Илия Стоянов Минев e български антикомунист и националист, един от водачите на Съюза на българските национални легиони, най-голямото профашистко движение в българската история. След 1944 г. Илия Минев е съден за откритите си антикомунистически позиции, като излежава общо 33 години в затвори и концлагери. На 16 януари 1988 г. той става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека.
Биография
Ранни години Роден е на 25 декември 1917 г.Биографични данни на bulpedia.com в с. Саранбей, Татарпазарджишко (днес град Септември), но има податки и за други дати.Освен 25 декември, като рождена дата на Минев се сочи и 5 декември, която дата се вижда на портрета му, окачен в сградата на Община Септември. Други източници сочат като дата на раждане на Минев 15 декември. По онова време датата на физическото раждане не винаги е съвпадала с датата на записване на новороденото в местните регистри. Втората дата обикновено е оставала записана като официалната дата на раждане. През 1930 година учи в гимназията в Пазарджик. След създаването на Съюза на българските национални легиони през 1932 година се включва в дейността му и се обявява срещу разпространяваните сред съучениците му комунистически идеи. По този повод е пребит жестоко от гимназисти ремсисти. След като излиза от болницата, баща му, който е заможен земевладелец, го изпраща да учи във Френския католически колеж в Пловдив, а след това – да следва в Тулуза. Там завършва инженерната специалност индустриална химия. Във Франция се запознава с Франсоа Митеран, който по това време членува в националистическата организация Аксион франсез и сътрудничи на режима на Виши. Завърнал се в страната, отбива военната си служба, след което отново се включва в легионерското движение и в периода 1941 – 1944 г. е избран за член на главното водачество на Съюз на българските национални легиони, завеждащ отдел „Външно-политически“ и водач на легиона в Пазарджик.
Затворнически години На 10 септември 1944 г. е задържан за една година в Пазарджишкия сектор на Държавна сигурност. Освобождават го, но през 1946 г. отново е арестуван понеже „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. През същата година е осъден на доживотен, строг тъмничен затвор по обвинение, че е един от главните инициатори за образуване на Изпълнителен комитет – организация за възстановяване на бившите национални легиони, с цел събаряне, подравяне и отслабване установената в държавата власт, чрез преврат и терористични действия. Впоследствие присъдата е заменена на 25 години лишаване от свобода. След това е осъден на 7 години за „опит да отрови водата на София“. По-късно му дават още една година за незаконно производство на пластмасови изделия. С кратки промеждутъци прекарва в затвора до 1978 г., като лежи в почти всички затвори на страната – най-много в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския. Когато в затворите е спусната вътрешна разпоредба, че всички политически затворници трябва да бъдат изкарвани на работа, а който откаже да бъде вкарван в карцера, единственият в България, който отказва да работи, е Минев. Поради това прекарва 1860 дни в карцера, а независимо от това 460 дни прекарва в гладни стачки. След като е освободен, живее в град Септември, където е въдворен и са му наложени редица ограничения по Закона за народната милиция. Осем години е с мярка за неотклонение „подписка“ и всяка сутрин и вечер се разписва при дежурния офицер в управлението.Иван Бутовски, „Отказаха 10 000 лева за къщата на Илия Минев“, в. „168 часа“, 24 януари 2013 г.
Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984 – 1985 работи активно по организирането на такова дружество. През 1987 г. Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека.
След 1989 г. Става учредител на 16 януари 1988 година на НДЗПЧ, заедно с още 15 български дисиденти, повечето от тях политически затворници. През лятото на 1989 г. Независимото дружество за защита правата на човека е оглавено от Румен Воденичаров и в този вид става по-късно част от СДС, а Минев остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си. На 20 февруари 1990 г. официозът в-к „Работническо дело“ излиза с информация, че дружеството се разграничава от своя основател. Въпреки натиска Минев не се отказва от идеите на СБНЛ, включително и след 1989 г., когато започва да издава вестник „Свободно слово“.
Умира на 6 януари 2000 г. на 82-годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На погребението на Минев се появяват високопоставени представители на управляващия тогава СДС, но са освиркани. На гроба му по-късно е поставен достоен паметник.
Година преди смъртта му, през януари 1999 г., осем партии и движения внасят при тогавашния президент Петър Стоянов предложение да бъде награден с орден „Мадарски конник“ за заслуги към България. През 2000 г. с указ № 442 президентът Петър Стоянов награждава посмъртно Илия Минев и писателя-дисидент Георги Марков с най-високото държавно отличие – орден Стара Планина I степен.
На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев по инициатива Тошо Пейков и Район „Оборище“ на Столична община на дарено от общината място в градинката между НДК и хотел „Хилтън“. В родния му град Септември с решение на общинския съвет е обявен за почетен гражданин и един неголям площад е наречен на негово име. На 11 октомври 2008 г. в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада, кръстен на него.
Критики и противоречия Според справка на комунистическата Държавна сигурност с дата 4 ноември 1989 г., изготвена по искане на ЦК на БКП и разпространявана неофициално сред депутатите във ВНС, Илия Минев е поддържал близки връзки с т.нар. от комунистите фашистка власт. „[…] Активно е сътрудничел с полицията и Гестапо. Организирал и участвал в преследвания и погроми над евреи“.Справка за Илия Стоянов Минев, изготвена по искане на ЦК на БКП, 4.11.1989 г.
В книгата си „Непримиримият. Илия Минев – от първо лице и другите за него“ д-р Иван Гаджев отбелязва в бележка под линия:
Минев остава убеден в някои от идейните постановки на СБНЛ и след 1989 г. Това е най-видимо във вестник „Свободно слово“, който Минев започва да издава като орган на Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) след 1989 г. Така например в статията си „Войната срещу пречупения кръст“ от 1994 г. Илия Минев обвинява евреите за началото на Втората световна война; разсъждава върху соларната символика на свастиката, обвързвайки я и със средновековната българска държава, питайки „какво обаче имат юдеите против светлината и против всички люде, които зачитат всекидневно изгряващото слънце и неговия символ“; и оповестява, че смъртта на 6 млн. евреи вследствие на Холокоста е мит. Според Минев има изследвания, които потвърждават, че в „нито един немски концлагер не е имало газови камери“, а напротив – те били поставени в лагерите по американски и съветски заповеди след края на Втората световна война. Същата година Минев публикува и друга статия, отричаща Холокоста, обвинявайки тогавашния американски президент Бил Клинтън, че е станал жертва на съветска фалшификация на историята, покланяйки се пред жертвите на нацизма в Освиенцим. В ред други свои публикации Минев обвинява евреите в разни злодеяния – спрямо Германия преди Втората световна война и в глобален мащаб. Според него легионерството има същата роля в българското общество, както нацистката партия в Германия.
Отличия През 2000 г. посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ – I степенУказ № 442 от 11 декември 2000 г.
Бележки
Източници Биографична справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП, 4 ноември 1989 г. , omda.bg За Илия Минев, сайт за българската 1989 г. Петър Добрев, „Особеният случай на Илия Минев“, Българската 1989-а Биография на Илия Стоянов Минев на сайта на Института по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“ Добрев, П., и Цонева, Ж., „Минев, Мандела, Хитлер“ , „Либерален преглед“, 23 февруари 2015
Категория:Български журналисти Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български дисиденти Категория:Отрицатели на Холокоста Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Български антикомунисти Категория:Съюз на българските национални легиони Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Възпитаници на Френския колеж в Пловдив Категория:Родени в Септември Категория:Починали в Пазарджик