О̀строво (, Арниса, до 1926 година Όστροβο, Острово, катаревуса: Όστροβον, Островон) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония.

География Градчето е разположено на 580 m надморска височина на североизточния бряг на Островското езеро на 25 km западно от Воден.

История Античност и Средновековие

На североизток от Острово в античността е разположен град Целе, център на Еордея, а в римско време в близост е минавал пътят Виа Игнация.

В началото на XI век Острово е българска крепост, атакувана без успех от войските на византийския император Василий II Българоубиец около 1015 г. и около 1017 г. Крепостта попада под византийски контрол след масовата капитулация в края на българо-византийската война.Krsmanović, Bojana, Zdravković, Vladan. From Pax Basiliana to Pax Byzantina, in: Barbarians, rhomaioi and those in between. Integrating the Christians of the Central Balkans into the Byzantine Empire (late 10th – mid-13th century), Volume I, Editor Bojana Krsmanović, Belgrade, 2025, p. 331. През 1019 година Острово е споменато като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.

Има мнения, че Острово е столица на България от лятото на 1040 година до лятото на 1041 година и на острова Свети Пантелеймон в средата на езерото е бил разположен българският владетелски замък.Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? – „Сега“, 2 септември 2010 г. Там през 1041 година се разиграва Островската битка, в която българският цар Петър Делян е разбит от византийски и нормански войски.

В Османската империя

След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нахия влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево. В него е имало карван сарай. Селището е смесено българо-турско, като островските турци са много стари жители на селото. Разселено е на две махали – християнска и мюсюлманска. В началото на XX век много от къщите са двукатни и трикатни, издигнати от емигранти в Америка, градчето има над 30 занаятчийски дюкяна и няколко ханчета механи.

Църквата „Успение Богородично“ в Острово е от XVIII век, „Света Троица“ е от 1865 година, а джамията е отпреди 1591 година.

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2. Около 1850 година е построена нова българска църква „Света Троица“.

Около 1858 – 1860 година водите на Островското езеро се надигат и прекъсват шийката на полуострова, на който се намирало село Старо Острово, а жителите му се разселват във Воден, Битоля и околните села.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Острово (Ostrovo) е посочено като градче с 389 домакинства с 1400 жители българи и 450 помаци.

През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.

На 17 декември 1884 година в Острово пристига английският офицер Хенри Тротър, който е на проучвателна мисия в Македония. Тротър отсяда у гъркоманина Димо Хаджихарисов, от когото разбира, че населението е изключително българско и от 90 семейства само 14 признават Вселенската патриаршия, а останалите са екзархийски.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители българи и 450 турци.

В селото има комитет на ВМОРО, който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за Воден са освободени от четата на Аргир Манасиев и изпратени в Свободна България.Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373. През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО.

В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острово има 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско, гръцко и сръбско училище.

През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани. При избухването на Балканската война 9 души от Острово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според Йован Хадживасилевич, посетил в 1916 година Острово, в селището има само една гръцка фамилия – Хаджигьореви и няколко къщи гъркомани, като най-виден от тях е Ставре Хаджихарис, кмет на Острово.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Острово има 160 къщи славяни християни и 90 къщи турци.

В 1924 година турските жители на Острово се изселват в Турция и на тяхно място са заселени 305 малоазиатски и понтийски гърци бежанци от Турция. В 1926 година името на селото е сменено на Арниса. В 1928 година Острово е представено като смесено местно-бежанско село с 80 бежански семейства и 357 жители бежанци. В 1940 година от 1669 жители, две трети са местни и една трета са бежанци.

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация „Охрана“.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

Населението спада поради изселване в големите градски центрове. Основните продукти на населението са жито, бобови култури и грозде. Водите на езерото се използват за напояване на овощни площи както и с изкуствен канал се вливат в река Вода за напълване на Владовското езеро.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Острово на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Орман чифлик Όρμάν Τσιφλίκ Дасос Арнисис Δάσος Αρνίσσηςместност на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево Карали Καραλή Мавро Рема Μαύρο Ρέμαрека на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево Сянга Аргач или Сяга Гарджик Σιάνγκα Άργατσι Корифи Анастасиас Κορυφή Αναστασίαςвъзвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево (834,3 m) Лаброви бачила Μπάτσί Λάμπρου Тиркомеион Ламбру Τυροκομεϊον Λάμπρουместност в Каракамен на ЮИ от Къдрево Кучански брест Κουτσάν Σκιμπρές Фтелия Φτελιάрека на С от Къдрево, десен приток на Вода Прибрегна нива или Присекта нива Μπριμπέγνα Νιβα Псилома Ψήλωμα възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево (560 m) Голема Кастрана Μεγάλ Κάτρα Мегало Кастро Μεγάλο Κάστροвъзвишение на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево Клин Κλίν Сфина Σφήναвъзвишение на ЮЗ от Острово (597 m) Кайнак Καϊνάκ Терме Пиге Θερμαι Πηγαίвъзвишение на ЮЗ от Острово (618 m) Кория Κουρί Дасаки Δασάκι Либан Лучан или Лусант или Лупан Λίμπαν Λουσάν Фламурия Лука Φλαμουριά Λουκάвръх на С от Острово и на СЗ от Русилово (653,4 m) Костумор Κοστουμόρι Аксиотеато Άξιοθέατοвръх на И от Русилово и на СИ от Друшка (742 m) Каркамиш орех или Какормиш орех Κακορμις Ορέ Каридиес Καρυδιέςместност на С от Острово Кадол Караагач Καντόλ Καραγάτς Дендро Δέντροвъзвишение на С от Острово (580 m) Муздра Μουσδράς Неротопос Νερότοποςместност на С от Острово Чичова воденица Τσίτσοβο Ξοδενιτσα Милос Μύλοςместност на С от Острово и на Ю от Жерви Лаго Λάγκο Лукос Λόγκοςместност на ЮЗ от Жерви Усте Ούστεν Стома Στόμα Димо нива Ντιμα Νίβα Хорафи ту Диму Χωράφι τού Δήμουместност на С от Жерви Цървената вода Τσερβεντα Βοδα Кокинонеро Κοκκινόνεροрека на С от Жерви Кремено Κρεμένο Гемнос Γκεμνόςместност на С от Жерви

Името Острово носи улица в българската столица София ().

Личности

Видни личности с българско национално съзнание от Острово са Кара Ташо (1850 – 1906) и Григор Цоцев (1871 – ?), български революционери, войводи на ВМОРО, Георги Гелев (1876 – ?), екзархийски духовник и също деец на ВМОРО, Георги Делев (1874 – 1955), революционер, по-късно емигрантски деец в Америка. Методи Чанев (1892 – 1974) е съосновател и пети президент на Македонската патриотична организация. Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Острово са Ставри Хаджихаров (1882 – 1957) и Христо Стоянов (Христос Стоянидис, капитан Лилис, 1884 – 1923).

Външни препратки Снимка на Острово и езерото от парапланер Ιωάννης Παπαλαζάρου. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή του Οστρόβου

Бележки