Кюпкьой (, Проти, в превод първо, до 1927 Κιούπκιοϊ, Кюпкьой, , от küp, гърне и köy, село) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония.
География Кюпкьой е разположено на река Борданос в северозападните склонове на планината Кушница (Пангео). В Кушница на 4 km източно от Кюпкьой е разположен Кюпкьойският манастир „Свето Възнесение Господне“. Над селото по пътя за манастира на река Бортанос има два каменни моста – Солинарудският и Светиилийският.
История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е от турското κüp, „гърне“ и köy, „село“.
Средновековие На 4 km източно от селото, в Кушница на височина от 915 m е ранносредновековната крепост Шейтан кале.
В Османската империя Кюпкьой е едно от най-старите села в Сярско. В края на XIX век то е на самата българо-гръцка етническа граница в каза Зъхна на Османската империя. Църквата „Света Параскева“ е от 1844 година. Гръцка статистика от 1866 година показва Кюпкьой като село с 1750 жители гърци и 250 турци.Σχινά, Ν. "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кюпъ-Кіой като село с 254 гръцки и 45 турски къщи.
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кюпкьой (Kïoup-keuy) живеят 1800 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Купкьой (Kup keuï) е показано като село с 291 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 750 гърци.
Георги Стрезов в 1891 година определя Кюпъ-кьой като гръцко село и пише:
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Кюп Кьой има 1350 жители, от които 1000 гърци, 250 турци и 100 българи.
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кюпкьой има 1500 гърци.
В Гърция След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. През 1916 – 1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2501 жители.Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
В 20-те година са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 31 бежански семейства и 110 души. В 1927 година селото е прекръстено на Проти.
В 2000 година Кюпкьойското училище е обявено за паметник на културата.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Кюпкьой на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Барес Μπάρες Лекани Λεκάνηместност на С от Кюпкьой Зигра Ζίγρα Сволотопи Σβωλοτόπιместност на СИ от Кюпкьой Узун Алан Ούζούν Άλαν Стенотопи Στενοτόπιвъзвишение в Кушница на И от Кюпкьой Мурвасела или Мурвасила Μουρβάσιλα Висинорема Βυσινόρεμαкушнишка река СИ от Кюпкьой Бортанос Μπορτάνος Аналипсеос Рема Άναλήψεως Ρέμαкушнишка река, минаваща през Кюпкьой Клицакос Κλειτσάκος Протис Рема Πρώτης Ρέμα кушнишка река, минаваща през Кюпкьой Осман баир Όσμάν Μπαΐρ Епимикес Έπίμηκες възвишение на СЗ от Кюпкьой (239,5 m)
Личности Родени в Кюпкьой Ангелос Ангелусис (1914 – 2012), гръцки политик Аргириос Псарис (1913 – 1985), гръцки политик Ахилеас Караманлис (р. 1929), гръцки политик от Нова демокрация Георгиос Караманлис (1880 – 1932), гръцки учител и революционер Константинос Георгиу Караманлис (1907 – 1998), гръцки политик Неофит VIII Константинополски (1832 – 1909), вселенски патриарх от 1891 до 1894 г. Фидиас Великис (р. 1940), гръцки политик
Свързани с Кюпкьой Константинос Александру Караманлис (р. 1956), гръцки политик от Нова демокрация, министър-председател, по произход от Кюпкьой
Литература Ευγενίδης Η.Α., «Παγγαιορειτική γλωσσογραφία. Το γλωσσικό ιδίωμα της Πρώτης Σερρών (και των άλλων χωριών της βορεινής πλευράς του Παγγαίου), Θεσσαλονίκη 2004 (Λεξικό: σσ. 21-138).
Бележки
Категория:Села в дем Амфиполи