Пещани (в местния говор Пешчани, ) е село в Северна Македония, част от община Охрид.

География Селото е разположено в планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 12 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“. Срещу брега на село Пещани е измерена най-голямата дълбочина на Охридското езеро – 287,4 m.

История Етимология Според академик Иван Дуриданов името е първоначално жителско име със суфикс -jane от старобългарското пешть, „пещера“, „пещ“. Според него е малко вероятно етимологията да е от пясък, стбългарски пэсъкъ с -шт- от -skj-, тъй като форма *Пэштани не е засвидетелствана.

В Османската империя

Селото е споменато в Слепченския поменик от XVI век като Пещани.

В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 82 лица (мъже) в Климещани дължат данък, като 66 от тях са от средна категория, а 16 - най-ниска категория.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 19.

Викторен Галабер, който посещава селото през 1866 година отбелязва, че Пещане (Peschtané) e „село, състоящо се от тридесетина рибарски семейства, които говорят само български“.Галабер. Викторен, Двадесет и две години сред българите. Дневник. том първи (1862-1866). Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 1998 // Galabert, Victorin. Vingt-deux années parmi les bulgares. Journal. Tome premier (1862-1866). Editions de l’université «Sv. Kliment Okhridski». Sofia, 1998, с. 420-421.

През 1876 година тук отваря врати българско езархийско училище. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пещани (Peschtani) е посочено като село с 90 домакинства с 260 жители българи и 8 мюсюлмани.

В началото на ХХ век селото е чифлик. Къщите на местните жители са построени върху земята на собственика, поради което те плащат годишно по 13 гроша и един сажен дърва на къща.Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 29

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 българи-християни и 50 българи-мюсюлмани.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пешчани е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак със 105 къщи.

Според доклад на сръбския консул в Битоля Михайло Ристич на 5 ноември 1902 година изчезват двама турци-зулумджии от Пещани, които били тръгнали за с. Елшани, за да събират дългове. Говорело се, че били убити от комитите. Властите арестуват 16 жители на Елшани и кмета на Пещани. През 1904 – 1905 година мухтар на селото е Васил Коце, а членове на управлението - Йованче Цветко и Толе Коле.Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 259.

В рапорт на главния учител Деребанов от 1905 година е отбелязано, че селото има 110 къщи с 640 жители българи-християни и 16 къщи със 70 жители турци-мохамедани. Турците постепенно напускат селото и продават имуществата си на българите. Според Деребанов малкото количество на обработваемата земя и ниските надници на риболовците принуждават селяните да изкарват прехраната си в чужбина.

В началото на XX век цялото християнско население на Пещани е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и функционира българско училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Пещани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Сърбия, Югославия и Северна Македония След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Пешчани е център на община в Охридска околия на Охридски окръг и има 689 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 5.

От юни 1943 до октомври 1944 година село Пещани се нарича Генерал Бойдево – в чест на българския генерал-лейтенант Васил Бойдев, началник на Пета българска армия, лично спомогнал за възвръщането на селото от италианска Албания към Царство България.

Векове наред жителите на Пещани се препитават с риболов и скотовъдство, но в последните десетилетия тези стопански занятия са пред замиране.

Според преброяването от 2002 година селото има 1326 жители.

Националност Всичко северномакедонци 1319 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 1 бошняци 0 други 6

През 2016 година в селото е открита детска градина, финансирана от България по линия на международното сътрудничество за развитие.Българската помощ за развитие: подкрепа за едно по-добро бъдеще. Издание на Министерство на външните работи на Република България, София, май 2018 г., с. 9.

Църкви В самото село и около него има много църкви, от които най-известна е скалната църква „Света Богородица Пещанска“ от средата на XIV век. Църквата „Свети Никола“ в центъра на селото е също средновековна. Разкрита е в 1995 година и северно от нея са открити стари гробове. На 19 май 2007 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски поставя темелния камък за изждане на нова църква върху старите темели. Църквата „Свети Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от 1844 година.

Параклисът „Света Петка“ е изграден в 1947 година от семейството Макачоски, обновен в 1971 година. Разположен е на 1,5 km североизточно от „Свети Врачи“ в местността Лекойта вода. Край нея има стари гробове. На 1 август 1996 година на изхода от Пещани, вляво от пътя за Свети Наум, е поставен темелният камък на църквата „Света Троица“, като готовата сграда е осветена на 4 август 1997 година от владиката Тимотей. Изписана е в 1998 година от Драган Ристески. В 200 година над къмпинга Елешец от лявата страна на пътя за Елшани е построена църквата „Свети Мина“. Тя е от бигор с осемстранен купол от червени тухли. На няколкостотин метра източно от селото в местността в Галичица, наречена Горно село, в 2004 – 2005 година е изградена църквата „Свети Никола Летен“ – еднокорабен храм, изписан в 2005 – 2006 година от Александър Патчев и сина му Никола от Охрид. Осветена е на 14 април 2006 година. На 16 май 1999 година край извора в Горно село е осветен темелният камък, а на 7 октомври 2001 година е осветен самият параклис „Свети Георги“ от владиката Тимотей. Изписан е в 2001 г. На пътя над къмпинг Градище е изграден параклисът „Света Богородица“.

Личности Родени в Пещани Климе (Климент) Радков, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, чиновник, 2 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен

Бележки

Категория:Села в община Охрид