Плѐвня или Пля̀вня, Плѐвна, Пля̀вне (; , Петруса, до 1927 година Πλεύνα, Плевна) е село в Гърция, дем Просечен на област Източна Македония и Тракия.

География Селото се намира на 270 m надморска височина, на 15 километра северозападно от град Драма, в подножието на Боздаг, на река Суходолица (Сушица), ляв приток на Панега.

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името произхожда от плевня, паянтова сграда за храна на добитъка, от плява, старобългарското плѣва. Жителското име е пля̀внен, пля̀вненка, пля̀внене.

Средновековие Северно от Плевня е средновековната крепост Кале.

В Османската империя

Църквата „Света Богородица“ в Плевня е построена при владичестването на митрополит Атанасий III Драмски (1842 – 1852).

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Плевна (Plevna) живеят 240 гърци.

През 1870 година в селото е открито новобългарско училище с първи учител Стоян Джансъзов.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 434, 462. По същото време е учредено и българско читалище в селото. В Плевня от 1876 година работи и гръцко училище. През декември 1879 година вестник „Марица“ публикува дописка от селото, в която се казва, че село Плевня, което се състояло от 320 къщи български през 1868 година било заменило в училището и църквата гръцкия език с български. Тоя пример пробудил и съседните села Волак, Просечен и други. Още преди Руско-турската война Йоаникий Драмски повежда война срещу това българско движение, а неговият наследник Герман III Драмски я продължава. Арестувани са учителят Христо Гергизов Чокалиев и българският доктор Димитър Шопов, който и по време на войната прекарва две години в затвора. Арестуван е и просеченският учител Георги Иванов.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В 1893 година Атанас Шопов пише за Плевня:

В края на XIX век Васил Кънчов пише, че селото има 340 къщи българи с 1800 жители, от които 64 къщи гъркомани.Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 28. Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Плѣвня (Плевна) е село в Драмска каза и брои 2140 жители българи и 12 цигани. Кънчов пише за селото:

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Плевня (Plevnia) има 1920 българи екзархисти и 784 българи патриаршисти гъркомани и работят българско училище с 3 учители и 135 ученици и гръцко училище с 2 учители и 50 учевици.

Гръцка статистика от 1906 година показва 418 къщи и 2304 жители, от които 640 „българогласни гърци“, тоест гъркомани патриаршисти, 233 турци и 1431 българи.

На 6 юли 1906 година успоредно с атентати в Драма и Горенци трима терористи на ВМОРО – двама плевналии и Гино Атанасов от Шумен, извършват атентат над гръцкото кафене, седалище на гръцкия комитет в Плевня. Гино Атанасов убива 9 гърци, след което тримата се измъкват невредими от Плевня.

По време на Балканската война 19 души от Плевня се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

По време на войната селото е освободено от български части, но след Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Плевня (Πλεύνα) живеят 2121 души.

В 1918 година селото има 600 къщи и 3000 души население, от които 80 гъркомански семейства, а според друг източник 1850 православни българи. След войните част насилствено, а част по силата на спогодбите за обмяна на население, жители на Плевня се изселват в България и са настанени в Неврокоп и района, Пловдив, Кричим, Пазарджик и на други места. Според Тодор Симовски официално са изселени само 4 души. В 20-те години на тяхно място са заселени 77 гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 17 бежански семейства с 65 жители. В 1927 година селото е прекръстено на Петруса.

Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Плевня на 13 януари 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Белишки път Μπελίσκιποτ Аспродромос Άσπρόδρομος местност на Ю от Плевня и на И от Малък Семендрик Арк Άρκ Αυλαξ Авлакс Αυλαξ канал на ЮИ от Плевня Бенги Μπέγκι Хорафия Милопотаму Χωράφια Μυλοποτάμου Бунар Баш Μπουνάρ Μπασί Кефаловрисон Κεφαλόβρυσον карстов извор на ЮИ от Плевня, начало на река Османица Гармадища Γαρμάδιστα Петрохорафа Πετροχώραφα местност на ЮИ от Плевня Провища Πρόβιστα Проварма Πρόβαρμα местност на Ю от Плевня Драчовица Ντρατσιόβιτσα Ангатотопос Άγκαθότοπος склон с ниви СЗ от Плевня по личното име Драчо, с топонимична наставка -ичовица, сравнимо с Драчевица Марульово или Марулево или Марулива или Марулио Μαρούλιβα Марулотопос Μαρουλότοπος ниви на ЮЗ от Плевня по личното име Марул < Маврул, сравнимо с Марулево Капи Κάποι Акалиптон Άκάλυπτον местност на З от Плевня Кастища Κέστιτσα Агонон Άγονον местност на И от Плевня Буземе или Муземе Μπουζέμε Монастири Μοναστήρι връх в Боздаг на СИ от Плевня (836,6 m) Станга Στάγκα Ститома Στήθωμα връх в Боздаг на СЗ от Плевня (933 m) Играло Ίγράλο Ипсома Лукиди Ύψωμα Λουκίδη връх в Боздаг на СИ от Плевня Брус Μπρούς Лакос Λάκκος реката на Плевня (Сушица)

Личности

Родени в Плевня Алекси Чанов, български общественик, борец против гърцизма в Драмско Ангел Балабанов (Άγγελος Βαλαβάνης, Ангелос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от втори ред, отговорник за шпионската мрежа за северната част на Драмско Ангел Букорещлиев (1870 – 1950), български композитор Ангел Геников (Άγγελος Γενίκης, Ангелос Геникис), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подчинен на Кавалския център Андрей Букурещлиев (1857 – 1925), български офицер Андрей Гяуров (1854 – 1910), български просветен деец и историк Андрей М. Гяуров, български просветен деец, през учебната 1884-1885 година е учител в Казанлъшкото педагогическо училище Андрей Делипапазов (1890 – 1922), загинал при Неврокопската акция на ВМРО Андрей Душкин (? – 1922), български революционер, убит от дейци на ВМРО при междуособиците в революционното движение Анещи Узунов (1914 – 1943), комунистически партизанин Атанас Арменов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, земеделец, неграмотен, 1 рота на 14 воденска дружина Атанас Душков (? – 1922), деец на БЗНС Атанас Тернекчев (Αθανάσιος Τερνεκτσής, Атанасиос Тернекцис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, подчинен на Кавалския център Атанас Тимев (1893 – ?), български революционер Атанас Ченгелев (1867 – 1938), български просветен деец Бонча Пекова Серафимова (1883 – след 1943), българска революционерка и просветна деятелка Георги Лаков, български революционер, четник на Тодор Паница, неврокопски околийски управител Георги Маринов (Γεώργιος Μαρινίδης, Георгиос Маринидис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, убит от българи през 1906 Георги Марков, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Димитър Волаклиев (Δημήτριος Βολακλής, Димитриос Волаклис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред Димитър Георгиев Митов (Матев), български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 452, л. 1б; а.е. 558, л. 18 Димитър Марков, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Димитър Шагаданов (1897 – 1944), български комунист Живко Ангелушев (1887 – 1979), американски лекар Живко Добрев (1873 – 1939), български дипломат Иван Абаджиев (1865 – след 1943), български революционер Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22 (24)-годишен, работник, ІV отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина Иван Карлов, български офицер и политик Иван Тянев, в 1907 година влиза без изпит (тоест вероятно е завършил турска гимназия) в новооткритото юридическо училище Хукук мектеби в Солун Кирил Пейчев, тютюнев работник, деец на Станимашкото македонско братство Кръстю Делипапазов, деец на ВМОРО и МФО Милтиади Калайджиев (Μιλτιάδης Καλαϊτζής, Милтидис Калайдзис), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред между 1903 – 1908 година, убива екзархийския български свещеник поп Иван Попиванов и кмета Бойчо Цанов Мария Константинова (Костадинова) Добрева, по мъж Левова, завършила в 1888 година Солунската българска девическа гимназия, българска учителка в Македония Петър Балабанов (Πέτρος Βαλαβάνης, Петрос Валаванис), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, отговорник за доставките и придвижването на четите за северната част на Драмско Пеко Серафимов, български революционер, деец на ВМОРО и четник на Гоце Делчев, убит от гръцките власти в 1913 година, роднина на българския възрожденец Печо Хаджиоглу Печо Хаджиоглу, български общественик, борец против гърцизма в Драмско Сава Букурещлиев (? – 1876), български революционер, Ботев четник Тодор Котев (Θεόδωρος Κότιος, Теодорос Котиос), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред, шпионин за Кавалско Яне (Ангел) Богатинов (1885 – ?), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена)

Починали в Плевня Йордже Дичев (1862 – 1902), български революционер

Свързани с Плевня Борис Ангелушев (1902 – 1966), виден български художник, по произход от Плевня Костадин Гяуров (1924 – 1994), български политик, по произход от Плевня Николай Гяуров (1929 – 2004), български оперен певец, по произход от Плевня Росен Плевнелиев (р. 1964), български политик потомък на преселници от Плевня, IV-ти президент на България от 2012 година и министър на регионалното развитие и благоустройството (2009 – 2011)Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.

Литература „Песни от Драмско; Думи и форми по говора в село Плевня (Драмско)“, от екзархийския учител и общественик Андрей Гяуров от село Плевня. „Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско)“, публикувано в „Сборник за народни умотворения и народопис“, книга L, София, 1963 година „Етимологически бележки“, публикувано в сп. „Българска сбирка“, год. VI, Книжки 19 – 20, София, 1 – 15 декември 1899 година Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Плевна (Серско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1978, 4, стр. 37 – 46. Видоески, Божидар. Плевна (Общеславянский лингвистический атлас 113а). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 817 – 822. Видоески, Божидар. Говорот на селата Плевна и Горно Броди, Драмско. Прилози: Одделение за лингвистика и литературна наука. Македонска академија на науките и уметностите. Скопје, 1992, XVII, 2, стр. 5 – 89. Френгов, А. Речникови материали от с. Плевня, Драмско. – Език и литература, 1957, № 4, 297 – 298.

Бележки

Категория:Села в дем Просечен