Александър Балабанов

Александър Михайлов Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от Вътрешната македонска революционна организация, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

Биография Роден е на 18 януари 1879 година (30 януари 1879 година нов стил) в град Щип, тогава в Османската империя, в семейството на Михаил Георгиев Балабанян, арменец от Мала Азия и Екатерина Арсова Печеникова. Гимназиалното си образование младият Балабанов получава в София, а след това следва класическа филология в Лайпциг и Ерланген, Германия, като завършва в 1904 година.

От 1 септември 1904 година започва да преподава латински език в Първа софийска гимназия. В края на 1906/1907 година напуска. На 10 септември 1908 година отново е назначен в гимназията. На 14 октомври 1909 година е командирован в Министерството на народното просвещение. На 1 май 1911 година се връща в гимназията, а от 19 май 1912 година постъпва на работа в Софийския университет.

С изследвания на езика и литературата е свързан и неговият професионален път. Александър Балабанов е преподавател и основател на катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Превежда класически съчинения от старогръцки и латински, в това число и части от „Илиада“ и „Одисея“. Той е и един от най-известните преводачи на Гьотевия „Фауст“, преводът му е първият в стихове в България.

Значителна част от неговата професионална дейност е посветена на списването на периодични издания. Сред тях се открояват имената на вестник „Време“ (1908) и списание „Художник“ (1905 – 1909), на които той е редактор. Основател и редактор е и на седмичника „Развигор“ (1921 – 1927), който е първият литературен вестник в България.

Сред литературните му произведения се откроява поемата „Бурени“. Голяма част от стиховете, научните изследвания и статиите на Александър Балабанов са пръснати из различни вестници и списания. Опит за събирането на част от тях прави верният му ученик проф. Тодор Боров – „Студии, статии, рецензии, спомени“ (1973). В спомените си „И аз на тоя свят...“ (I изд. 1979, II изд. 1985) Балабанов разкрива широко платно на положението на българите от двете страни на западната ни граница.

Проф. Балабанов е прочут меценат на младите дарования, сред които са: Д. Б. Митов, издател на вестник „Литературен глас“, Тодор Боров, най-големият български библиограф, директор и строител на сградата на Народната библиотека в София, и др. Най-впечатляващото му откритие обаче е писателката Яна Язова. Балабанов е прототип на главните герои в романите ѝ „Ана Дюлгерова“ (1936), „Капитан“ (1940) и „Соления залив“ (2003), а на него са посветени първата ѝ стихосбирка „Язове“ (1931) и романът ѝ „Александър Македонски“ (2004). Част от писмата, разменени между Балабанов и Язова, са публикувани в книгата „Мойра“ (1996) и в „Пролетта на Мо: ранните писма на Яна Язова до Александър Балабанов“ (2010).

Професор Балабанов е и един от най-дейните радетели за запазване на правилния и чист български език и посвещава редица статии по темата, най-известната сред които е „Слепите граматици“. Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г

Дейността на Александър Балабанов е обвързана и със съдбата на българските земи, останали извън пределите на страната след решенията на Берлинския конгрес от 1878 година.

Той често изпълнява мисии, възложени му от ВМРО, чиято цел е привличането на европейското внимание към проблемите на българите в Македония и Тракия.

След злощастния за България край на Междусъюзническата война в 1913 година Балабанов участва в опита за уния на Националния съюз като подходяща форма за съпротива срещу сърбизирането и елинизирането на българите в Македония. Оглавява специална делегация, която от името на македонските българи води преговори за уния с чуждестранни представители. На 2 август делегацията се среща с австро-унгарския пълномощен министър граф Адам Тарновски и заявява, че македонските българи, предвид тежкото си положение, са готови да преминат към католицизма, за да се запазят народностно.

Същият месец Централният комитет на ВМОРО упълномощава проф. Александър Балабанов, проф. Иван Георгов и Тодор Павлов да посетят европейските столици, за да могат да запознаят властите и общественото мнение с положението на българското население под сръбска и гръцка власт и да пропагандират идеята за даване на автономия на Македония. Тримата посещават Санкт Петербург, Виена, Берлин и Лондон, свързват се с местни политически кръгове и посещението на делегацията е отразено в печата. Във Виена е организиран митинг на 22 август, ръководен от Леополд Мондъл, на който се приема резолюция, апелираща към Великите сили да се застъпят за премахване на Букурещката неправда. На митинга Балабанов заявява:

Делегацията е приета от външния министър граф Леополд Берхтолд, който им обещава, че австро-унгарското правителство ще съдейства за ревизия на Букурещкия договор.Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114. Френският пълномощен министър в София Панфю обаче им заявява: „Автономията беше възможна веднага след Люлебургаския бой. Сега чия войска ще изгони Сърбия и Гърция от Македония.“Гоцев, Димитър. Националноосвободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 115.

Заедно с Любомир Милетич, Димитър Точков и Петър Кушев през 1915 г. обикалят европейските столици, където сондират мненията по въпроса за разрешаването на Македонския въпрос. До края на Първата световна война остават ангажирани с пропагандиране на българската гледна точка.Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 51, 59. Член-учредител е на Македонския научен институт. За отличия и заслуги през войната е награден с народен орден „За гражданска заслуга“, V степен.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 26-27 Близкото му приятелство с цар Борис III го улеснява в мисията му темата за българите в Македония да не бъде пренебрегвана.

Жизненият път на Александър Балабанов завършва на 30 ноември 1955 г. в София.Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. – сп. „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 161 – 162.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 425. Погребан е в парцел 28 на Централните софийски гробища.

Памет На Александър Балабанов е наречена улица в квартал „Витоша“ в София ().

Бележки

Външни препратки

От и за Александър Балабанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България „Из един живот. 1898 – 1934“, София, 1934 г. – сборник с произведения на Александър Балабанов в „Библиотека Струмски“ „Свидетелство за Свето Кърщение“, Щип, 1879 година „История на Класическата Литература (трето издание)“, София, 1931 година

„България и класическата култура (Уводна статия към първия брой на сп. „Прометей“, 1937 г.)“, електронна публикация в „Литературен клуб“ „Модерно и антично (първа публикация във в. „Развигор“, бр. 167, 1926 г.)“, електронна публикация на 31 март 2002 г. в „Литературен клуб“ „Един класик на българската проза (първа публикация в Захари Стоянов. Записки по българските възстания, разкази на очевидец, 1870 – 1876. С предговор от проф. Ал. Балабанов. София: Книгоиздателство Игнатов, 1928.)“, електронно списание LiterNet, 22 август 2007, № 8 (93) „Сегашни български просветни огнища; Впечатления и мисли за Ямбол“, публикувано във в. „Дневник“, София, 9 май 1924 година „Писма; Александър Балабанов до Димитър Бобошевски“, София, 1992 година

Категория:Българи от арменски произход Категория:Български имигранти от Македония в София Категория:Български общественици от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български учени от Македония Категория:Български класически филолози Категория:Български литературни критици Категория:Български преводачи на немскоезична литература Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Възпитаници на Лайпцигския университет Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“ Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Родени в Щип Категория:Починали в София Категория:Погребани в Централните софийски гробища Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“