Далматинец () e хърватска порода домашно куче с характерна разцветка на космената покривка – снежнобял основен цвят, обсипан с петна, чийто размер варира от 2 до 3 см, като на главата и крайниците петната са по-дребни. Съществуват две цветови разновидности – бяла с черни петната или бяла с шоколадови петната.
Новородените далматинчета са чистобели. За появата на допълнителния цвят с форма на точки, отговаря ген с късна експресия. Първите петната се появяват около 10-ия ден от живота и се насищат като нюанс през следващите 20 дни. Основното опетняване е оформено окончателно около 50 – 60 дневна възраст, когато малките могат да бъдат отделени от майката. Ноктите може да са бели или в унисон с цвета на точките. Носната гъба е със същия цвят като точките.
Произход и история Смята се че произходът им е Далмация – сегашна Република Хърватия. В България породата е разпространена масово през 90-те години на XX век. Тя е рядка за страната, а качествените екземпляри са регистрирани в Българския далматин клуб, където се провеждат задължителни тестове за генетични заболявания, тъй като развъждането е изключително трудно и изисква определени познания.
Общи параметри на породата Далматинецът е куче с над среден размер, силно и издръжливо. Спокойно преодолява дълги преходи. Пропорциите на тялото му са хармонични.
Темперамент Спокойно, уравновесено, общително и дружелюбно куче.
Външен вид Далматинецът е добре сложено куче със среден размер, с пропорционално и хармонично телосложение, с чисти изваяни линии.
Носна гъба: При черно-белите е задължително черна. При кафяво-белите е кафява. Зъби: Захапката е ножицообразна. Очи: Тъмнокафяви при черноточкуваните и кехлибарени до жълтокафяви при кафявоточкуваните. Уши: Разположени са високо, среден размер, широки в основата си. Опашка: Високо поставена, силна, широка в основата си и постепенно изтъняваща към върха. В спокойно състояние е спусната надолу, с лека извивка нагоре в долната си част (саблевидна). Космена покривка: къса, гъста, плътно прилягаща, блестяща и твърда на допир. Основният цвят на козината е чисто бял, с контрастни черни или кафяви (шоколадови) петна. Дължина на тялото: височина при холката е приблизително 10:9. Форматът на тялото е леко разтеглен. Дължина на черепа: дължина на муцуната е 1:1 Височината до лакътната става (предни крайници) е 50% от височината до холката Международна квалификация: Стандарт на породата по FCI # 153/14.04.1999. Височината при холката: при мъжките е 56 – 62 см при женските е 54 – 60 см Средно тегло: при мъжките е 27 – 35 kg при женските 23 – 29 kg. Пороци и недостатъци в екстериора и здравословното състояние – Очи: сини ириси, сини петна в кафяв ирис, очи с различен цвят. Цвят на космената покривка: лимонов, прасковен или синкав оттенък на точките, чисто бял цвят без точки, черни и кафяви точки при един индивид (трикольор), тигрови точки, вродено петно, Други: конвергентни линии на главата, отсъствие на повече от 6 зъба, липса на пигмент на носната гъба, завита опашка, грубокосмест или дългокосмест, немотивирана агресия към хора или немотивиран страх от хора. Здравословни: ентропия, ектропия, глухота.
Характеристика Далматиницът е със здраво-сух тип конституция, атлетичен, с плътна и здрава костна система и силна релефна мускулатура. Анатомията на тялото има точни пропорции, които е желателно да бъдат спазени.
Отглеждане на далматинец в апартамент Оставянето на кучето от тази порода в апартамент е бомба със закъснител. Още в най-ранна възраст кучето ще покаже колко добре може да разхвърля дрехи и колко му се услаждат всякакви чехли, пантофи и маратонки. Завесите и мебелите също няма да останат незабелязани.
Въобще поведението на този петнист пес в затворено пространство може да се сравни до голяма степен с това на джак ръсел териер. Колкото и да се опитвате да възпитавате далматинеца, той ще си остане със свободолюбив дух, който не може лесно да бъде затворен в тясно жилище.
Истината е, че далматинецът има нужда от много движение. Той е идеалното куче за лов или за джогинг, но не и за компаньон, който да стои кротко на дивана.
Далматиницът и други домашни любимци Отношението на далматинеца към останалите животни зависи най-вече от степента на неговата социализация. Ако още в детска възраст то бъде отглеждано с други палета (дори и от различни породи), ще свикне с тях и ще ги приеме.
В по-зряла възраст обаче невинаги би приело положително съжителството с друго домашни любимци. Ако те са по-малки не е изключено, често да се опитва да ги ступва.
Далматинците трябва да се държат под око и ако във вашия дом или в този на съседите ви има пернати. Колкото и строго да е дресирано кучето, винаги има опасност позаспалият ловец в него да се събуди и да остави някоя кокошка без пера или да закуси с нея.
Особености на характера Кучетата от тази порода са известни със своето спокойствие и уравновесеност. Социални и дружелюбни, емпатични, обичат децата, но са недоверчиви към непознати. Далматинецът е с развито чувство за собствено достойнство. С лекота се привързва и е добър компаньон. Оставен дълго без човешко присъствие става меланхоличен. Подходящ е за хора, които водят активен начин на живот. Далматинецът може да бъде обучен за охрана или за лов (и като гонче и като птичар).
Източници Magnus Felicius Enodius „Opera omnia“, Berlin, 1963 Massimo Ferutti „Venezzia e Dalmatini una amore grande“ Uficcio storico dello stato Magiore Eserccito Italiano „Storia delle Dalmatini in italiana armatta nella seconda guera mondiale 1940 – 1945“ parto terzzo, Roma, 1986 Alessandro Bongiovanni „Baterie semoventi alzzo zerro“, Milano 1963 Martino Toscharelli „Dalmatini nell batale nell Desserto in africa setentrionalle“ Roma, 1985 Instituto storico per Seconda guerra mondiale Alessio Verccelli „Bersaglieri e Dalmatini 1940 – 1945“, Roma 2002 Uficcio sorico dello statto magiore esercitto parto 2 – 9
Категория:Породи кучета Категория:Италиански породи кучета Категория:Култура на Хърватия Категория:Далмация