Жиленци

Жѝленци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География Село Жиленци се намира в планински район, в подножието на планината Осогово, на 5 километра западно от гр. Кюстендил, на шосето Кюстендил – Гюешево – Скопие. Селото е съставено от махали: Везенска, Рекалска, Грънчарска, Център, Сърбинска, Чифлика, Долна и Мазнево.

До 1966 г. селото се нарича Жилинци.НСИ – Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място

На 8 май 1971 г. към селото е присъединена махалата Долна Брестница.НСИ

Климат – планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жилинци (1883 – 1966), община Жиленци (1966 – 1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.).НСИ – Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място

Население Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010 Население 697 409 1096 1331 1375 1476 1325 1328 1445 1366 1167

История

Има следи от антично селище в местността Манастирището, източно от селото.

Селището за първи път се споменава в османски данъчен регистър (тефтер), съставен между 1570 и 1572 години.Димитров, Тодор. Жиленци, Кюстендил, 2002, с.2 4. Това е подробен данъчен регистър (дефтер-и муфасал), в който Жиленци е посочено като хас на паша, чието име не е разчетено. Селото е част от нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 6 мюсюлмански семейства, 3 неженени мюсюлмани, 32 християнски семейства, 19 неженени християни, 2 вдовици и 6 бащини. Пет от бащините са собственост на християни, а една на мюсюлманин, но е отбелязано, че е в ръцете на Дино Пейо и Степан Пейо. Регистрирани са 11 действащи воденици и една изоставена. Общият приход от селото е 4740 акчета. В документа са отбелязани и мезрите Радогорци и Карловци, намиращи се близо до Жиленци.Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 53-56. Главите на семейства, неженените и вдовиците, както и напритежателите на бащини са посочени поименно.

През 1893 г. селото има 23260 дка землище, от които 17180 дка гори, 2664 дка ниви, 304 дка естествени ливади, 216 дка овощни и зеленчукови градини, 143 дка лозя и др., и се отглеждат 606 овце, 161 кози, 710 говеда и 13 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството, дърводобив, каменарство и овощарство. Развиват се домашните занаяти. Има множество воденици.

В селото е съществувало килийно училище (1850 – 1860). През 1893 г. е построена църквата „Свети Никола“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1905 г. е учредено Взаимоспомагателно дружество „Орач“, а през 1912 г. – Земеделско кооперативно сдружение „Свети Симеон“.

През 1960 г. кооперация „Орач“ се влива в „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1920 г. се учредява читалище „Пробуда“.

През 1947 г. е имало 56 воденици по река Глоговщица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС „Димитър Каляшки“, което от 1960 г. преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1978 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – гр. Кюстендил.

Има цех за безалкохолни напитки, лекарски участък, пощенска станция (1953). Построено е ново училище (1974 – 1980). Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано и асфалтирано. Строят се множество нови обществени и частни сгради.

Поради близостта му до гр. Кюстендил и прекрасните природа и климат, населението на селото се увеличава.

Исторически, културни и природни забележителности Църквата „Свети Никола“, построена в 1893 година. Църквата е едноапсидна трикорабна псевдобазилика с хубав каменен градеж. Над средния кораби са оставени три слепи купола и един купол над покрива. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония, а стенописите са изпълнени през 1897 г. от Петър Николов Дамянов – Зографски (1850 – 1921).

Религии Село Жиленци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Кметство Жиленци. Народно читалище „Димитър Каляшки – 1920“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1130 в Министерство на културата на България. Дейности – фолклорен ансамбъл и библиотека с 13358 тома.Публичен регистър на Народните читалища към Министерство на културата

Редовни събития В началото на месец септември се провежда родов събор, на който правят среща хора родени, израснали, учили и живели в селото. Курбан на Никулден в двора на църквата. Курбан на Голяма Богородица в двора на църквата. Курбан на Архангеловден в двора на църквата.

Личности Ангел С. Маджев, революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8 Никола Стоянов – първия кмет на Жиленската селска община след Освобождението (1883). Атанас Големинов (1852 – 1935), опълченец, почетен гражданин на Габрово (1923) и Кюстендил (1928). Олга Борисова (1941 – 2021), солистка на ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия и на „Мистерията на българските гласове“. Записала е десетки песни от свой роден край, които стават популярни в цяла България – „В село дюгере дойдоа“, „Лепа Яно“, „Майстор Манол“ и други. Олга Борисова е носителка на наши и международни награди от фолклорни конкурси и фестивали. Удостоена е със званието „заслужил артист“, „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и на званието „почетен гражданин“ на град Кюстендил за нейната 65-годишнина през 2006 година. Изнасяла е концерти в България и в Европа, Азия, Америка и Африка. Димитър Каляшки (1910 – 1943), партизанин, антифашист. Предаден е от свой съселянин и загива в родното си село след кратка престрелка с жандармерията. Реставрирана е и е запазена като музей родната му къща, която се намира на около 300 метра от църквата Св. Никола.

Литература Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, изд. БАН., 1963 г., с.156 – 162; Димитров, Тодор. Жиленци, Кюстендил, 2002 г.; Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.102 – 110;

Източници

Категория:Села в област Кюстендил Категория:Населени места в община Кюстендил