Багренци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География Село Багренци се намира в Западна България, в Кюстендилската котловина, източно от град Кюстендил, край шосето за град Дупница. В землището му се вливат реките Граничка и Бурин дол и образуват река Багренска, която протича през селото и се влива в река Струма. Разстояние до град Кюстендил – 5.76 км.
Купно село с две махали: Доломанска и Сред Село.
Климат: умерен, преходно континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: 1949 – 1955 – Община Слокощица 1955 – 1958 – Община Багренци 1958 – 1978 – Община Граница 1978 – днес – Община Кюстендил
Население Багренцигодина 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1975 1978 1984 2008население 425 473 604 784 826 879 872 826 1041 987 905 709
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:
Численост Дял (в %)Общо 675 100,00Българи 657 97,33Турци 0 0,00Цигани 0 0,00Други 0 0,00Не се самоопределят 0 0,00Неотговорили 16 2,37
История Няма данни за възникването на селището. На 1 км северно от селото в местността Ималище е съществувало антично селище. Преди десетилетия са открити останки от основи, градени от дялани каменни блокове, споени с хоросан.
Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; селото има 64 домакинства и 427 жители.
През 1893 г. селото има 7358 декара землище, от които 6582 дка ниви, 431 дка лозя, 210 дка овощни и зеленчукови градини, 135 дка ливади и се отглеждат 530 овце, 264 говеда, 67 биволи и 73 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (лозя, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти. В селото има 2 коларо-железарски работилници, воденица, бакалница, кръчма, казанджийница и др.
През 1911 г. е открита фабрика за керемиди.
През 1880 г. е открито първото училище, през 1885 г. е построена църквата „Св. св. Кирил и Методий“.
През 1907 г. е учредена потребителна кооперация „Напредък“, през 1928 г. – читалище „Отец Паисий“, през 1931 г. – колоездачно дружество „Шишманова багреница“.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Багренци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1958 г.
През 1948 г. е учредено ТКЗС „Васил Коларов“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.
През 1947 г. цигларната фабрика е национализирана и реконструирана (1951), като от 1968 г. е преустроена за производство на тухли.
Открита е пощенска станция (1955), АТЦ (1978) построени са здравна служба, детска градина и търговска сграда (1967), читалище (1976), нова сграда на училището (1950)
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Училището е ликвидирано. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности Църква „Свети свети Кирил и Методий“. Построена е през 1885 г. Според неотдавна разкрития надпис над вратата е строена от майстор Георги Манчов от село Полетинци през 1885 г. Църквата е трикорабна псевдобазилика, необичайна за едно село със своя внушителен вид. Западната стена се поддържа от четири антични гранитни профилирани бази. Колоните са свързани с три големи арки. Фасадата е обогатена с прозорци и големи ниши, увенчана със силно изразена тричелна аркатура, достигаща до покривната конструкция. Над средния кораб се издига купол с голям барабан.Иконостасът е дъсчена направа, резбовани са само кръста и олтарните двери. Липсва стенописна украса, с изключение на изображение на рядката композиция „Богородица госпожа ангелов“ на тавана, изпълнена през 1889 г. от живописците Марко и Теофил Миневи от Македония. През 2007 г. са изписани стенописни изображения на външните ниши на църквата.
Религии Село Багренци принадлежи в църковно-административно отношение към Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия на БПЦ. Населението изповядва източното православие.
Обществени институции Кметство Багренци. Читалище „Отец Паисий“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1818 в Министерство на Културата на Република България Дейности: Клуб на Малкия художник, Клуб Приятели на флората и фауната, Клуб Приятели на книгата, Клуб на шахматиста, Млади приятели на музи; библиотека – 12 440 тома. Женска певческа група „Веселие“; Фолклорна група „Азалия“ Танцов ансамбъл „Багреница“ – Основан през месец Ноември 2012 година с ръководител Йорданка Иванова
Икономика В селото има Керамичен завод за производство на единични керамични тухли – плътни и решетъчни и керамични блокове и Предприятие за добив и транспорт – и двете поделения на „КЕРАМИНЖЕНЕРИНГ“ АД – гр. София.
Спорт Селото има и футболен отбор „Осогово“ който през сезон 1992 – 1993 се състезава в Югозападната В група. През 2001 г. печели купата „Тодор Александров“ в областното първенство. Неколкократен носител на купата на „Брянск“. Отборът е многократен първенец в окръжната група.
Редовни събития На 24 май се провежда традиционен събор. Тогава е празникът на селото. Тази дата е избрана, защото тогава е денят на славянската писменост, а нейни създатели са братята Кирил и Методий. Църквата и закритото училище носят тяхното име. На 14 октомври (Света Петка) се провежда курбан.
Личности Родени в Багренци Васко Тодоров – световен шампион по борба за младежи в Мелбърн през 1988 г. Костадин Атанасов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина Васил Чакъров – художник
Литература Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.235 – 240 Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 95.
Източници
Външни препратки Сайт на Община Кюстендил Радио и телевизия в Кюстендил Разстояния от село Багренци до други населени места в България
Категория:Села в област Кюстендил Категория:Населени места в община Кюстендил