Макс фон Лауе () е германски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1914 година за откриването на дифракцията на рентгенови лъчи от кристали. Работи в областта на оптиката, кристалографията, квантовата механика, теорията на относителността. По време на Втората световна война е силен противник на националсоциализма. Взема активно участие в реогранизацията на немската наука след войната.
Биография Роден е на 9 октомври 1879 година в Пфафендорф, Германия. През 1898 г. взема матурата () си в Страсбург, след което учи в Гьотингенския университет и Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“. След хабилитацията си през 1906 г. става частен доцент и асистент на Макс Планк в Берлин. Между 1909 и 1912 г. е частен доцент в Мюнхен, където работи под ръководството на Арнолд Зомерфелд. Там той среща Пол Еуълд, който му споменава за своята дисертация, писана под ръководството на Зомерфелд по време на разходка през Коледната ваканция на 1912 г. в Englische Garten в Мюнхен: „Дифракция на електромагнитни вълни от видимия спектър от кристални решетки“. Лауе се замисля върху дифракцията на по-високочестотни вълни в кристали. По-късно, Зомерфелд съобщава за успешно проведените от Лауе опити за дифрактиране на рентгенови лъчи в кристали, за което през 1914 г. Лауе е награден с Нобелова награда за физика.
През 1912 г. Лауе става редовен професор в Цюрихската политехника. Година по-късно баща му получава благородническа титла и Лауе става фон Лауе.
Между 1914 и 1919 г. е редовен професор във Франкфурт, а от 1919 до 1943 г. в Берлин, след което е обявен за почетен (emeritus) професор в същия университет. Между 1951 и 1959 г. е директор на Института по физикохимия и електрохимия Фриц Хабер към института „Макс Планк“ ()
Умира на 24 април 1960 година в Берлин след катастрофа с мотоциклетист.
Библиография
Das Relativitätsprinzip. Vieweg, 1911. Die Relativitätstheorie. Band 1 Spezielle Relativitätstheorie. 7. Auflage, Vieweg, 1965 (1. Auflage 1919). Die Relativitätstheorie. Band 2 Allgemeine Relativitätstheorie. 5. Auflage, Vieweg, 1965 (1. Auflage 1921). Die Interferenzen von Röntgenstrahlen, Akademische Verlagsgesellschaft, Leipzig 1923 (3. Auflage als Röntgenstrahlinterferenzen, Akademische Verlagsgesellschaft, Frankfurt (Main) 1960). Theorie der Radiologie, Akademische Verlagsgesellschaft 1925 (Band 6 von Erich Marx (Hrsg.) Handbuch der Radiologie). mit Richard von Mises (Hrsg.) Stereoskopbilder von Kristallgittern. Springer, 1926. Die Interferenz von Röntgenstrahlen und Elektronenstrahlen. Fünf Vorträge. Springer, 1935. Materiewellen und ihre Interferenzen. Leipzig 1944. Theorie der Supraleitung. Springer 1947; 2. Auflage 1949. Röntgenwellenfelder in Kristallen. Akademische Verlagsgesellschaft, Berlin 1959. Geschichte der Physik. Universitätsverlag, Bonn 1946; 4. Auflage Ullstein, 1960. Gesammelte Schriften und Vorträge. 3 Bände. Vieweg, Braunschweig 1961.
Източници
Външни препратки
Категория:Германски физици Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет Категория:Гьотингенски университет Категория:Мюнхенски университет Категория:Франкфуртски университет Категория:Преподаватели в Хумболтовия университет Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките Категория:Чуждестранни членове на Британското кралско научно дружество Категория:Академици на РАН Категория:Членове на Националната академия на науките на САЩ Категория:Носители на Нобелова награда за физика Категория:Германски нобелови лауреати Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Родени в Рейнланд-Пфалц Категория:Починали в Берлин Категория:Жертви на пътнотранспортни произшествия