Дионисий Малки (Смирени) (около 470 г. – около 544 г.) е византийски духовник, произхождащ от областта Малка Скития. Заради ерудицията си е бил известен като „най-учен абат на град Рим“. Той е основоположник на летоброенето, използващо като база годините от рождението на Христос (каквато година се нарича Anno Domini/лето Господне), т.е. отчитащо времето, датирайки събитията, спрямо началото на новата ера. Почти всички съвременни църкви възприемат неговите изчисления за датите на Великден.
Той е известен и като събирател и преводач на църковно-правни документи (до Халкедонския събор през 451 година). Неговите Collectiones canonum Dionysianae имат голям авторитет на Запад и продължават да ръководят църковните администрации.
Пасхалии Един от четиримата Скитски монаси, Дионисий живее в Рим след 500 г. През 525 година той получава поръчение от римския папа Йоан I за съставяне на пасхални таблици (таблици, в които предварително се посочват бъдещи дати на Великден). За целта монахът предлага нова система за отчитане на годините, която би могла да замени характерно за тогавашен Рим летоброене, започващо от първата година на управлението на римския император Диоклециан, запомнен като жесток гонител на християните.Bonnie Blackburn, Leofranc Holford-Strevens, "Calendars and chronology", The Oxford companion to the year (Oxford, 1999), 659–937.
Дионисий изхожда от схващането, че Исус Христос е започнал да проповядва, когато е бил на около 30 години и че разпятието му се е случило при управлението на римския император Тиберий и е станало в навечерието на юдейския празник Пасха. Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване на датата на Пасха с помощта на слънчевия и лунния календар, той стига до извода, че възкресението на Христос се е състояло на 25 март 31 година – отчитана от неговото Рождество (от датата, на която той смята, че е станало то).
Вижданията на Дионсий Малки за летоброенето стават популярни едва през VIII– IX век, когато благодарение на нарастващото влияние на Католическа църква, системата му се разпространява в страните от Западна Европа. Заедно с неговите пасхални таблици, тя постепенно получава повсеместно приложение, особено след като Беда Достопочтени (672-735) започва да я използва.
Вижте също Еврейски календар Благовещение Понтий Пилат Сретение Господне Трискайдекафобия Индиктион Симон Зилот
Източници
Категория:Средновековие