Майлс Дюи Дейвис III () е американски джаз музикант – тромпетист, ръководител на бенд и композитор. Той е сред най-влиятелните и уважавани фигури в историята на джаза и музиката на XX век. В хода на своята продължила пет десетилетия кариера Дейвис следва различни музикални посоки, които го поставят в авангарда на много от главните стилистични развития на джаз музиката.
Роден и израснал в Илинойс, Дейвис отива да учи в училището „Джулиард“ в Ню Йорк, но скоро напуска и прави професионалния си дебют в бибоп квинтета на саксофониста Чарли Паркър от 1944 до 1948 година. Малко след това той записва за „Кепитъл Рекърдс“ албума Birth of the Cool, който изиграва ключова роля за появата на течението кул джаз. В началото на 50-те години Майлс Дейвис прави едни от първите записи на хард боп за „Престиж Рекърдс“, но го прави небрежно, заради пристрастяването си към хероина. След завръщането си с успешно участие на Нюпортския джаз фестивал през 1955 година, подписва дългосрочен договор с „Кълъмбия Рекърдс“ и през 1957 година записва албума 'Round About Midnight. Това е първото му сътрудничество със саксофониста Джон Колтрейн и басиста Пол Чембърс, основни участници в секстета, който ръководи в началото на 60-те години. През този период той редува оркестрални сътрудничества с аранжора Гил Евънс, като Sketches of Spain (1960), и бендови записи, като Milestones (1958) и Kind of Blue (1959). Последният остава един от най-популярните джаз албуми на всички времена, като само в Съединените щати са продадени над 4 милиона копия.
Майлс Дейвис прави няколко промени в състава на групата си по време на записите на Someday My Prince Will Come (1961), концертите в „Блекхоук“ и Seven Steps to Heaven (1963), нов успех сред широката публика, в който се включват басистът Рон Картър, пианистът Хърби Ханкок и барабанистът Тони Уилямс. След включването и на саксофониста Уейн Шортър към новия квинтет през 1964 година, той се насочва към поредица от по-абстрактни записи, често композирани от членове на групата, включвайки се във формирането на постбоп жанра с албуми, като E.S.P. (1965) и Miles Smiles (1967). През 70-те години той експериментира с рок, фънк, африкански ритми, появяващата се електронна техника и постоянно променящ се състав от музиканти, сред които клавириста Джо Завинул, барабаниста Ал Фостър и китариста Джон Маклафлин. Този период, започнал с албума In a Silent Way (1969) и завършил с концертния запис Agharta, е най-спорният в кариерата му, като отчуждава или предизвиква мнозина в джаз средите. Търговски успешният албум от 1970 година Bitches Brew допринася за възраждането на популярността на жанра през следващото десетилетие.
След петгодишно прекъсване, заради здравословни проблеми, Дейвис подновява кариерата си през 80-те години, ангажирайки по-млади музиканти и включвайки поп елементи в албуми като The Man with the Horn (1981) и Tutu (1986). Макар критиците често да не са във възторг, десетилетието му донася ной-големите търговски успехи. Той свири пред изцяло разпродадени зали по целия свят, изявявайки се също в изобразителното изкуство, киното и телевизията, до смъртта си през 1991 година, предизвикана от съвместния ефект на инсулт, пневмония и дихателна недостатъчност.
През 2006 година Майлс Дейвис е включен в Залата на славата на рокендрола, която го описва като „една от ключовите фигури в историята на джаза“. Списание „Роулинг Стоун“ го определя като „най-почитаният джаз тромпетист на всички времена, както и един от най-значимите музиканти на XX век“.
Биография Младежки години
Майлс Дейвис е роден в заможно семейство на афроамериканци – баща му Майлс Дюи Дейвис Втори е едър земевладелец и преуспяващ зъболекар. Детството си обаче прекарва не в родния си град, а в Ийст Сейнт Луис (част от големия Сейнт Луис) – един от центровете на афроамериканската култура, формално сочен, заедно с Ню Орлиънс, за една от „родините“ на блуса и джаза, откъдето получава първите си преки „уроци“ в тези музикални стилове. Свири на тромпет в училищния оркестър, оттогава това остава неговият основен инструмент, въпреки че прекрасно владее пиано, саксофон, китара и др. Запознава се с Кларк Тери, който е силно влияние за младия Майлс. Среща се и с Дизи Гилеспи и Чарли Паркър при гастрол на групата на Били Екстин в Сейнт Луис. През 1944 г. отива да учи в музикално училище в Ню Йорк, но предпочита да свири в клубовете на 52-ра улица където става близък с Чарли Паркър и участва в негови формации.
Зрелият период След три години под крилото на Чарли Паркър, Майлс Дейвис добива увереност и сформира свой нонет, включващ някои талантливи млади музиканти като Джил Евънс, Джери Мълиган и Лий Кониц. Формацията не се запазва за дълго, но дава началото на 'cool' течението в джаза. То се характеризира с лекия, спокоен начин на свирене, като противовес на тогава популярния бибоп.
Следват един „празен“ период в неговата кариера (1950 – 1954), когато се бори със зависимостта си от хероина.
Първият голям квинтет Майлс Дейвис сформира през периода 1955 – 1956. В него участват Джон Колтрейн (тенор саксофон), Ред Гарланд (пиано), Пол Чембърс (бас) и Фили Джо Джоунс (ударни).
Албумът му „Kind Of Blue“ от 1959 г. е един от най-влиятелните и всепризнати албуми в цялата история на джаз музиката. Композициите „So What“ и „All Blues“ са се превърнали в джаз стандарти. Този албум дава началото на модалния джаз. В него съществена роля играе Джон Колтрейн, който през шейсетте доразвива идеите заченати с този албум.
През 1963 г. Дейвис създава квинтет с участието на саксофониста Уейн Шортър, пианиста Хърби Хенкок, басиста Рон Картър и барабаниста Тони Уилиамс. Този квинтет, известен като „The Second Great Quintet“, се превръща в една от най-влиятелните групи в историята на музиката на 20 век. Най-ярките творби на Дейвис са именно от този период и именно с този музикален формат.
През този период Майлс Дейвис става особено чувствителен към правата на чернокожите и политическото и социално състояние на държавите от черна Африка. Обявява се за вудуист.
Късният период
Достигнал върха на славата си в бибоп-а, Майлс Дейвис продължава и нататък. В края на 70-те години на XX век прави първите си изцяло новаторски албуми, сочени за начало на стилове като фюжън. Тогава създава и свой собствен оркестър – компилация от акустични и електронни музикални инструменти.
Късните творби на Майлс Дейвис са еклектични. Някои от тях строго се придържат към електронния формат, наложен от фюжън-а – например „Review“ (1987 г.) Музиката към филма на Гари Кюрфърст „Сиеста“ (Music From Siesta, издадена като самостоятелен албум през 1987), е изпълнена с чиста лирика и подчертано отношение към латиноамериканските фолклорни мотиви. Освен програмната, Дейвис включва и смислова тематичност в албумите си „Туту“ (1984) и „Амандла“ (1989) – и двата посветени на знаменития борец за правата на чернокожите – пастор Дезмънд Туту.
Като музикална разработка – аранжимент, композиция и тематичност, Майлс Дейвис отправя с творчеството си послание към идните поколения. В наши дни повечето музиканти, работещи в областта на джаза, ги приемат за свой основен еталон.
Седемкратен носител на наградата „Грами“. Посмъртно удостоен със звезда в Алеята на славата в Холивуд.
Умира в резултат на усложнено белодробно заболяване.
Творчество
Творчеството на Майлс Девис се характеризира с непрекъснат преход към различни стилове в джаза. Преход не внезапен, а постепенен и плавен, при това към стилове, на които самият Дейвис е основоположник или част от хората, които са дали началото. В цялото многообразие от стилове обаче неизменно остава усещането за звука на инструмента (тромпет). Както казва самият Дейвис: „Аз искам не да свиря на тромпет, а да говоря. Когато свиря на тромпет, аз всъщност говоря“.
Майлс Дейвис е един от малцината ярки музиканти, които еднакво добре се справят и като солисти, и като част от един по-голям музикален ансамбъл. Особено в бибоп-периода Дейвис работи със знаменитости като Джон Колтрейн, Дизи Гилеспи и Чарли Паркър, по-късно с Лари Янг, Чък Кърия, Бени Мопин, Джон Лий Хукър, Били Кобъм, Дейв Холанд и други. Много от по-младите го наричат свой учител.
Привърженик на идеята, че джазът не може да остане в рамките на класификацията „черна музика“, той е един от първите музиканти, привнесли в нея не само декоративно, но и по същност различни и разнообразни фолклорни мотиви, както и такива от класическата музика. Особено в най-късния си период Дейвис напълно се отдава на музикални синкретизъм, смесвайки различни стилове и жанрове.
Дискография 1945 (19-годишен) Miles Davis – First Miles (Savoy SJL 1196) Charlie Parker Story (Savoy MG 12079) Charlie Parker Memorial, Vol. 2 (Savoy MG 12009) The Immortal Charlie Parker (Savoy MG 12001)
1946 (20-годишен) Charlie Parker – Yardbird in Lotus Land (Spotlite (E) SPJ 123) Charlie Parker on Dial, Vol. 1 (Spotlite (E) SPJ 101) Charlie Parker – Alternate Masters, Vol. 2 (Dial LP 905) Charles Mingus – The Young Rebel (Swingtime (E) ST 1010) Baron Mingus – God's Portrait c/w unknown title (not released) (Fentone 2001) V.A. – Jazz Off the Air, Vol. 3 (Spotlite (E) SPJ 148) V.A. – Boning Up the 'Bones (EmArcy MG 36038) Billy Eckstine – Mr. B and the Band (Savoy SJL 2214) Billy Eckstine – The Love Songs of Mr. „B“ (EmArcy MG 36030) Billy Eckstine – I Surrender, Dear (EmArcy MG 36010) Billy Eckstine – Blues for Sale (EmArcy MG 36029) Miles Davis – Boppin' the Blues (Black Lion (E) BLP 60102)
1947 Illinois Jacquet and his Tenor Sax (Aladdin AL 803) Charlie Parker – Encores (Savoy SJL 1107) The Genius of Charlie Parker (Savoy MG 12014) Charlie Parker Memorial, Vol. 1 (Savoy MG 12000) Coleman Hawkins/Howard McGhee/Lester Young – A Date with Greatness (Imperial LP 9188-A) Charlie Parker – The Complete Savoy Studio Sessions (Savoy SJL 5500) Charlie Parker on Dial, Vol. 4 (Spotlite (E) SPJ 104) Charlie Parker – The Bird Blows the Blues (Dial LP 901) Charlie Parker – Alternate Masters, Vol. 1 (Dial LP 904) Charlie Parker on Dial, Vol. 5 (Spotlite (E) SPJ 105) Charlie Parker on Dial, Vol. 6 (Spotlite (E) SPJ 106) Charlie Parker – Crazeology c/w Crazeology, II: 3 Ways of Playing a Chorus (Dial 1034) Charlie Parker, Vol. 4 (Dial LP 207)
1948 Gene Roland Band featuring Charlie Parker – The Band That Never Was (Spotlite (E) SPJ 141) Charlie Parker – Bird's Eyes, Vol. 6 (Philology (It) 214W 29) Charlie Parker – Bird on 52nd St. (Jazz Workshop JWS 501) Charlie Parker (Prestige PR 24009) Charlie Parker – Bird at the Roost, Vol. 1 (Savoy Jazz ZDS 4411/12) Newly Discovered Sides by Charlie Parker (Savoy MG 12186) Charlie Parker – The 'Bird' Returns (Savoy MG 12179) Miles Davis – Nonet 1948 – Jam 1949 (Royal Jazz (D) RJD 514) Charlie Parker – Miles Davis – Lee Konitz (Ozone 2) The Persuasively Coherent Miles Davis (Alto AL 701) Hooray for Miles Davis, Vol. 1 (Session Disc 101) Charlie Parker – Bird's Eyes, Vol. 1 (Philology (It) 214W 5) Charlie Parker – Live Performances (ESP-Disk' ESP 3000) Charlie Parker on the Air, Vol. 1 (Everest FS 214)
1949 The Metronome All Stars – From Swing to Be-Bop (RCA Camden CAL 426) Miles Davis – Birth of the Cool (Capitol T 792) Miles Davis – The Complete Birth of the Cool (Capitol M 11026) V.A. – Tadd Dameron Big 10 and Royal Roost Jam (Beppo (E) BEP 503) Charlie Parker – Rara Avis Avis, Rare Bird (Stash STCD 21) V.A. – Strictly Be-Bop: Capitol Jazz Classics, Vol. 13 „Be Bop Professors“ (Capitol (J) 5C 052 851) The Miles Davis/Tadd Dameron Quintet in Paris Festival International de Jazz, май 1949 (Columbia JC 34804) Miles Davis/Tadd Dameron – Sensation '49: A Document from the Paris Jazz Festival 1949 (Phontastic (Swd) PHONT 7602) Charlie Parker – Bird in Paris (Bird in Paris CP 3) V.A. – Stars of Modern Jazz Concert at Carnegie Hall (IAJRC 20)
1950 Charlie Parker – Birth of the Bebop: Bird on Tenor 1943 (Stash ST 260) Miles Davis – Dick Hyman – Sonny Stitt (Ozone 1) Here Are Stan Getz and Miles Davis (Kings of Jazz (It) KLJ 20013)