Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).

Биография Павел Христов е роден на 10 април 1959 г. в Етрополе, Османска империя. В края на 1878] г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин прапоршчик, преименуван в подпоручик на 1 ноември същата година. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 44

Сръбско-българска война (1885) През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк,Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 482 сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.

След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13-и пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913) По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия (1910 – 1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15 – 19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.

Междусъюзническата война (1913) През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията – при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Първа световна война (1915 – 1918) В Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.

След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. На 5 август 1920 г. преминава в опълчението. През същата година за кратко време е градоначалник на столицата. По време на военната си кариера служи като врачански окръжен военен началник.Руменин, с. 52 – 53

Генерал от пехотата Павел Христов умира в 3 часа сутринта на 7 юли 1921 г. в София.

Военни звания

Прапоршчик (10 май 1879) Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван) Поручик (30 август 1882) Капитан (30 август 1885) Майор (17 април 1887) Подполковник (2 август 1891) Полковник (2 август 1895) Генерал-майор (1904) Генерал-лейтенант (17 август 1917) Генерал от пехотата (23 октомври 1918)

Награди Орден „За храброст“ III и IV степен 2-ри клас Орден „Свети Александър“ II степен с мечове по средата Орден „За военна заслуга“ II степен Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртноУказ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Външни препратки Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 2 октомври 1896 год, стр. 3

Бележки

Източници

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

Категория:Български генерали от пехотата Категория:Български военни дейци от Сръбско-българската война Категория:Военачалници през Балканските войни Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ II степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Етрополе Категория:Починали в София