Традиционните историко-географски области, които обитава българският етнос в България се разделят в българската етнографска наука на няколко големи етнографски области: Добруджа, вкл. Лудогорието; Македония; Родопи; Северна България (Мизия); Тракия, вкл. Странджанско; Шоплук;
Големи компактни групи българи също така е имало и/или има в съседните на тези области, а именно: Буджак, Влашко, Молдова и Трансилвания в бившите или настоящи граници на Румъния; Банат и Поибрието в Сърбия; Албания – Северна и Южна; Северен Епир и Северна Тесалия в Гърция; в Анадол в Турция (т.нар. малоазийски българи);
Това са основните български етнографски области, във всяка от които има малки етнографски групи (населяващи едно или няколко селища), отличаващи се от общите черти на областта по някой специфики в говора, обичаите, носиите, битовата култура, музиката и прочее.