Международната организация на криминалната полиция, широко известна като Интерпол, () координира международното сътрудничество на полицейските органи в различните страни в борбата с криминалната престъпност. Седалището на Интерпол е в Лион, Франция. Тя е втората по големина политическа организация след Организацията на обединените нации по отношение на международното представителство, с 196 държави членки към 2025 г.
Агенцията работи на четири езика – арабски, английски, френски и испански.
Седалище и структура Централата на Интерпол се намира в Лион, Франция. Освен това организацията разполага със следните основни офиси:
Глобален комплекс за иновации – Сингапур Регионален център за Америка – Буенос Айрес, Аржентина Регионален център за Африка – Найроби, Кения
Всяка държава членка разполага с т.нар. Национално централно бюро (NCB), което служи като точка за контакт с Интерпол.
Емблема Сегашната емблема на Интерпол е приета през 1950 г. и се състои от следните елементи: земно кълбо, показващо дейността в световен мащаб; клонки на маслина, символ на мир; меч, представляващ полицейска акция; везни, които означават правосъдие.
Възникване и история През 1914 г. в Монако под патронажа на херцог Албер I е проведен Първият международен конгрес на криминалната полиция, на който представители от 14 страни обсъждат за първи път въпроса за координиране на усилията на полицейските органи в борбата с нарастващата престъпност. През Първата световна война този въпрос остава нерешен. През 1919 г. Ван Хутен – командващ кралския жандармерийски корпус на Нидерландия, предлага във всяка страна да бъдат създадени национални полицейски центрове, които да осъществяват постоянен контакт помежду си.
На 7 септември 1923 г. във Виена, на Втория международен конгрес на криминалната полиция, е създадена Международната комисия на криминалната полиция (International Criminal Police Commission, ICPC). Тя приема свой устав и задачи. Сред тях са да допринася за установяването на делови контакти между органите по охраната на реда в рамките на законите, действащи в отделните държави, и да се грижи за успешната работа на всички учреждения, натоварени да водят борба с криминалните престъпления. В Интерпол участват 17 страни. През 1932 г. тя вече има представители в над 30 страни. През 1938 г., след „аншлуса“ на Австрия към Германия, цялата документация на Комисията попада в ръцете на фашисткото правителство. Много от престъпниците са привлечени на работа в спецслужбите на Третия райх, а сътрудничеството в рамките на комисията е прекратено. Едва през 1946 г. на конгрес в Брюксел отново е заявена необходимостта от възобновяване на контактите, приети са временни решения за целите, задачите и принципите на действие.
На сесия във Виена през 1956 г. е приет нов Устав на комисията и тя започва да се нарича International Criminal Police Organization, съкратено INTERPOL. През 1966 г. Интерпол е признат от ООН като международна организация, през 1971 г. е признат като междуправителствена организация. На конгрес в Стокхолм през 1977 г. са внесени последните изменения в устава на Интерпол и той се превръща в междудържавна специализирана полицейска организация. През 1982 г. членки са 131 държави. През 1996 г. получава статут на наблюдател на сесиите и работата на Общото събрание на ООН. През 2008 г. в Санкт Петербург, Русия е проведена 77-ата редовна сесия на Общото събрание на Интерпол и е приета 187-ата държава членка – Ватиканът. През октомври 2009 г. е приета 188-ата държава членка – Самоа. Първата централа на Интерпол е в Париж, а по-късно – през 1989 г., е построено ново здание в Лион, Франция, където тя се помещава и в наше време.
Интерпол е втората по брой на държавите членки организация след ООН. Ползва се със статут на международна организация наблюдател на ООН, която е независима от правителствено влияние.
Членове на Интерпол В Интерпол членуват следните 196 държави: Афганистан, Албания, Алжир, Андора, Ангола, Ангуила, Антигуа и Барбуда, Аржентина, Армения, Аруба, Австралия, Австрия, Азербайджан, Бахами, Бахрейн, Бангладеш, Барбадос, Беларус, Белгия, Белиз, Бенин, Бермуда, Бутан, Боливия, Босна и Херцеговина, Ботсвана, Бразилия, Британски Вирджински острови, Бруней, България, Буркина Фасо, Бурунди, Камбоджа, Камерун, Канада, Кабо Верде, Каймански острови, Централна Африканска Република, Чад, Чили, Китай, Колумбия, Коморски острови, Конго, Конго Демократична република, Коста Рика, Хърватия, Куба, Кюрасао, Кипър, Чехия, Кот д'Ивоар, Дания, Джибути, Доминиканска република, Еквадор, Египет, Ел Салвадор, Екваториална Гвинея, Еритрея, Естония, Етиопия, Фиджи, Финландия, Бивша Югославска Република Македония, Франция, Габон, Гамбия, Германия, Гана, Гибралтар, Гърция, Гренада, Гватемала, Гвинея, Гвинея Бисау, Гвиана, Хаити, Хондурас, Хонг Конг, Унгария, Исландия, Индия, Индонезия, Иран, Ирландия, Израел, Италия, Ямайка, Япония, Йордания, Казахстан, Кения, Южна Корея, Кувейт, Киргизстан, Лаос, Латвия, Ливан, Лесото, Либерия, Либия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Макао, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Малдиви, Мали, Малта, Маршалови острови, Мавритания, Мавриций, Мексико, Молдова, Монако, Монголия, Черна Гора, Монсерат, Мароко, Мозамбик, Мианмар, Намибия, Науру, Непал, Нидерландия, Нова Зеландия, Никарагуа, Нигерия, Нигер, Норвегия, Оман, Пакистан, Панама, Папуа Нова Гвинея, Палестина, Парагвай, Перу, Филипини, Полша, Португалия, Катар, Румъния, Русия, Руанда, Самоа, Сан Марино, Сао Томе и Принсипи, Саудитска Арабия, Сенегал, Сърбия, Сейшели, Сиера Леоне, Сингапур, Синт Мартен, Словакия, Словения, Соломонови острови, Сомалия, Южна Африка, Южен Судан, Испания, Шри Ланка, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лучия, Сейнт Винсент и Гренадини, Судан, Суринам, Свазиленд, Швеция, Швейцария, Сирия, Таджикистан, Танзания, Тайланд, Източен Тимор, Того, Тонга, Тринидад и Тобаго, Тунис, Турция, Туркменистан, Търкс и Кайкос, Уганда, Украйна, Обединени Арабски Емирства, Великобритания, Уругвай, Узбекистан, Ватикана, Венецуела, Виетнам, Йемен, Замбия, Зимбабве, Република Палау.
Цели и Дейности
Споделяне на информация: управлява 19 глобални бази данни, включително за издирвани лица, криминални инструменти, биометрия и т. н. Система за нотификации: Reddit–червени известия (ред Нотифай), оранжеви, сребърни – информират за издирвани лица, престъпни методи и финансови прагове.
Оперативна подкрепа: оказва съдействие на местни полицаи при арести, изземвания и международни акции – пример: операцията срещу крадените артефакти “Pandora IX”.
Основната цел на Интерпол е взаимодействие и подпомагане на нейните членове в борбата с престъпността – корупция, тероризъм, наркотрафик, подправяне на парични знаци (фалшификация на пари) и електронни банкови карти, престъпления против личността, престъпления против собствеността, нелегална търговия с огнестрелни оръжия и материали с двойно предназначение, от които може да се създаде оръжие за масово унищожение, кражба и незаконна търговия на произведения на изкуството, компютърни престъпления и т.н. Служителите на страните, които членуват в организацията, работят съвместно и използват 4-те официални езика – английски, арабски, испански и френски. През 1997 г. ООН и Интерпол подписват споразумение за сътрудничество, а през 2005 г. е приет първият съвместен документ, посветен на „Ал Каида“ и талибаните.
Конституцията на Интерпол строго забранява на организацията да се намесва в политически, военни, религиозни или расови спорове в суверенните държави.
Интерпол в борбата с трафика на наркотици Интерпол дава възможност за тясно сътрудничество с разузнавателните служби на други държави, тъй като незаконният бизнес с наркотици има транснационален характер. При борбата с трафика на наркотици в световен мащаб, генералният секретариат участва активно с разработването и внедряването на международни полицейски проекти. В края на 90-те години на 20. век Интерпол създава проекта „EXIT“, който цели организацията да координира и анализира информация за конфискациите на екстази в света. С този проект Интерпол постига голям успех, тъй като в процеса на разследване и анализирането на идващата от различни страни информация се установява, че при незаконния трафик на екстази участват международни престъпни организации, картели от Централна и Северна Америка, азиатски синдикати, карибски и африкански престъпни мрежи и др.
Интерпол в борбата с икономическата престъпност Икономическите престъпления причиняват огромни щети на интересите на държавите, като държавният бюджет се лишава от значителни приходи, пречат на производството, стимулират инфлацията, отклоняват валутните ресурси и инвестициите и др. Към тези престъпления се отнасят: нарушаване на правилата за свободна конкуренция, измами при пенсионното обезпечаване и социалната сигурност, измами с инвестиции, компютърни престъпления, злоупотреби в търговския и финансов сектор на икономиката и др.
Интерпол участва активно в превенцията и борбата срещу икономически престъпления. През 1997 г. основният обсъждан въпрос на 66-ата сесия на Общото събрание на IPCO е бил проблемът с борбата срещу прането на пари. През 2001 г. в Генералния секретариат се създава специализирано звено – „Отдел на финансови и високо технологични престъпления“, където се работи по престъпления като: нарушения на правото на интелектуалната собственост, изпирането на пари и използването на карти от пластика за разплащателни операции.
Интерпол в борбата срещу фалшификация на парични знаци Фалшифицирането на пари е проблем, залегнал още при възникването на Интерпол, и до голяма степен засяга неговото формиране. На 20 април 1929 г. в Женева е приета Международна конвенция за борба с подправянето на парични знаци, която в продължение на много години е определяща за цялостната политика на международно сътрудничество по въпросите, свързани с фалшификацията. При анализиране на наказателните дела с най-качествена изработка на фалшиви пари и използването на най-модерното оборудване за фалшификация се открояват Турция, Азия, Русия, Молдова, Унгария и Полша.
През 1950 г. става постоянен работещ орган, който действа и представлява името на международната общност на страните членки в борбата с престъпления от този вид. Към компетенциите и дейността на Интерпол по този въпрос се отнасят: набавянето и разпространението на информация, касаеща настъпили промени в паричните системи в света; съхранение и записи на случаи при които е установена фалшификация, също и трафиканти и производители на ценни книжа и фалшиви пари; непрекъснато проучва начините и подходите с които става възможна фалшификацията, с което цели разработването на защитни мерки; изследва фалшивите пари с цел да установи общия източник и произхода му; дава препоръки на държавите членки, които работят в защита срещу фалшифицирането и с които се усложнява изготвянето на ценни книжа и банкноти в технологичен аспект, а също и препоръки, които засягат въпросите за регулиране на фалшификацията на национално и международно ниво; организира мероприятия с които се доразвива и повишава професионалното ниво на полицейските служители.
През 1969 г. на 5-ата Международна конференция на Интерпол се приема резолюция, която задължава полицията да събира документация, както и да следи за технически постижения в индустрията на печат.
По-късно през 1997 г. на 8-ата международна конференция е взето решение да се създаде централна банка на данни за идентификация на цветни копиращи машини, като допълнение към съществуващите банки за данни.
Интерпол създава специална процедура за събиране и предоставяне на информация – при изземване на фалшиви банкноти страните изпращат съобщение на Интерпол чрез радиоканали или телефакс. След като е постъпила повече информация в Главния секретариат в рамките на един месец, служителите на секретариата я изпращат на националните служби.