Шипочано е село в Югозападна България, разположено в община Кюстендил, област Кюстендил.
География Село Шипочано се намира в източната част на Кюстендилската котловина, по западните склонове на Конявската планина, на около 14 km североизточно от град Кюстендил.
На около 500 m западно от селото в низината протича река Струма, непосредствено след изхода си от Земенския пролом. Съседни населени места са село Ръждавица (на северозапад на около 3 km), село Шишковци (на югозапад на около 3 km) и село Дворище (на юг на около 3 km).
Климатът е умереноконтинентален с преходно влияние. Разположението на селото в малка котловина между два планински склона с южно изложение осигурява естествена защита от силните северни ветрове, което обуславя сравнително мек микроклимат.
Етимология Топонимът произхожда от думата „шипок“ – диалектна форма на растението шипка, разпространена в западнобългарските говори.
Административно деление През годините, следствие на административните реформи в страната, селото е преминавало към различни общини: Община Ръждавица (1949 – 1958) Община Драговищица (1958 – 1959) Община Ръждавица (1959 – 1978) Община Драговищица (1978 – 1987) Община Кюстендил (от 1987 г.)
История Шипочано е старо средновековно селище с богато историческо минало. Под името Шипоче то е изрично споменато в известната Рилска грамота на царе Иван Шишман (1371 – 1395) от 1378 г., с която селището е дарено на Рилския манастир.
В османски данъчни регистри от 1576 г. селото се споменава под сегашното си име. Първоначалното селище, известно като „Старо Шипочано“, се е намирало на по-висока надморска височина, източно от днешното местоположение, в едноименната местност, където и до днес се откриват останки от бита на тогавашните жители.
На изток от тази местност, в района на „Манастиро“, личат развалините на стара манастирска църква, разрушена и опожарена по време на османското владичество. Традиционно на Димитровден местното население е провеждало тук общоселски курбан.
На югоизток от селото, върху заравненото плато на близкия хълм, се намира археологическата местност „Градище“. Там са запазени останки от старинни каменни зидове, очертаващи тракийска или средновековна крепост. Сред руините са намерени големи обработени гранитни блокове и цилиндрична колона.
По време на Възраждането жителите постепенно се спускат и заселват в ниската и по-благоприятна част на котловината. Основен поминък стават земеделието (особено овощарството, лозарството и пчеларството) и животновъдството. Шипочките череши са били високо ценени в региона и са съставлявали част от износа на плодове. През 1947 г. селото е изцяло електрифицирано.
Религии В църковно-административно отношение село Шипочано принадлежи към Кюстендилското архиерейско наместничество на Софийска епархия към Българската православна църква. Населението изповядва източно православие.
Редовни събития Храмов празник: В селото е изградена черква „Света Петка“, като ежегодно на нейния празник се организира традиционен църковен курбан. Оброк „Манастиро“: Провежда се в местността „Треската“ на Димитровден.
Литература Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН, с. 210 – 212. Чолева-Димитрова, Анна М. Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 181.
Бележки
Категория:Села в област Кюстендил Категория:Населени места в община Кюстендил