Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван от всички християнски деноминации. Посветен е на смъртта на Божията майка, която става съвсем леко и затова е наричана „успение“, т.е. смърт подобна на заспиване и сън. Според преданието, по повод на нея апостолите се събират от местата, където проповядват тогава, за да се простят с Богородица и да я погребат.
Българската православна църква и други църкви, възприели за богослужебни цели Новоюлианския календар, отбелязват празника на 15 август, както е и според Григорианския календар. а използващите Юлианския календар – на съответстващата на 15 август.
Легенда Вече остаряла и напусната от апостолите, които са тръгнали да разнасят по света словата на сина ѝ Исус Христос, Дева Мария е посетена от архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че след 3 дни ще умре и след това ще заживее в небесата, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие. Също така ѝ е обещано и после се сбъдва, че сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, ще слезе при хората за нейната душа. Тя остава доволна от това, но пожелава преди смъртта си да види и Светите апостоли заедно. По чуден начин (летящи върху облаци) почти всички се пренасят навреме пред вратите на дома ѝ в Йерусалим, а само прословутият със скептицизма си апостол Тома закъснява и се появява едва след погребението ѝ (положена е в една пещера край Гетсимания, в една и съща гробница с мъжа си Йосиф), поради това, че идва чак от Индия. В това има особен промисъл, тъй като апостолите смятат, че тялото на Божията майка продължава да стои в гроба ѝ, а благодарение на това научават, че не е така. Когато отместват закриващия входа на пещерата камък за да се поклони и Тома пред тленните ѝ останки, не ги намират - там е плащеницата, в която са били увити, но тях самите ги няма. Така апостолите разбират и се уверяват, че и тялото ѝ е вече на небето, т.е. тя е възкръснала (или може би реално не е умирала, а само се е възнесла при Бога). Скоро получават потвърждение за това и известна утеха за загубата ѝ и от самата нея. Ставайки веднъж от трапезата, където са похапнали дружно, те чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Обичаи Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица (честването на Рождението на Дева Мария – на 8 септември).
След тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за помен на починалите близки. На този ден правят и родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал (вид покривка), кърпа и пари и търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.
Вижте също
Възнесение Христово Къщата на Богородица Енох Света Ана Покров Богородичен
Външни препратки Успение богородично на сайта www.pravoslavieto.com Празникът Успение Богородично – автор Венцислав Каравълчев Shoemaker, S. J. Ancient Traditions of the Virgin Mary's Dormition and Assumption. Oxford, 2001. Daley, B. E., S.J., „At the Hour of our Death“: Mary’s Dormition and Christian Dying in Late Patristic and Early Byzantine Literature. – Dumbarton Oaks Papers, 55, 2002, 71–89. La tradition grecque de la Dormition et de l’Assomption de Marie. Textes introduits, traduits et annotés par Simon C. Mimouni et Sever J. Voicu. Paris, 2003 (Sagesses chrétiennes). Скабалланович, М. Н. Успение Пресвятой Богородицы. Киев, 2003. Бернацкий, М. История чинопоследования Успения и Погребения Пресвятой Богородицы. – Битбунов, Георгий. Успение Пресвятой Богородицы. Событие праздника и его эортологическая динамика. –
Категория:Успение Богородично