Анри Бергсон (според нормативния контрол Henri Louis, Henri-Louis не са официализирани форми. ) е френски мислител, една от най-изтъкнатите фигури в европейската философия, особено влиятелен през първата половина на XX век, Нобелов лауреат за литература за 1927 година, член на Френския институт и Френската академия на науките. Основните му произведения са: „Опит върху непосредствените данни на съзнанието“ (1889), „Материя и памет“ (1896) и „Творческата еволюция“ (1907).
Бергсон успява да убеди много философи и мислители, че непосредственият опит и интуиция са по-значими от рационализма и науката за разбиране на реалността.
Биография Роден е на 18 октомври 1859 година в Париж, Франция, в семейството на Михаел Бергон, музикант от полско-еврейски произход, и неговата съпруга с англо-ирландски корени. Живее на ул. Ламартин (Rue Lamartine), недалеч от френската опера Пале Гарние (Palais Garnier).
Получава много добро образование в елитни училища. От 1877 до 1881 г. учи в Екол Нормал Сюпериор, където показва високи възможности по философия и математика. След завършване на образованието си през 1881 г. преподава философия в продължение на 16 години в различни училища – в Анже, после в Клермон-Феран, а по-късно е лектор в Екол Нормал в Париж. Докторска титла получава от Парижкия университет, защитавайки дисертация на тема „Опит върху непосредствените данни на съзнанието“Bergson H., Essai sur les données immédiates de la conscience, Paris: F. Alcan (1889)., а съпровождаща я теза (каквата френската система изисква) е на латински – „Разбирането за място на Аристотел“.Bergson H., Quid Aristoteles de loco senserit, Paris: F. Alcan, 1889.
През 1899 г. чете лекции в „Колеж дьо Франс“, от 1914 г. е член на Френската академия.
След началото на Първата световна война френското правителство го изпраща в САЩ като дипломат. По това време Бергсон работи с правителството на президента на САЩ – Удроу Уилсън, за да формира „Лигата на нациите“ организация, чиято цел е установяване на световен мир. Бергсон става по-известен заради политическата си кариера, отколкото заради философията.
През 1919 г. Бергсон публикува „Духовната Енергия“, колекция от есета за различни метафизични и психологически проблеми. През същата година той спира да преподава. През 1922 г. е избран за президент на International Commission for Intellectual Cooperation – предшественик на ЮНЕСКО. Същата година в Париж дебатира с Айнщайн и издава монографията „Траене и едновременност“Durée et Simultanéité. À propos de la théorie d'Einstein, Paris: Félix Alcan, 1922; отзвукът на този дебат е разгледан в Canales J., (2016), The Physicist and the Philosopher: Einstein, Bergson and the Debate that Changed Our Understanding of Time, Princeton University Press, вж. по-подробно Лозев А., (2017) Бергсон с/у Айнщайн, сп. Рhilosophia, (17).
През втората половина на 20-те години Бергсон страда от тежък артрит, което го принуждава да се оттегли от публичния живот. През 1927 г. получава Нобелова награда за литература „за своите жизнеутвърждаващи идеи и за изключителното майсторство, с което те са представени“.
В последните си години е силно повлиян от християнския мистицизъм, който става главна тема в неговото фундаментално произведение „Двата източника на морала и религията“ (1932), което възражда дебатите относно неговата философска и религиозна ориентация. Последната му публикация – колекция от негови есета, озаглавена „Мисълта и подвижното" (La pensée et le mouvant), е издадена през 1934 г. След смъртта му са издадени записки от различни негови лекции, обединени в четири тома с общо заглавие "Курсове". Bergson H., (1990-2000) Cours, vols. 1-4, Paris: Presses universitaires de France (éd. Henri Hude avec la collab. de Jean-Louis Dumas et Françoise Vinel, avant-propos par Henri Gouhier) Лозев А., Уроците на Бергсон, Литературен вестник, 18/07/1992Едва в началото 21 в. са издадени два тома с неговата кореспонденция, възлизащи на около 2500 страници.Correspondances (2002), ed. A. Robinet, Paris: PUF; Correspondances 2 (2024), ed. F. Serina et C. Zanfi, Paris: PUF
Умира на 4 януари 1941 година в Париж на 81-годишна възраст. През 1930 пише завещанието си, с което желае всичките му ръкописи да бъдат унищожени.
Философия Концепцията за „интуиция“, която става централна за философстването на Бергсон, е развита в явен вид в първите години на 20 век,Йорданова Р., Интуитивизмът на Бергсон, в Бергсон А., Интелект и интуиция, София: Лик, 1994, с.187 след като той вече е публикувал няколко книги. За изкристализирането ѝ се предполага, че е изиграло роля четенето на Плотин.Hancock C., The Influence of Plotinus on Berson's Critique of Empirical Science, май 1995, в: R. Baine Harris, Neoplatonism and Contemporary Thought, State University of New York Press, 407pp. ISBN 079145275
Обобщавайки своите възгледи в началото на 30-те г. Бергсон гради паралел между наука и философия или метафизика,Bergson H., La pensée et le mouvant (1934), частичен превод Наука и метафизика в Бергсон А., Интелект и интуиция, София: Лик, 1994, с.141 като отдава първата на интелекта и втората на интуицията. Той подлага на критика традицията на рационализма и нейната тотална ориентация към интелекта. Според него интелектът е зависим от практическите действия, подчинени на ползата. Бергсон смята, че интелектът избира от познанието само това, което е необходимо за конкретните прагматични интереси. Така той пренебрегва същественото. Интелектът служи само на нашето приспособяване към условията на живот.
Според Бергсон истинската философия е невъзможна като теоретичен синтез на частното научно познание или на предишните философски системи. Тя не е и анализ на обектите. Задачата на философията се състои в това да преодолее естествената склонност на интелекта към „екстериоризиране“ и да обърне съзнанието към самото него. Това се постига с метода на ирационалната „интуиция“. Тя е основа на философията, която само по този начин може да разкрие същността на човешкия дух. Така разбрана, философията според Бергсон е нещо много близко до изкуството, защото и двете се основават на интуицията.
В своята социална философия Бергсон различава два основни типа отношения между индивида и обществото, които се определят от морала, религията и душевността. Първият тип е „затвореното общество“, в което господства „затворената“ религия. Тя е ориентирана към неизменните ценности на традицията. Това общество осигурява своята стабилност чрез потисничество, което „свежда всички индивидуални воли до една цел“.
На този тип общество Бергсон противопоставя „откритото общество“, което се характеризира с „открита религия и морал“. Те дават възможност за свободно и творческо отношение към сферата на духовното, освобождават човека от националните предразсъдъци и възпитават у него духа на космополитизма. Вторият тип общество се стреми да преодолее националните граници и да обедини хората на основата на толерантността и свободата.
Философията на Бергсон оказва влияние върху американския прагматизъм, екзистенциализма и модернизма в литературата и изкуството. В България нейното популяризиране дължи немалко на Иван Саръилиев, който слуша бергсоновите лекции, докато е студент в Париж, а впоследствие е ректор и дългогодишен преподавател в Софийския университет.
Библиография
Essai sur les données immédiates de la conscience (1889)Опит върху непосредствените данни на съзнанието, София, изд. „Одри“, 2004 Matière et mémoire (1896)Материя и памет, София, НБУ, 2002 Le Rire (1899)Смехът, София, 1947нови издания: Смехът, София: Сонм, 1996, ISBN 954-8478-07-2; Смехът, София: Сонм, 2020, ISBN 978-619-7500-13-4 L'Évolution créatrice (1907)Творческата еволюция, София, изд. СУ, 1996 L'Énergie spirituelle (1919) Durée et simultanéité, à propos de la théorie d'Einstein (1922) Les Deux sources de la morale et de la religion (1932)Двата източника на морала и религията, София, Аргес, 1993 La pensée et le mouvant (1934) Интуиция и интелект (статии), София, ЛИК, 1994
Източници
Вижте също Философи, пряко свързани с философията на Анри Бергсон Уилям Джеймс Жил Дельоз Гастон Башлар
Външни препратки Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Анри Бергсон, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано Творбите на Анри Бергсон в Проект Гутенберг Всички творби на сайта Classiques des sciences sociales
Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Феноменология Категория:Метафизици Категория:Философи на езика Категория:Френски писатели Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Носители на Нобелова награда за литература Категория:Френски нобелови лауреати Категория:Членове на Френската академия Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Евреи във Франция Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж Категория:Починали от пневмония