Металоид е термин от химията, използван за характеризиране на химични елементи. На основата на своите общи физични и химични свойства, почти всички химични елементи от периодичната система могат да се класифицират като метали и неметали, но съществуват няколко химични елемента с междинни свойства и именно те се означават като металоиди или металоидни елементи.
Не съществува стриктна дефиниция извън физичните и химичните свойства, но общите характеристики на металоидите са следните: металоидите често формират амфотерни оксиди (но това свойство е характерно и за редица метали) металоидите често са полупроводници (B, Si, Ge) и полуметали (Sb)
1314151617 BБор CВъглерод NАзот OКислород FФлуор AlАлуминий SiСилиций PФосфор SСяра ClХлор GaГалий GeГерманий AsАрсен SeСелен BrБром InИндий SnКалай SbАнтимон TeТелур IЙод TlТалий PbОлово BiБисмут PoПолоний AtАстат Най-често като металоиди се означават следните химични елементи: Бор (B) Силиций (Si) Германий (Ge) Арсен (As) Антимон (Sb) Телур (Te) Полоний (Po)
Някои алотропни модификации на химичните елементи притежават повече метални, металоидни или неметални свойства, сравнение с други. Например въглеродът в алотропната форма диамант е типичен неметал, но в модификацията графит може да се възприеме и като металоид (притежава електропроводимост). Фосфорът, калаят, селенът и бисмутът също притежават алотропни модификации с междинни свойства.
В разширения вид на периодичната система, металоидите формират диагонална линия в областта на p-елементите по линията бор-астат. Елементите в горната и дясна част от тази линия са с нарастващи неметални свойства, а тези в долната и лява част с нарастващи метални характеристики.