Трифон Кунев Бояджиев е български политик, писател и поет.

Поезията му е лирична и се доближава до тази на символистите. Освен поезия пише и хумористични разкази и фейлетони.

Биография Роден е през 1880 година в село Ъглен, Луковитско. Той е по-малък брат на юриста и политик Атанас Бояджиев. През 1908 г. завършва право в Софийския университет.

Започва работа като журналист и редактор във вестника на Народнолибералната партия „Българска независимост“ (1908). По време на Балканската война служи в 3 македоно-одринска бригада и 4 рота на 12-а Лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение. В Междусъюзническата война оглавява Юнашкия легион.Радев, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени, Българска наука и култура, София, 1996, стр. 242. По време на Първата световна война служи като капитан, командир на телефонна част в Първи софийски пехотен полк. Неговият другар Досю Драганов си спомня:

Между 1911 и 1915 г. е в редакционния екип на вестник „Воля“ като пръв помощник на тогавашния директор на вестника Симеон Радев. Кунев е арестуван след атентата в църквата „Света Неделя“.Радев, Симеон. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени, Българска наука и култура, София, 1996, стр. 244.

От 1931 г. е член на БЗНС. След 9 септември 1944 г. минава в опозиция.

След Девтосептемврийския преврат заема поста директор на Народния театър. Член,Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 10 юни 2026 г. а за кратко и председател е на Съюза на българските писатели (между 1944 и март 1945 г.).

Между 1945 и 1950 г. е редактор на списание „Изкуство“, както и на официоза на БЗНС – Никола Петков вестник „Народно земеделско знаме“, където води рубриката „Ситни, дребни като камилчета“. В нея Трифон Кунев публикува редица фейлетони, в които защитава основните демократични свободи, в противовес на опитите за налагане на комунистически диктатура и тоталитарен режим в края на 1940-те години в България. В материал в рубриката той критикува и противобългарските стихове на тогава македонисткия комунистически поет Венко Марковски, осъжда и назначаването му от Тодор Павлов за член на държавния писателски съюз и сравнява изграждането на новата македонска югорепублика върху отхвърлянето на общобългарската идентичност на местното ѝ славянско население с отричане и жестоко псуване на баща от страна на отделил се от него син. Росен Тахов "Как е създаден македонският език?"; "Участието на Венко Марковски в изкуственото обособяване на македонския език", "24 часа", 12 ноември 2014 г., стр. 17 - 18 Политическата сатира достига своя връх в една стройна поредица от коментари върху обществените процеси по онова време, чиито творчески синтез е олицетворен във фейлетон със заглавие „Имало е по-тежки времена, но по-подли никога!“.Енциклопедия България, том 3, изд. на БАН, София, 1982.

Крум Кюлявков го клейми и заплашва във в. „Отечествен фронт“: „Талантът на г. Кунев отдавна угасна, а на останалите му способности не би завидяла нито една издъхнала кобила <...> Народът няма дълго да търпи всичко това“. Срещу него постоянно пишат Валери Петров (Васка П.) и Христо Ганев (Колка) в новосъздадения вестник „Стършел“, наричайки го „мракобесний Трифонсон“ и под.

Публицистиката на Трифон Кунев предизвиква силното недоволство на властите и лично на комунистическия водач Георги Димитров. В своя реч на 2 юни 1946 година той подлага Кунев на остри нападки и заявява, че такива като него „трябва да отидат в архивата на историята, защото са ненужни и вредни“. Трифон Кунев влиза в директен сблъсък с него: на репликата на Димитров, че „опозицията съвсем се е разпасала“, той отговаря:

Няколко дни по-късно, на 8 юни 1946 година, Трифун Кунев е жестоко пребит в редакцията на „Народно земеделско знаме“, след което е затворен в Централния софийски затвор. Освободен е на 8 ноември, след като е избран за народен представител от опозицията. След обесването на Никола Петков и ликвидацията на парламентарната опозиция процесът срещу Кунев е подновен и през ноември 1947 година той е осъден на 5 години затвор.

Умира, приютен в дома на д-р Дафина Кьорчева, сестра на най-близкия му приятел Димо Кьорчев. Погребан е със съпругата си, украинката Маша Крилова, в Централните софийски гробища.

Творчество

Първите творби на Трифон Кунев са отпечатани през 1898 г. в просъществувалото за кратко (1897 – 1899) списание „Живот“. Сътрудничи на списанията „Мисъл“, „Наш живот“, „Демократически преглед“ и „Българан“.

Творчеството на Кунев преминава през сложна и динамична еволюция. В ученическите си години Трифон Кунев публикува в Сливен своите първи авторски стихотворения, които са толкова издържани в народната фолклорна традиция, че критиката дори оспорва авторството му върху тях.

Следва нов етап в естетическата му и творческа реализация, дотолкова че в годините преди Първата световна война името му се среща сред безспорните лидери в областта на българския символизъм наред с Николай Лилиев, Емануил Попдимитров и Кирил Христов.

Следващият етап се характеризира с подчертан интерес към образите и моралните характеристики на обикновените хора както от селячеството, така и от средите на дребните чиновници. В разказите на Кунев от този период за първи път усмивката, иронията и хуманността заменят студенината и песимизма, характерни за символистическия натюрел. В събирателен образ от този период се превръща Дедо Вуче от село Големо Буче, чрез който Кунев прави опит да изрази разочарованието си от новата капиталистическа реалност, като го превръща в активен контрапункт на пасивното разочарование на Елин Пелиновия герой дядо Йоцо.

Творческите метаморфози продължават да се развиват в нова посока след 9 септември 1944 година, когато Трифон Кунев загърбва чувството на патриархалната хармония от първия си творчески период, драматизма и безнадежността на символизма от втория период и донякъде циничното, но и оптимистично отношение към живота от третия си творчески период за да се превърне в символ на съпротивата срещу ограничаването на основни свободи на българските граждани. Именно силата на духа, решителността на изказа и придържането към изконни демократични принципи стават причината неговите произведения да бъдат инкриминирани до средата на 90-те години на ХХ век, а самият автор да лежи в затвора за пореден път в бурните години след 9 септември и поради разклатеното си здраве да бъде интерниран в последните години на живота си.

Произведения Кунев е автор на стихосбирките: „Песни“ (1905) „Хризантеми“ (1907) „Зарници“ (1926) „Стихотворения“ (1945)

Със съдействието на вестник „Стършел“ през 1998 г. е издаден малък и непълен сборник политически фейлетони със заглавие „Ситни, дребни като камилчета“.

Трифон Кунев. Голата истина. Публицистика. 1945 – 1947. Съставител: Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2020. ISBN 978-954-533-188-6

Памет На Трифон Кунев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (). През февруари 2020 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „140 години Трифон Кунев“.Национална научна конференция „140 години Трифон Кунев“, сайт на Нов български университет.

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Петър Величков. Непознатият поет Трифон Кунев: Любовните писма на поета до любимата му – украинката Маша Крилова. София, Библиотека България, 2023. 256 с. със сн. https://www.biblioteka-bulgaria.bg/product/nepoznatiat-poet-trifon-kunev/ Поезия на Трифон Кунев в Литературен клуб Трифон Кунев в Литературен свят Критика за Трифон Кунев в Литернет Трифон Кунев, „Какво ново правителство очаква народът?“, в-к „Народно земеделско знаме“, 23 март 1946 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. I. Кавалджията“, в-к „Литературен форум“, бр. 37 (478), 13 ноември 2001 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. II. Ланчелото“, в-к „Литературен форум“, бр. 38 (479), 20 ноември 2001 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. II. Ланчелото“, в-к „Литературен форум“, бр. 39 (480), 27 ноември 2001 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. III. Гърбици“, в-к „Литературен форум“, бр. 40 (481), 4 декември 2001 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. III. Гърбици“, в-к „Литературен форум“, бр. 41 (482), 11 декември 2001 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ – 1925 – 1954 г. Из „Камилчета“, в-к „Литературен форум“, бр. 42 (483), 18 декември 2001 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. Отмъщението на камилчетата“, в-к „Литературен форум“, бр. 43 (484), 25 декември 2001 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. Отмъщението на камилчетата“, в-к „Литературен форум“, бр. 1 (485), 8 януари 2002 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. Отмъщението на камилчетата“, в-к „Литературен форум“, бр. 2 (486), 15 януари 2002 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. Отмъщението на камилчетата“, в-к „Литературен форум“, бр. 3 (487), 22 януари 2002 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. Отмъщението на камилчетата“, в-к „Литературен форум“, бр. 4 (488), 29 януари 2002 Цвета Трифонова, „Досие „Камиларя“ - 1925-1954 г. Отмъщението на камилчетата“, в-к „Литературен форум“, бр. 5 (489), 5 февруари 2002 Христо Христов, „Защо ДС изкара писателя Трифон Кунев „най-върл противник на ОФ-властта“, desebg.com, 19 януари 2015 „На този ден“ - Трифон Кунев“, БНТ, 20 февруари 2018 „140 години от рождението на Трифон Кунев - политик, писател и поет“, БНТ, История.bg, 17 февруари 2020 „Писателят Трифон Кунев – винаги против властта“, БНР, 15 октомври 2014

Категория:Народни представители в VI велико народно събрание Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български поручици Категория:Дейци на БЗНС Категория:Български автори на разкази Категория:Български фейлетонисти Категория:Български поети Категория:Български журналисти Категория:Репресирани от комунистическия режим в България Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Родени в област Ловеч Категория:Починали в София