Неаполи, Ляпчища, Лапчища или Лепчища (произнасяно в най-близкия български говор Ляпчишча, , Неаполи, катаревуса: Νεάπολις, Неаполис, до 1928 Λαψίστα, Лапсиста или Λειψίστα, ЛипсистаΠανδέκτης – Μετονομασίες) е градче в Република Гърция, част от дем Горуша (Войо) в област Западна Македония.
География Неаполи е на 670 m надморска височина в географската област Населица (Анаселица) и е неин център. Отдалечен е на 36 km на юг от Костур (Кастория).
История Етимология Макс Фасмер смята, че първоначалната форма на името е Lěvšišče и е когнат на сърбохърватското Lepšić, лично име, производно на славянската дума lěp, „хубав“.
Според Йордан Заимов името е патроним на -ишти, произлизащо от Лубчище, оформено от Лубко, със славянското бч предавано на гръцко с пс (ψ). Академик Иван Дуриданов също смята, че името е патроним на -ишти от личното име Лапчо, Лапко, първоначално Хлап от старобългарското , „слуга“, новобългарското хлапе, като се позовава на старосръбското местно име Хлапова полıана. Дуриданов добавя и сръбското лично име Хлап, тълкувано като защитно, още Хлапен, Хлапоје, Хлапота и смята, че името е патроним на -ишти < -itji.
Езиковедът Константинос Иконому извежда топонимът от албанската дума lafsh/ë, оперение или гребен на петел. Терминът в географски контекст би могъл да означава малки възвишения. Думат lafsh/ë заедно със славянското или албанско окончани ishta води до формата l'afšišta/liafšišta и Leafšišta или Leausista (Λεαυσίστα), в която i става e близо до l. В последната форма на топонима ea става a и fš става ps (ψ), което води до Λαψίστα. В Епир има две села Ано и Като Лапсиста (тоест Горно и Долно Лапсиста).
На турски градът е известен като Nasliç (), което произлиза от името на областта – Населица. Според гръцки източници гръцката форма на топонима Анаселица (Ανασελίτσα) произлиза от Селица (днес Ератира).
В Османската империя
В XIX век Ляпчища е център на казата Населица в Серфидженския санджак на Османската империя. Градчето е изцяло гръцкоговорещо, но смесено в конфесионално отношение население. То е най-голямото селище, в което живеят ислямизирани гърци – валахади. Според „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Лапсиста (Lapsista), Анаселица, са посочени като гръцкоговорещи. Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique) в 1878 година пише, че в Лапсисти (Lapsisti), Сисанийска епархия, живеят 1800 гърци.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ляпчища има 800 жители гърци християни, 1200 гърци мохамедани и 200 цигани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лапчища (Населица) е център на казата Населица в Серфидженския санджак и има 360 къщи, от които 120 гръцки и 240 помашки (гръцки мохамедански).
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Ляпчища (Населич) (Lapsichta Nasselitch) има 600 гърци и 1200 цигани (валахадите).
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лапсиста (Λαψίστα), Населишка каза, живеят 2000 валахади и 200 гърци християни.
В 1906 година е построена църквата „Света Троица“.
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Анаселица Лапсисти (Ἀνασελίτσα Λαψλιστη), център на каза, живеят 300 православни гърци и 2000 мюсюлмани.
В Гърция През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ляпчища остава в Гърция. В 20-те години мюсюлманските му жители се изселват в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт. В 1928 година градчето е със смесено население от местни гърци и бежанци, които са 239 семейства или 978 души.
През 1928 година името на Ляпчища е сменено на Неаполис, в превод нов град.
В 1972 година е завършена църквата „Свети Георги“. В 1981 година на хълм южно от града е построена църквата „Свети Илия“. Осветена е на 22 октомври 1984 година от митрополит Антоний Сисанийски и Сятищки.
В градчето има и стари църкви „Свети Дух“, в югоизточния край и „Свети Николай“.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Неаполи на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Мегала Баирия Μεγάλα Μπαΐρια Мандра Μάνδραместност на С от Неаполи Неволя Νεβόλια Адендрон Άδενδρονвъзвишение на С от Неаполи, на десния бряг на Бистрица Камошк Καμόσκ Итиес Ίτιές
Личности Родени в Неаполи Ахмед Изет Фургач паша (1864 – 1937), османски военен, велик везир Дела Руник (р. 1947), гръцка художничка, поетеса и бизнесдама Мехмед Наки Юджекьок (1866 – 1949), османски военен и турски политик Шабан Йълдъз (1919 – 2006), турски политик и синдикалист
Други Ахмет Наки Юджекьок (р. 1942), турски политолог и политик, по произход от Неаполи Хайдар Наки Юджекьок, турски юрист, по произход от Неаполи
Бележки