Андрей Арсениевич Тарковски () е един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино.Андрей Тарковски, IMDb.com.

В творчеството на Тарковски се долавят мистични нюанси. Критиците го причисляват към гениалните творци на 7-мото изкуство наравно с Ингмар Бергман, Микеланджело Антониони и Федерико Фелини.

Биография Андрей Тарковски е роден в село Завраже (Завражье), Юревецки район, Ивановска промишлена област (днес в Кадийски район, Костромска област). Негов баща е известният поет Арсений Тарковски. Майка му Мария Вишнякова е завършила Литературния институт в Москва. Занимава се с литературна дейност, но сама унищожава стиховете и прозата, смятайки ги за лишени от художествена стойност.

През 1937 г. Арсений Тарковски напуска семейството. Събитието оставя травма в душата на момчето. Мария Вишнякова отглежда Андрей и сестра му с помощта на майка си. По време на Втората световна война се местят в гр. Юревец, а през 1943 г. – в Москва. Майката издържа семейството, работейки като коректор в печатница. Андрей Тарковски е записан в училище № 554, където е съученик с поета Андрей Вознесенски. Изучава изобразително изкуство и посещава курс по роял. През ноември 1943 г. се разболява от туберкулоза и прекарва близо половин година в болница.

През 1951 г. Тарковски завършва художественото училище „1905 година“ (наименувано на Руската революция от 1905 г.) и постъпва в Московския институт по ориенталистика, където изучава арабски език. Скоро след това се премества във Всерусийския научноизследователски институт (ВНИИ) по цветни метали. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турухански район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година. Там преосмисля бъдещето си и решава да следва режисура.

В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГКИ), където следва режисура в класа на Михаил Ром. Жени се за състудентката си Ирма Рауш (1957 г.) Сближава се с Андрей Кончаловски и заедно работят по проекти за сценарии и късометражни филми. Върху общите им идеи влияние оказва творчеството на Акира Куросава, Луис Бунюел, Ингмар Бергман. Кончаловски става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.).

Когато през 1962 г. режисьорът Едуард Абалов не се справя със снимките на „Иваново детство“, задачата е поверена на Андрей Тарковски. Качествата на филма са високо оценени на кинофестивала във Венеция, където той печели „Златен лъв“ и става популярен.

През 1966 г. Тарковски снима втория си пълнометражен филм „Андрей Рубльов“, по сценарий, написан съвместно с Кончаловски. Филмът не допада на политическата върхушка в СССР и не излиза по кината в страната. „Совекспортфилм“ го продава заедно с други филми на френския киноразпространител Алекс Москович, чрез когото лентата попада на Кинофестивала в Кан. „Андрей Рубльов“ участва в извънконкурсната програма и получава наградата ФИПРЕСИ. В СССР е показан едва през 1971 г. Ръководството на страната (на власт по това време е Леонид Брежнев) гледа подозрително на Тарковски и отхвърля проекта му за следващ филм.

След като става известна връзката на Андрей Тарковски с Лариса Егоркина (помощник-режисьор на „Андрей Рубльов“), той напуска семейството си. Рядко вижда сина си Арсений (наречен на дядо си), а характерът му става все по-затворен, за което причина са и постоянните откази на предлаганите от него сценарии. През 1970 г. се развежда с Ирма Рауш и се жени за Лариса. Същата година започва снимките на фантастичния филм „Соларис“ (по романа на Станислав Лем), по чийто сценарий работи с Фридрих Горенщайн още от 1968 г. Филмът е завършен през 1972 г. и е показан в Кан, където печели наградата на журито. Тарковски присъства лично на премиерата. В 1974 г. на бял свят се появява дълго протаканият автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“ (филмът е фантастика – сталкерът е безкористен водач, съпровождащ хора до магическо място, където желанията им могат се изпълнят независимо от естеството им). Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата година Тарковски печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид на Донатело“).

След снимките на „Носталгия“ (1980 – 1984 г.) в Италия, решава да остане в Европейския съюз, надявайки се на повече творческа свобода. На 10 юни на пресконференция в Милано той обявява публично намерението си, което е оценено от съветските власти, като предателство.

На следващата 1985 г. режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В Кан филмът печели наградата на журито.

В края на 1985 г. Тарковски разбира, че е болен от рак на белите дробове. От януари 1986 г. се лекува в Париж. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР идват Арсений Тарковски и Ана Егоркина (тъща на Андрей). Умира на 29 декември от рак на белия дроб.Неизвестный „Сталкер“. Медиа-архив Андрей Тарковский. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.

От 6 до 13 юли 2007 г. в родния град на големия режисьор се провежда първото издание на международния кинофестивал, носещ името на филма му от 1975 г., „Огледало“.

Филмография година име на български име на руски бележки 1956 Убийци Убийцы учебен късометражен филм по разказа на Ърнест Хемингуей 1957 Днес уволнение няма да има Сегодня увольнения не будет учебен късометражен филм 1958 Концентрат учебен късометражен филм, не е запазен 1961 Валяк и цигулка Каток и скрипка късометражен, дипломна работа 1962 Иваново детство Иваново детство игрален филм 1969 Андрей Рубльов Андрей Рублёв игрален, в две части 1972 Соларис Солярис игрален, в две части 1975 Огледало Зеркало игрален филм 1979 Сталкер Ста́лкер игрален, в две части 1982 Време за пътешествие Время путешествия документален 1983 Носталгия Ностальгия игрален филм 1986 Жертвоприношение Жертвоприношение игрален филм, други названия: Offret, The Sacrifice

Театрални постановки 1977 г. – „Хамлет“ на Шекспир в Театъра на Ленинския комсомол, Ленинград. В главната роля – Анатолий Солоницин. Тарковски имал желание да направи филм по прочутата пиеса. Тази възможност не му се отдала. 1983 г. – „Борис Годунов“, опера на Модест Мусоргски в Ковънт Гардън, Лондон. Диригент – Клаудио Абадо.

Източници

Външни препратки

Андрей Тарковски в kino.dir.bg Tarkovsky.su Проект за култовия режисьор на руското кино „Мартирологът на Андрей Тарковски“, превод от руски Веселина Гюлева, в-к „Култура“, бр. 5 (2400), 10 февруари 2006 Геновева Димитрова, „Зоната Тарковски“, в-к „Култура“, бр. 14 (2676), 13 април 2012 Соня Александрова, „Изгнаникът Андрей Тарковски“, в-к „Дума“, бр. 18, 26 януари 2017 Тарковски – непоколебимата вяра в киното в hippogriff.eu

Категория:Руски режисьори Категория:Руски сценаристи Категория:Руски актьори и актриси Категория:Съветски режисьори Категория:Съветски актьори и актриси Категория:Поляци в Русия Категория:Руснаци във Франция Категория:Хора от Костромска област Категория:Починали в Париж Категория:Починали от рак