонет Елегия Химн Еклога Епиталамий Дитирамб Мадригал Канцона Поема Балада Лирическа миниатюра Песен Стихотворение Епиграма Епитафия Хайку
Драма Сатира Комедия Трагедия Трагикомедия
В публичната реч, науката, философията Публицистика и Научна литература Публицистичен труд Литературен труд Научен / Философски труд Дисертация Доклад, Реферат, Научна теза Учебник (Сборник с текстови и графични изложения, наричани уроци) Реч, Есе, Анотация, Тезис Документалистика Художествена, литературна документалистика Архивна и класификационна документалистика Научна и образователна документалистика и архивистика
Тъй като езикът на публичната и научната реч са в естествена симбиоза, разделянето им е условно, и понякога не особено точно. Според тривиалните възгледи, групирането на публицистиката, документалистиката и разследващата журналистика в общ жанр най-често е свързано с литаратурата (текстови материали) и с мултимедийни творби (кино, тв, радио, интернет) – публицистични, образователни и научни филми, като към тях се добавят и филми с разследваща тематика.
Отделянето на публичната и научна реч от художествената литература е по причина на общоприетата представа за литература, като семиотично обвързана с художествена литература.
Затова мястото на документалистиката е нееднозначно прието, дали трябва да е при научните литературни жанрове, или към журналистиката, заради близостта с разследващата журналистика и информационната систематизация и класификация, каквато съществува принципно в журналистическата практика. Приема се, че като отделни научни области, публицистиката, документалистиката и журналистиката, могат да се третират, като обща голяма литературна (и изобщо творческа) група, отличаваща се с търсене на обективната истина, фактология и/или достоверност в текстовете. Такава групировка в разговорния език често се етикетира като научно и публицистично творчество.
В журналистиката За журналистически жанр в българското общуване се говори предимно като професионален жаргон, а не като общоприета норма. Общоприетото е да се разискват различни видове журналистически теми, похвати, материали, начини на представяне на текстова, визуална (графична, фото, видео) и звукова (аудио, гласова) информация. Най-често те се групират така, че да следват най-разпространените похвати за ранжиране, съхраняване и използвани в съвременните комуникационни и аудиовизуални средства за обработка на информация (електронни носители на данни).
Въпреки че не е правилно класифицирането на журналистически творби, която се прави в зависимост от начина на представяне на информация, да се нарича жанр, това делене често се приема като основна жанрова класификация за журналистика, и в разговорната реч.
Тип журналистика, според начин на представяне Журналистическа преса – печатна (текстова) журналистика (вестници, списания) Радиожурналистика – гласова (звукова, аудио) журналистика (радиопредавания) Телевизионна журналистика – аудиовизуална журналистика (телевизионни предавания и продукции) Интерактивна (мултимедийна) журналистика – журналистиката в мрежова комуникационна среда (интернет, интранет), съчетаваща всички форми за отправяне на послания с възможността за пряка комуникация с рецепиентите (представители на публиката)
Според тематиката и обхвата на журналистическия подход най-познатите групирания са:
Обществена и информационна Журналистическите творби (наричани на професионален жаргон журналистически материали) се класифицират в следните групи: Информационни и информационноаналитични: Могат да бъдат кратки и разширени, обзорни, серийни. систематични и др. Стремежът при тях е да бъдат максимално безпристрастни, или ако се демонстрира отношение към събитието (събитията), то трябва да е максимално защитено с представяни факти – жаргонно е популярен като „новинарски жанр“ Хроника Репортаж Рубрика Новина (вест, разширено съобщение) Описателни: Те могат да са аналитични, разследващи, критични, похвални. Описателните журналистически материали, почти винаги застъпват авторски възглед по обществено значима тема и са обект на съвременната публицистика, третирана като журналистически жанр. Статия Очерк Интервю Публицистично есе Фейлетон Памфлет Дописка Кратки съобщения: Това са информации, свързани с кратки обяви, уточнения, корекции, покани за срещи и диспути, и др. Съобщение (кратко съобщение) Обява, кратка текстова (текстововизуална, аудиовизуална) реклама Бележка и др. под. Първоначално материалите от този вид не се възприемат като обект на журналистиката, а като посреднически форми за разпространяване на частна и служебна информация. През шейсетте и седемдесетте години на миналия век, (първоначално във Великобритания и САЩ) започва усилено създаване на специализирана „преса“, която издава периодика, базирана само на такива материали, затова ангажираните с публикуването им, започват да участват в редактиране и систематизиране на такива материали. Самото редактиране и систематизиране довежда до създаване на своеобразни стилистики, които биват окачествявани като редакционна политика а самите редактори, вече са посредници-медиатори, с предимно езиково образование (лингвистика, филология, журналистика). По тази причина – кратките обяви, реклами, съобщения и тяхната систематизация се категоризират, като журналистически жанр. От друга гледна точка, тези материали са част от инструментариума на рекламата и връзките с обществеността (познато под ненужното терминологизиране като паблик рилейшън/с/ или отмиращия термин масови комуникации, който се възприема като термин, въведен в употреба през „социалистическата епоха“.)
От началото на деветдесетте и след началото на 21 век, този тип журналистика постепенно е заменена с разширено представяне с мултимедийни похвати, които най-често се обозначават с „пазарна информация“ (телевизионни пазари, интерактивни магазини (интернет, гласови поръчки), терминологизирано като медиен мърчандайзинг (оригиналният мърчайдайзинг е разпространение на рекламни сувенири и рекламни печатни материали, както и дрехи и аксесоари, носещи фирмено лого)) Напоследък се забелязва сливането на рекламата с възприеманата като жълта (несериозна, клюкарска) „журналистика“ и преход към по-отбрано, минималистично и некичозно представяне на информация свързана с мода, начин на живот и етикетирането ѝ като „светска хроника“, „лайфстайл журналистика“, „развлекателна журналистика“ и други подобни. Светска (или лайфстайл) журналистика Светска „хроника“ (светски репортажи, информации, анонси и др.) Модна журналистика (облекла, бижута, аксесоари, стайлинг (моден стил, тенденция, вкус)) Лайфстайл журналистика (здраве, фитнес, хранене, диети, аутлук (поддържане на външен вид), козметика и др.) Понякога под „лайфстайл журналистика“ се подразбира ъмбрела термин за всички светски направления, включително мода, козметика, бит, социални и светски развлечения, а не само здравословния и/или социален начин на живот.
Спортна журналистика Спортната журналистика се развива предимно в три направления Спортни новини и информация Спортни репортажи, коментари, анализи Пряко отразяване (излъчване, коментиране и аудио/видеозаснемане) на спортни състезания Заради близостта на спортните събития и връзката им с високо ниво на забавление, някои медийни анализатори включват към спортните тематики и игри с неспортен и развлекателен характер (дори хазартни игри, или т.нар. игри на щастието), но това по същество не е свързано с журналистически похвати или умения, дотолкова, доколкото отразяването на такива игри или тяхното провеждане е по-скоро обективизирано от интереса към тях, с цел развлечение (ентъртейнмънт), което е свързано с творчески похвати от драматургично, продуцентско и други артистични нива. Въпреки тази бележка, все по-често спортната журналистика се обединява с репортажи или пряко ТВ-излъчване (или текстово/гласово отразяване) на неспортни развлекателни забавления.
В музиката
Жанр – вид музикално произведение, което е носител на типизираното съдържание и е възникнало при определени социокултурни условия, във връзка с явленията и тенденциите в съответната епоха с нейната музикална практика. Анализът на жанровите средства и индентифицирането на жанровите белези разкрива както съдържателната страна на музикалната творба, така и динамизма на музикалноисторическия процес.
Симфония Концерт Дивертименто Токата Фуга Опера Оперета Мюзикъл Джаз Рок Рап Поп Хип-хоп Дъбстеп Хаус Метъл Техно Народна музика Фолклорна музика и други
Въпреки голямото многообразие и смесване на различни музикални похвати, в съвременното музикознание се дискутират три (или четири) основни тематични рода (или базови жанра) музициране или типове музика.
Арт музика Арт музика Антична, Средновековна и Класическа Антична музика Средновековна музика Предкласика (докласика) Барокова музика Същинска класика (класицизъм) Ренесансова музика Съвременна арт музика Симфонична Симфонии, Сонати Сюити (сюитна музика), прелюдии