Белица (, ) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География Селото е разположено в областта Долна Копачка на едноименната река Белица. Разположено е на 17 km южно от Кичево, на надморска височина от 743 до 773 m.

История В XIX век Белица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година. „Свети Александър“ е градена върху по стар храм в средата на XIX век. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Белица (Bélitza) е посочено като село с 60 домакинства с 240 жители българи. Селото е посочено и втори път като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.

Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише в 1896 година за Бeлица, че е българско село, разположено в склоновете на Беличката планина. Според него:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бѣлица живеят 750 българи-християни. Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бѣлица има 50 български къщи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 100 къщи.

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 824 българи екзархисти и функционира българско училище.

През август 1907 година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Иван Наумов Алябака става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Белица:Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни мъже жени общо мъже жени общо 120 110 217 49 266 153 240 393

При избухването на Балканската война двадесет и осем души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

В 1945 година селото има 200 домакинства и близо 1000 жители. Населението масово се изселва в Кичево, Демир Хисар, Битоля, Скопие, како и во Швеция, Австралия, САЩ и Канада. В средата на седемдесетте години е затворено училището „Стоймир Пантилески“.

Според преброяването от 2002 година селото има 103 жители.

Националност Всичко македонци 102 албанци 0 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 0 бошняци 0 други 1

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности Родени в Белица Вангелко Лозаноски, писател Данаил Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36 Димо Соколов, български революционер Иван Аврамов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, млекар, ІІІ отделение, Нестроева рота на 10 прилепска дружина Иван Марков, български революционер от ВМОРО Иванчо Кичевеца, български революционер, деец на ВМОРО, станал по-късно предател Йонче Стоянов Момиров, български революционер от ВМОРО Йордан Корунов, български революционер от ВМОРО Йосиф Велянов, български революционер от ВМОРО Карамфил (Карафил) Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, 2 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой на 30 ноември 1912 година Лазар (? – 1905), български революционер Мицко Костев Момиров, български революционер от ВМОРО Петър Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32 Сило Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53 Симо Трайков, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, измъчван и убит с щик в СолунРозалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 12. Софроний Мургов, български революционер от ВМОРО

Починали в Белица Иван Наумов Алябака (1870 – 1907), български революционер Петко Кънев (1884 – 1907), български революционер

Свързани с Белица Влатко Лозаноски – Лозано (р. 1985), певец, по потекло от Белица Методия Колоски, общественик, по потекло от Белица

Бележки

Категория:Села в община Кичево