Морската градина или Приморски парк е голям парк по брега на Черно море във Варна, България.
Тя е създадена от чешкия ландшафтен архитект Антон Новак и е сред символите на града. Обявена е за произведение на парковото изкуство.
Намира се между крайбрежната алея "Първа" и бул. "Княз Борис", като започва от Военноморския музей/Плувен комплекс "Приморски" и теоретично на север граничи с парка на държавно-правителствената резиденция Евксиноград.Космическа снимка на Приморски парк и парка на Евксиноград Реално Морската градина представлява и се ползва като парк само до ул. "Св. Никола" /Почивка/.
Структура Морската градина се дели условно на 4 части:
Историческо ядро - от Военноморския музей до Зоопарка включително - Защитена територия, изключителна държавна собственост, площ 55 ха. Тази част е поддържан парк без жилищни сгради и без достъп на автомобили.През 2011 е предоставена за управление на Община Варна. Местност "Салтанат" - От алеята към р-т "Хоризонт" / Зоопарка до ул. "Св. Никола" (кръговото на Почивка - Алея 1-ва) - частично урбанизирана територия с множество жилищни и обществени сгради, автомобилно движение по много от алеите. В по-голяма част от местността собствеността е частна. Местност "Горчивата чешма" - От ул. "Св. Никола" до сп. "Студенстка" - В този район никога не са изграждани елементи на паркова среда и инфраструктура. Изцяло урбанизирана територия. Частна собственост на имотите с изключение на тясна брегова ивица без пясъчен плаж, която е държавна. От сп. "Студентска" до резиденция "Евксиноград" - местността е предимно стръмна и неподходяща както за парк, така и за жилищно строителство. Въпреки това всички достъпни площи са вече застроени.
След реституирането и продажбата на държавни имоти през 1990-те, местностите извън историческото ядро са почти изцяло застроени с жилищни сгради и хотелски комплекси.
История До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, наречена Кървавата градина (Канлъ бахча) заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където били погребани умрелите от холерата през 1854 г. френски войници, в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърляла по морския бряг.
През пролетта на 1862 г. Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет, с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и на турския комендант на града Саид паша, нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (Белидие бахча). Тя представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.
След Освобождението Скоро, през 1881 г., кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.
От Лонгоза, Странджа, дори от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове. Сред тях са бряст, липа, кестен, ясен и други. През 1899 г. поради „голямата деятелност“ на Новак общината му построява къща край входа на Морската градина до сградата на радио Варна.
На 7 март 1897 г. общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното „Морско казино“). Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център. През 1912 – 1913 г. са изградени няколко чешми и осветление по алеите. През 1908 г. е решено да се създаде алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи – Христо Ботев, Васил Левски, св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.
През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града – Аквариума (Морската биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към ССА.
През 1923 г. Варненската Градско-Общинска Приморска Градина носи названието „Сан-Стефанска България“. Утринна поща – Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков . – Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 2, 02 март 1923 г., стр. 2 През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис корт и игрище. В края на юли 1936 е завършен мостът, кой свързва долната и горната част на градината.Варненски новини - 09/07/1936, No. 5704, 3 стр.
След 9 IX 1944 г. През 1959 г. е официално открит Пантеона - с официално име „Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от град Варна и Варненски окръг в периода 1923 – 1944 г.“. Поради спорната си политическа насоченост, след демократичните промени в България, има няколко предложения за неговото премахване или преустройство.
През 1950-те години в Морската градина намира своя съвременен дом Музеят на Военноморския флот. Днес, с името Военноморски музей, той е сред Стоте национални туристически обекта.
На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от ескадрения миноносец „Георги Димитров“. В преустроена сграда на армията се нанася Природонаучният музей на Варна. През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория. На входа на Морската градина след колонадата е изграден слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед. В най-високата част на възрожденската алея през социализма е построен партиен паметник, наречен Пантеона, и създадена алея на загиналите антифашисти. Уникална е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. И днес край Пантеона расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов. Първото дърво е засадено от първия космонавт Юрий Гагарин.
През 1984 г. е открит Делфинариумът - друг емблематичен обект находящ се в Морската градина.
След демократичните промени С настъпилите промени в обществото след 10 ноември 1989 г. започват масови реституционни искове за имоти в Морската градина (предимно извън Историческото ядро) и национализирани през комунистическия режим. Поради някои особености на законодателството в България по това време, повечето имоти в м-т "Салтанат" са върнати на техните собственици и наследници без ограничения по отношение на ползването им. Въпреки съществуващите правила и норми в много от имотите започва изграждане на нови сгради. Жилищните и обществени сгради в местността налагат и достъп на автомобили до тях. Днес (2026 г.) м-т "Салтанат" в по-голямата си част е загубила парковия си вид и се е превърнала в урбанизирана територия.
Обекти Морската градина, ботаническият парк в Балчик и ботаническата градина край Св. св. Константин и Елена са единствените изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското крайбрежие на България. Уникалността на варненската морска градина идва от нейното естествено продължение към плажа и морето и плавното преливане на парковия с морския ландшафт. Огромно също е значението на Морската градина за опресняване и пречистване на въздуха на все по-увеличаващия се и урбанизиращ се град. Площта на паркови и озеленени площи на глава от населението във Варна възлиза днес на по-малко от 1 m², докато през 1940 г., когато Варна е била добре озеленена, е била в размер на 14 m².
В Морската градина има множество културни и природни забележителности, сред които най-посещавани са следните.
Алеи, паметници и др. Алея „Кап. Георги Георгиев“ (крайбрежна) Алея на олимпийските спортове, прославили Варна (панорамна) Алея на Възраждането с паметници на Христо Ботев, Васил Левски, Отец Паисий, Митрополит Симеон, Васил Априлов, Хаджи Димитър, Петър Берон, Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Георги Бенковски, Георги С. Раковски, Гоце Делчев, Захари Стоянов и Пейо Яворов Алея на космонавтите с паметници и дървета, засадени от Павел Беляев, Г. Т. Береговой, Алексей. Леонов, Валентина Терешкова, Валерий Биковски, Андриан Николаев, Алексей Елисеев, П. Попович, А. Губарев, Николай Рукавишников, Юрий Гагарин, Георги Иванов, Александър Александров, Г. Титов Алея „Паметни за България места“ (плочи с пръст от паметни места в Сливен, Връх Шипка, Дряновски манастир, Карлово, Велики Преслав, Банско, Бяла черква, Шумен, Бяла, Русе, Свищов, Вардим (Свищовско), Козлодуй, Връх Вола, Плевен, Солун, Зографски манастир, Света гора-Атон, Плиска, Велико Търново, Оборище, Калофер и Сопот) Паметник на Антон Новак Паметник на Иван Вазов Паметник на Николай Коперник Паметник на граничаря Паметник на украинските воини Паметник на мичман Гаврил Порфирович Красюк Арка-паметник „1700 години от приемане на християнството в Армения“ Пантеона (Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от Варна и Варненски окръг през 1923 – 1944 г.) Слънчев часовник Фонтан „Жабките“ Фонтан на сирените Ротонда в езерото с лодките Скулптура с дракони (пред Плувен комплекс „Приморски“)
Учреждения, музеи и др.
Радио Варна Център за деца със специални нужди „Карин дом“ Институт по метеорология и хидрология на БАН, Филиал Варна Военноморски музей, в Стоте национални туристически обекта Варненски природонаучен музей Варненска обсерватория с планетариум Зоологическа градина (Варна) Аквариум Делфинариум Терариум Алпинеум
Места за развлечения и спорт Летен театър Сцена на открито „Раковина“ Сцена на открито „Амфитеатър“ Хидропарк (на 3-та буна) Комплекс „Детски кът“ с езеро с водни колела ОСК „Приморски парк“ (1 футболно, 1 волейболно, няколко тенис игрища) Плувен комплекс „Приморски“ (2 открити и един закрит басейн; фитнес и спа център) Мостът на желанията — малък дървен пешеходен мост до Алпинеума; популярно място, свързано с местно поверие. Trinity center (футболно, волейболно, баскетболно, хандбално игрище, игрища за бадминтон и футзал, тенис корт, зала за фехтовка) Ролбата Бобслей (отдавна неработещ и почти разрушен)
Заведения и ресторанти В Морската градина има изградени много обекти - от малки павилиони до големи ресторанти. По-забележителните обекти:
Р-т Хоризонт и обектите около него; Р-т Морско казино; Р-т БМ Градината; Заведенията по Алея I-ва (От Военноморския музей до 3-та буна, формално повечето са на площи извън територията на Морската градина)
Проблеми на парка
Порталът за имоти, строителство и обзавеждане на Варна и областта на 2 май 2012 г. излиза със становище: „Морската градина на Варна е напът да изчезне, погълната от вълна нови строежи... Градината, която е паметник на парковото изкуство и е публична държавна собственост, е залята от все по-нови и нови строителни петна, изникващи на пръв поглед от нищото. Строи се навсякъде, без оглед на нравственост, законност и норми. Алеите са непроходими, на места движението е обърнато наопаки, навсякъде са паркирани джипове, багери и камиони, издигат се огради, строят се масивни сгради, изсичат се дървета... В Морската градина, наистина се строи безогледно пред очите на власт и на данъкоплатци... Огромни немски овчарки и ротвайлери охраняват загадъчната частна собственост насред градината. На места има и охрана. Секат се безотговорно дървета, сред които и редки, защитени от закона видове.“Морската градина на Варна е напът да изчезне, погълната от вълна нови строежи...